Може ли нашата вселена да работи като компютър?

Физик твърди, че гравитационната сила е резултат от изчислителен процес във Вселената

Ваня Милева Последна промяна на 28 април 2025 в 08:16 6022 0

Силата на привличане възниква от правилото, зададено в изчислителната система, изискващо минимизиране на информационното съдържание и като разширение, намаляване на изчислителната мощност. Казано по-просто, много по-изчислително ефективно е да се проследи
Силата на привличане възниква от правилото, зададено в изчислителната система, изискващо минимизиране на информационното съдържание и като разширение, намаляване на изчислителната мощност. Казано по-просто, много по-изчислително ефективно е да се проследи и изчисли местоположението и инерцията на един обект в пространството, отколкото множество обекти. Следователно изглежда, че гравитационното привличане е просто друг оптимизиращ механизъм в изчислителен процес, който има ролята да компресира информация. Кредит: Dr Melvin Vopson, University of Portsmouth; превод НаукаOFFNews

Дали сме просто герои в един свръхвисокотехнологичен виртуален свят е много обсъждана теория, противопоставяща се на предишните представи за вселената и нашето съществуване.

Възможността цялата вселена да е информационна по природа и да прилича на изчислителен процес е популярна теория сред редица добре известни личности, включително Илон Мъск. Представата идва от клон на науката, наречен информационна физика, което предполага, че физическата реалност всъщност е съставена от структурирана информация.

В статия, публикувана в AIP Advances и включена в "Избора на редактора" на списанието, физик от университета в Портсмут, д-р Мелвин Вопсън (Melvin Vopson), представя открития, които показват, че гравитацията или гравитационната сила е резултат от изчислителен процес във Вселената.

Той предполага, че гравитацията всъщност може да е причинена от начина, по който информацията за материята е организирана във Вселената. Използвайки втория закон на динамиката на информацията, той посочва, че материята и обектите в космоса може да се събират заедно, защото Вселената се опитва да поддържа информацията подредена и компресирана.

"Моите констатации в това проучване съвпадат с идеята, че Вселената може да работи като гигантски компютър или нашата реалност е симулирана конструкция. Точно както компютрите се опитват да спестят място и да работят по-ефективно, Вселената може да прави същото. Това е нов начин да тълкуваме гравитацията – не само като привличане, но като нещо, което се случва, когато Вселената се опитва да остане организирана", обяснява д-р Вопсън.

Според предишно изследване на д-р Вопсън информацията има маса и че всички елементарни частици - най-малките известни градивни елементи на Вселената - съхраняват информация за себе си, подобно на начина, по който клетките, градивните елементи на биологичните единици, имат ДНК.

В това най-ново изследване д-р Вопсън показва как пространствената пикселизация в елементарните клетки може да действа като среда за съхранение на данни и демонстрира как ролята на информацията, съхранявана в елементарните клетки, е да осигури свойствата и координатите на материята в симулираната конструкция на пространство-време. Всяка клетка може да регистрира информация под формата на двоични данни, така че ако е празна, регистрира дигитална "нула", а ако има материя в клетка, регистрира дигитална "единица".

"Процесът е идентичен с начина, по който би била проектирана: дигитална компютърна игра, приложение за виртуална реалност или друга усъвършенствана симулация", добавя д-р Вопсън.

Той обяснява, че тъй като една клетка може да побере повече от една частица, тогава системата ще еволюира сама чрез преместване на частиците в пространството, за да ги съедини заедно в една по-голяма частица вътре в една клетка.

"Това задейства силата на привличане поради правилото, зададено в изчислителната система, изискващо минимизиране на информационното съдържание и като разширение, намаляване на изчислителната мощност. Казано по-просто, много по-изчислително ефективно е да се проследи и изчисли местоположението и инерцията на един обект в пространството, отколкото множество обекти. Следователно изглежда, че гравитационното привличане е просто друг оптимизиращ механизъм в изчислителен процес, който има ролята да компресира информация", посочва д-р Вопсън.

Това изследване представя нова представа за гравитацията, подкрепяйки идеята, че гравитационното привличане възниква поради фундаментален стремеж за намаляване на информационната ентропия във Вселената.

Резултатите въвеждат различни концептуални и методологични разлики и предполагат, че гравитацията служи като процес на изчислителна оптимизация, при който материята се самоорганизира, за да минимизира сложността на кодирането на информацията в пространство-времето.

По-широките последици от тази работа се простират до фундаменталната физика, включително термодинамиката на черните дупки, съображенията за тъмна материя и тъмна енергия, както и потенциални връзки между гравитацията и теорията на квантовата информация.

Дали вселената наистина е изчислителна конструкция остава открит въпрос.

Справка: Melvin Vopson, Is gravity evidence of a computational universe? AIP Advances (2025). DOI: 10.1063/5.0264945

Източник: Is our universe the ultimate computer?, University of Portsmouth

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Физика

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !