Търсейки тайнствената Девета планета във външната Слънчева система, астрономите неочаквано откриха 12 неизвестни преди това луни в орбита около Юпитер, съобщава ScienceAlert.
Така общото количество известни луни на гигантската планета стават 79. Новооткритите спътници увеличават преднината на Юпитер в Слънчевата система като планетата с най-много луни - въпреки че пространството около Сатурн също е доста пренаселено.
Екипът, ръководен от астронома Скот С. Шепърд (Scott S. Sheppard) от Научния институт "Карнеги", всъщност с помощта на наземни телескопи търси доказателства за тайнствената Девета планета (или планета Х), предполагаем външен обект в Слънчевата система.
"Юпитер просто бе в небето близо до полето на търсене, в което издирвахме изключително отдалечени обекти на Слънчевата система", коментира Шепърд за ЕurekАlert.
Тъй като Юпитер се движи в небето с определена скорост, всичко наблизо, движещо се със същата скорост в същата посока, става кандидат за негова луна, но потвърждението е отнемащ време процес, обяснява Шепърд за ScienceAlert.
"Трябваше отново да наблюдаваме новите кандидати за Юпитерови луни месец по-късно и отново една година по-късно, за да потвърдим, че всъщност са на орбита около Юпитер и по този начин са луни на Юпитер", пояснява астрономът.
Въз основа на наблюденията на екипа Гарет Уилямс (Gareth Williams) от Центъра за малки планети към Международния астрономически съюз успя да изчисли орбитите на луните. Девет от тях, намиращи се на най-отдалечените орбити на Юпитер, са в три отделни групи, които за около две земни години обикалят Юпитер.
Те също така имат ретроградна орбита, тоест се движат в обратна посока на въртенето на Юпитер около оста му. Това не е необичайно - всъщност повечето от познатите луни на Юпитер са ретроградни и се смята, че са астероиди или комети, първоначално образувани близо до газовия гигант и уловени, когато са се приближили твърде много.
"Тези луни са последните остатъци от градивните елементи на гигантските планети, тъй като всички други материали в областта на гигантската планета вероятно са паднали на планетата, формирайки я", разказва Шепърд.
"Смятаме, че първоначално е имало само три ретроградни луни и всяка от тях е разбита при сблъсъци с други обекти.
Но едн от новооткритите луни - и най-странната - предлага нова следа. От дванадесетте само три луни се движат в проградна (същата посока като въртенето на Юпитер около оста му) орбита и са по-близо до Юпитер.
Roberto Molar Candanosa/Carnegie Institution for Science
Две от тях са ясни. Те са част от по-голяма група, всички със сходни разстояния и ъгли на наклон, които за малко по-малко от година обикалят около Юпитер. Астрономите смятат, че някога са били част от по-голяма луна, която се е разпаднала.
Но последната луна е странна.
"Другото ни откритие е наистина "странна птица" и има орбита като никоя друга известна Йовианска* луна", заяви Шепърд .
*От края на XIX век са открити десетки много по-малки от Галилеевите (Европа, Ганимед, Калисто и Йо), т.нар. Йовиански луни. Те получават имената на любовните или дъщерите на римския бог Юпитер или неговия гръцки еквивалент Зевс. Галилеевите луни са далеч по-големи и масивни обекти на орбита около Юпитер, като останалите 75 известни луни заедно пръстените съдържат само 0.003% от общата орбитираща маса.
Тя временно е наречена Валетудо на името на римската богиня на здравето и чистотата и правнучка на Юпитер. Луната е по-далечна и по-наклонена от групата на вътрешните проградни луни.
За около 18 месеца тя обикаля около Юпитер и орбитата ѝ пресича тази на ретроградните луни, което прави сблъсъците доста вероятни.
"С откриването на Валетудо става ясно, че сблъсъците, които са разбили ретроградните луни са били с други проградни луни на Юпитер, като Валетудо", коментира Шепърд пред ScienceAlert.
Екипът смята, че Валетудо може да е фрагмент от по-голяма луна, разбита в сблъсък с по-голяма ретроградна луна, което води до наблюдаваните сега ретроградни групи.
Намирането на малка луна означава, че трябва да се е образувала, след като цялото количество газ и прах са изчерпани, обясняват изследователите.
Резултатите на екипа все още не са налични в рецензирано списание, тъй като екипът на Шепърд в момента провежда симулации на суперкомпютър, за да проучи колко често Валетудо може да се сблъска с ретроградна луна.
Новооткритите луни очакват своите имена, задача, в която може да се включи обществеността, така че е добра идея да прочетете правилата за именуване на Йовианските луни на IAU и кои имена вече са заети.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари