Кралската шведска академия на науките обяви носителите на Нобелова награда за физика за 2020.
Половината от наградата е за Роджър Пенроуз (Roger Penrose), другата половина е за Райнхард Генцел (Reinhard Genzel) и Андреа Гез (Andrea Ghez).
Роджър Пенроуз стига до гениални математически методи за изследване на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн като показа, че следствие на теорията е образуването на черни дупки.
Наградата се връчва на Райнхард Генцел и Андреа Гез за откритието им, че невидим и изключително масивен обект управлява орбитите на звездите в центъра на нашата галактика. Свръхмасивната черна дупка е единственото известно в момента обяснение.
Тримата лауреати споделят тазгодишната Нобелова награда за физика за своите открития за едно от най-екзотичните явления във Вселената, черните дупки.
Роджър Пенроуз е роден през 1931 г. в Колчестър, Великобритания. През 1957 г. той придобива докторска степен от Университета Кеймбридж, Великобритания, след което става професор в Университета на Оксфорд, Великобритания. През януари 1965 г., десет години след смъртта на Айнщайн, Роджър Пенроуз доказа, че черните дупки наистина могат да се образуват и ги описва подробно - в сърцето си черните дупки крият сингулярност, в която всички известни природни закони престават да действат. Неговата новаторска статия все още се счита за най-важния принос към Общата теория на относителността след Айнщайн.
Райнхард Генцел е роден през 1952 г. в Бад Хомбург фор дер Хьое, Германия. През 1978 г. придобива докторска степен от Университета на Бон, Германия. Директор е на Института за извънземна физика Макс Планк в Гархинг, Германия и е професор в Университета на Калифорния, Бъркли, САЩ.
Андреа Гез е родена през 1965 г. в Ню Йорк, САЩ. През 1992 г. придобива докторска степен от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, САЩ. Професор е в Университета на Калифорния, Лос Анджелис, САЩ.
Райнхард Генцел и Андреа Гез ръководят група астрономи, които от началото на 90-те години се фокусират върху регион, наречен Стрелец А* в центъра на нашата галактика. Орбитите на най-ярките звезди, които са най-близо до сърцето на Млечния път, са картографирани с нарастваща точност. Измерванията на тези две групи установяват изключително масивен невидим обект, който привлича звездите, принуждавайки ги да се движат с бясна скорост. Около четири милиона слънчеви маси са събрани в област, не по-голяма от нашата слънчева система - свръхмасивната черна дупка. Новаторската работа на Генцел Гез ни даде най-убедителните доказателства за свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път.
По-подробно за заслучите и откритията на тазгодишните нобелисти може да прочетете тук.
Нобеловата награда за физика през 2019 г. е разделена наполовина между Джеймс Пийбълс (James Peebles) „за теоретични открития във физическата космология“, а другата половина между Мишел Майор (Michel Mayor) и Дидие Кело (Didier Queloz) „за откриването на екзопланета, обикаляща звезда от слънчев тип“.
Наградата за физика е първата, която Алфред Нобел споменава в своето завещание от 1895 г. В края на деветнадесети век мнозина считат физиката за най-важната наука и очевидно Нобел също е смятал така. Неговите собствени изследвания също са тясно свързани с физиката.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари