„Науката от Света на Диска: Глобусът“ – втора част от неиздаваната досега поредица от Тери Пратчет, която започна с „Науката от Света на Диска“ – ни среща отново с магьосника Ринсуинд и ни запознава с научното обяснение за Уилям Шекспир!
По книжарниците вече можете да намерите „Науката от Света на Диска: Глобусът“ – продължението на „Науката от Света на Диска“ от класика на хумористичното фентъзи Тери Пратчет и учените Иън Стюарт и Джак Коен. В първа книга с помощта на група неориентирани магьосници – и много чувство за хумор – проследихме историята на собствения си свят от Големия взрив до динозаврите и пещерната ера. Сега експериментът продължава с бърза крачка към Ренесанса...
В една далечна галактика... съществува малка синя планета. Знаете я, нали? Тя се състои предимно от вода, нарича се Светът на Кълбото и е създадена в големия ускорител в лабораторията на Невидимия университет. Магьосниците от Невидимия университет са наясно с правилата в собствения си свят – той е плосък като пихтия и плава из космоса на гърба на огромна костенурка, подпиран от четири слона. Но Светът на Кълбото е меко казано объркващ!
На първо място, в него няма магия. Има частици, физични закони, математически теореми и скоростта на светлината е невъобразимо висока. На второ, той е объркващо кръгъл.
В края на първа книга магьосниците загубиха интерес към този свят, който сякаш не оправдаваше очакванията им. Сега обаче Светът на Кълбото им е приготвил изненада. Внезапно те отново се озовават на него и с ужас откриват, че там вече има елфи. И те все още са зли...
Ринсуинд, Библиотекарят и компания ще трябва да влязат в неравна битка за бъдещето на човечеството, в която Лондон се превръща в сънливо неандерталско поселище. Ренесансът получава тласък, а Ринсуинд трябва да въведе древните гърци в тънкостите на театралното изкуство. Защото това човечество трябва на всяка цена да достигне до раждането на драматург на име Уилям Шекспир.
Защо някои видове оцеляват, а други измират масово при катаклизъм? Как еднорозите са отговорни за съвременния свят? Защо бебетата реагират различно на Моцарт и „Бийтълс“? Образованието една голяма поредица от лъжи ли е всъщност?
В издадената за пръв път на български книга Пратчет ни разказва история на два свята – един, в който съществуват вещици, магьосници и малки богове, и друг, в който хаотично блъскащите се частици са се подредили така, че да създадат динозаври и космически кораби.
„Науката от Света на Диска: Глобусът“ е същинска енциклопедия на познанието за нашия собствен свят и странните му правила, оцветена с легендарното чувство за хумор на любимия на поколения сър Тери Пратчет, в съавторство с учените Иън Стюарт и Джак Коен.
Из „Науката от Света на Диска: Глобусът“
Тери Пратчет
в съавторство с Иън Стюарт и Джак Коен
Ринсуинд, Странстващият професор по жестока и необичайна география, картотекираше колекцията си от камъни. В последно време това беше крайъгълният камък на заниманията му. Когато нямаше какво друго да прави, подреждаше камъни.
Предшествениците му на този пост дълги години бяха донасяли обратно със себе си малки образци от жестока или необичайна география и никога не им беше оставало време да ги картотекират, така че той гледаше на това като на свой дълг. Освен това беше възхитително скучно занимание. Според Ринсуинд на света нямаше достатъчно скука.
Ринсуинд беше най-нископоставеният преподавател в Университета. В действителност Архиканцлерът му беше обяснил, че по отношение на старшинството си в университетската йерархия Ринсуинд е по-нископоставен от нещата, които правеха „скръц“ в дървенията. Не получаваше заплата и назначението му беше напълно несигурно. От друга страна, имаше право на безплатно пране, място в трапезарията на всяко хранене и по една кофа въглища на ден. Освен това си имаше собствен кабинет, никой друг не идваше в него и му беше строго забранено да се опитва да преподава каквото и да било на когото и да било. Поради всичко това, Ринсуинд се смяташе за истински щастливец в академично отношение.
Една допълнителна причина за щастието му беше фактът, че в действителност получаваше по седем кофи въглища на ден и имаше право на толкова много безплатно пране, че дори чорапите му бяха колосани. Никой друг не си беше дал сметка за това, че Блънк – разсилният на служба в Университета, който отговаряше за снабдяването с въглища – беше прекалено начумерен, за да чете, и доставяше кофите според броя на титлите, написани на вратите на кабинетите.
И така, Деканът получаваше една кофа. Ковчежникът също.
Ринсуинд получаваше седем, защото Архиканцлерът го използваше като удобен носител на всички титли, постове и назначения, които Университетът (по силата на древни завети, споразумения и, поне в един от случаите, проклятие) беше длъжен да запълва. В повечето случаи никой не знаеше какво представляваха и не искаше да има нищо общо с тях, мътните ги взели, защото винаги имаше опасност някоя от клаузите им да включва работа със студенти, така че ги даваха на Ринсуинд.
По тази причина, всяка сутрин Блънк стоически доставяше седем кофи до общата врата на Странстващия професор по жестока и необичайна география, Завеждащия на катедрата по експериментално провидение, Лектора по статична динамика на слууда, Преподавателя по дърворезба, Завеждащия на катедрата по непопуляризиране на магията, Професора по несъществуваща антропология и Лектора по приблизителна прецизност… който обикновено му отваряше вратата по долни гащи – тоест по долни гащи беше самият той, а не вратата – и радостно прибираше въглищата, дори да беше горещ летен ден. В Невидимия университет за всичко си имаше бюджет и ако човек не усвояваше цялото количество, което получаваше, следващия път нямаше да му дадат толкова много. И ако това означаваше, че трябва да се пържи по цяло лято, за да се радва на умерена топлина през зимата, това беше малка цена за придържането към правилните процедури.
В този ден, Ринсуинд занесе кофите вътре и изсипа въглищата на купчината в ъгъла.
Нещо зад него направи „глоинк“.
Беше тих, слаб и в същото време необичайно забележим шум, който придружи появата – на една лавица над работната маса на Ринсуинд – на една бирена бутилка там, където дотогава нямаше бирена бутилка.
Ринсуинд взе бутилката и я разгледа. Доскоро беше съдържала една пинта от „Залежалото пиво на Уинкъл“. В нея нямаше абсолютно нищо неземно освен това, че беше синя. Цветът на етикета също беше грешен, а в надписа имаше сума ти правописни грешки, но пишеше, общо взето, същото, което пише и на истинския етикет – включително и предупреждението с особено мънички букви, което гласеше „Може да съдържа следи от ядки“.
Сега бутилката съдържаше писмо.
Ринсуинд внимателно го извади, разгъна го и го прочете.
После зяпна нещото до бирената бутилка. Беше стъклен похлупак с ширина от около един фут, под който се носеше малък, синьо-пухкаво-бял глобус.
Малкият глобус беше цял един свят, а пространството под похлупака беше безкрайно голямо. Светът – както впрочем и цялата вселена, от която беше част – бяха създадени от магьосниците от Невидимия университет (общо взето, неволно); а фактът, че в момента и светът, и прилежащата му вселена се намираха на една лавица в миниатюрния кабинет на Ринсуинд, беше точна индикация за интереса на магьосниците към този проект, след като първоначалното им въодушевление се беше изпарило.
Ринсуинд понякога наблюдаваше този свят с омнископ. През повечето време имаше ледени епохи и беше по-безинтересен от ферма за мравки. Понякога го разтърсваше под похлупака, за да види дали така няма да стане по-интересно, но това сякаш нямаше особен ефект.
Той отново прочете писмото.
Беше крайно озадачаващо. А в университета си имаше човек точно за такива работи.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари