Самотата, субективно усещане за социална изолация, се свързва с редица здравословни проблеми от сърдечни заболявания до депресия. То също така увеличава риска от ранна смърт на човек до ниво, сравнимо с тютюнопушенето и затлъстяването.
Водещият автор д-р Нанси Кун (Nancy Kong) от Центъра за изследване и оценка на здравната икономика към Техническия университет в Сидни отбелязва, че самотата е всеобхватен и нарастващ проблем.
"Широко разпространено е убеждението, че физическата изолация директно води до повишена самота. Смятахме, че блокирането по време на Covid предостави естествен експеримент, за да видим дали това е вярно", разказва д-р Кун.
"Открихме, че "да си самотен" и "да си сам" са много различни преживявания."
Проучването е публикувано наскоро в Journal of Economic Behavior and Organization.
Изследователите проследяват повече от 17 000 лица от цяла Австралия от 2018-2020 г., използвайки данни от "Проучване на домакинствата, доходите и труда в Австралия (HILDA - Household, Income and Labour Dynamics in Australia).
Участниците са помолени на редовни интервали да оценят от 1 до 7 доколко са съгласни с твърдението "Често се чувствам много самотен". След това изследователите сравняват тези, които са преживели продължително блокиране, с тези, които не са.
Австралия наложи по-дълъг период на локдаун от много други страни. Респондентите в проучването от щата Виктория са преживели до 154 дни в изолация през 2020 г. За разлика от тях Западна Австралия, Южна Австралия и Северна територия предимно не са били изолирани.
Изследователите откриват, че престоят в изолация и продължителността на изолацията на практика нямат никакво значение за докладваното чувство на самота. Това предполага, че самотата е доста стабилна черта.
"Отчитахме дали хората работят от дома или извън дома, в каква индустрия работят, дали живеят сами или с други хора, тяхната възраст, личностни характеристики, нива на доходи и други фактори, свързани с начина на живот", обяснява д-р Кун.
"По-голямата част от хората не са изпитали никакво увеличаване на усещането за самота. Наистина наблюдавахме засилване на чувството за самота при младите хора на възраст 15-25 години и при екстровертите. Възможно е тези групи да се нуждаят от повече физически контакт, особено младите хора, които все още създават социални мрежи.
"Хората прекарваха по-малко време в пътуване до работа, повече време в общуване със семейството и удовлетворението от тези връзки всъщност се е увеличило. Това може да обясни защо хората могат да се справят с физическата изолация, без да се чувстват самотни.
Все пак се наблюдава влошаване на психичното здраве и нарастване на стреса, свързани с локдауна, установени от същата методология.
"Социалните връзки – независимо дали хората поддържат или не връзка с приятели, семейство и общността си – а не физическата близост, бе най-важният фактор. Събития като смъртта на партньор оказват най-голямо влияние върху нивата на самота", разказа съавторът д-р Джак Лам (Jack Lam) от Университета в Мелбърн.
Технологиите и интернет са ключови за поддържането на социалните взаимодействия по време на локдауна. Изследователите се надяват, че по-доброто разбиране на основните причини за самотата може да доведе до по-ефективни интервенции за подобряване на общественото здраве и благосъстояние.
"Нашите открития подкрепят идеята, че социалната изолация включва нещо повече от просто физическо отделяне от другите. Фактори като качеството на социалните взаимодействия и поддържащите социални мрежи играят решаваща роля за облекчаване на самотата", подчертава д-р Кун.
Справка: Physical isolation and loneliness: Evidence from COVID lock-downs in Australia; Nancy Kong and Jack Lam; Journal of Economic Behavior & Organization 224, 598-623, 2024 issn: 0167-2681, doi: https://doi.org/10.1016/j.jebo.2024.06.034, https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S016726812400252X
Източник: Does physical isolation increase loneliness?, scienmag
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари