Сравнение на контрола на качеството на храните в ЕС и САЩ

Ваня Милева Последна промяна на 01 юли 2025 в 00:00 184 0

Сравнение на контрола на качеството на храните в ЕС и САЩ

Кредит Илюстрация, създадена с помощта на AI (imagine.art) от НаукаOFFNews

Европейският съюз има по-строги и по-широкообхватни политики за безопасност на храните, качество и околна среда в сравнение със Съединените щати.

Храната, произведена съгласно стандартите на Европейския съюз (ЕС), често се смята за по-висококачествена поради строгите разпоредби, които се прилагат по цялата производствена верига, от земеделските практики до безопасността на храните и етикетирането.

Можем да сравним стандартите за безопасност и качество на храните в Европейския съюз с тези в Съединените американски щати по отношение на няколко ключови аспекта, включително регулиране, здравни стандарти и стандарти за безопасност, генетично модифицирани организми (ГМО), употреба на пестициди и етикетиране. Ето някои конкретни факти и разлики, които характеризират подхода към качеството и безопасността на храните в тези два региона:

1. Употреба на пестициди

Европейски съюз:

  • ЕС има много строги изисквания за употребата на пестициди. Пестицидите се тестват внимателно и само тези, които се смятат за безопасни, се одобряват за употреба. Хранителните продукти се тестват ежегодно, за да се оцени дали остатъците от пестициди надвишават допустимите граници.
  • През 2018 г. Европейската комисия обяви, че 97% от пробите храни, тествани за остатъци от пестициди, са в рамките на законовите граници (Европейски орган за безопасност на храните (EFSA), 2018 г.).
  • ЕС ограничава или забранява употребата на над 100 пестицида. Някои пестициди, като например глифозат, са забранени в много страни от ЕС.

Съединени щати:

  • Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) и Министерството на земеделието на САЩ (USDA) определят максимално допустимите нива на пестициди, но тези стандарти често са по-ниски от тези в ЕС. Например, глифозатът е разрешен за употреба в Съединените щати, въпреки че някои щати имат ограничения.
  • Ограниченията за употребата на пестициди в Съединените щати не са толкова строги, колкото в ЕС, така че нивата на остатъци от пестициди в храните може да са по-високи.
  • През 2020 г. Агенцията за опазване на околната среда на Съединените щати (EPA) публикува доклад, че нивата на остатъци от пестициди се наблюдават, но Съединените щати нямат същия централизиран и редовен надзор като ЕС за остатъци от пестициди в храните.

2. Генетично модифицирани организми (ГМО)

Европейски съюз:

  • В ЕС има строги разпоредби относно употребата на ГМО. От 2001 г. насам са в сила правила, които изискват всички ГМО храни да бъдат ясно етикетирани като такива, ако има наличие на ГМО над 0,9%. Това позволява на потребителите да избират дали искат да консумират тези продукти или не.
  • Досега ЕС е одобрил само три генетично модифицирани хранителни продукта (т.е. Bt царевица , соя и рапица за употреба като храна).
  • Редица страни от ЕС (напр. Австрия, Унгария, Италия) са забранили напълно отглеждането и консумацията на ГМО на своите територии.
  • С последните изменения и допълнения в Закона за генетично модифицирани организми (обн. ДВ, бр. 25 от 30 март 2010 г.) в България се въвежда тотална забрана за всякакво освобождаване в околната среда и отглеждане на ГМО, включително на ГМО разрешени за пускане на пазара на ЕС с цел отглеждане.

Съединени щати:

  • Съединените щати са една от страните с най-висока употреба на ГМО в света. Повече от 90% от соевите зърна, царевицата и памука, отглеждани в Съединените щати, са генетично модифицирани.
  • Въпреки че етикетирането на ГМО стана задължително в Съединените щати през 2016 г., този регламент е малко по-снизходителен, позволявайки използването на цифрови етикети или QR кодове, което затруднява ясното разбиране на генетично модифицирания състав.
  • Освен това, разрешенията за ГМО са много по-либерални, тъй като американските органи за безопасност на храните и здраве (напр. FDA, EPA) не смятат ГМО за опасни за здравето, ако отговарят на одобрените стандарти за безопасност.

3. Безопасност и качество на храните

Европейски съюз:

  • ЕС има една от най-строгите системи за безопасност на храните в света. Всеки един хранителен продукт, от отглеждането до продажбата, трябва да отговаря на строги стандарти за качество и безопасност.
  • Системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (HACCP) се прилага за всички участници във веригата за доставки на храни, за да се гарантира, че храната е безопасна за консумация.
  • През 2020 г. Европейският орган за безопасност на храните обяви, че контролът на качеството на храните в ЕС се основава на научни изследвания и данни от тестове, за да се предотвратят потенциални заплахи за здравето.

Съединени щати:

  • Съединените щати имат собствена система за безопасност на храните, като FDA и USDA играят ключова роля. Тези агенции също използват системата HACCP, но тя може да е по-малко строга и често разчита на доброволни индустриални стандарти.
  • През 2011 г. в Съединените щати е въведен Законът за модернизация на безопасността на храните (FSMA), за да се засили контролът върху безопасността на храните, но някои критици твърдят, че тази система не е толкова всеобхватна, колкото моделът на ЕС, тъй като има повече възможности за саморегулиране в редица области.

4. Маркиране и етикетиране на храни

Европейски съюз:

  • ЕС има всеобхващащи изисквания за етикетиране на храните. Всички хранителни продукти трябва да бъдат ясно обозначени, включително информация за съставките, хранителната стойност, страната на произход и срока на годност.
  • Етикетирането на биологични продукти също е строго регулирано. Логото на ЕС за биопродукти може да се използва само върху продукти, които съдържат поне 95% биологични съставки.
  • През 2017 г. ЕС въведе и етикетиране на хранителната стойност на храните, така че потребителите лесно да могат да видят калорийното съдържание и хранителната стойност.

Съединени щати:

  • Етикетирането на храните в Съединените щати също е силно регулирано, но е с малко по-тесен обхват, отколкото в ЕС. Например Съединените щати нямат единно общо лого за биологични продукти – вместо това продуктите могат да използват различни частни сертификати.
  • През 2016 г. Съединените щати извършват мащабни промени, за да обозначат ясно наличието на генетично модифицирани организми, но в по-голямата си част това изискване се отнася само за някои продукти – не за всички.

5. Политика за околна среда и устойчивост

Европейски съюз:

  • През последните години ЕС работи активно за намаляване на въглеродните емисии чрез насърчаване на устойчивото земеделие и производство на храни. Например, през 2020 г.е обявена Европейската зелена сделка, която има за цел да постигне 50% намаление на употребата на пестициди и увеличаване на потреблението на биопродукти до 2030 г.

Съединени щати:

  • В Съединените щати екологичната политика по отношение на селското стопанство и производството на храни не е толкова централизирана и координирана, колкото в ЕС. В същото време ЕС постига по-висок екологичен стандарт, стимулирайки прилагането на устойчиви практики за земеделие и преработка на храни.

Заключение

Европейският съюз има по-строги и по-широкообхватни политики за безопасност на храните, качество и околна среда в сравнение със Съединените щати. Това включва по-строги изисквания за употребата на пестициди, ГМО и етикетирането на храните. Съединените щати също имат свои собствени системи за безопасност и качество на храните, но те понякога са по-малко строги или по-слабо регулирани. Хранителните продукти в Европейския съюз често се смятат за по-висококачествени поради строгия контрол, докато Съединените щати често предлагат по-широк избор от продукти поради по-малко рестриктивното използване на ГМО и торове.

Източник:

Comparison of EU and US food quality control, choosenow.eu

    Най-важното
    Всички новини