Орбиталните телескопи XMM-Newton, Chandra и Swift забелязаха мощно високоенергийно излъчване в покрайнините на отдалечена галактика. Такива събития представляват индикация на проявата на смъртта на звезда в близост до черна дупка с междинна маса - един от най-неуловимите обекти във Вселената.
Изследването с резултатите е публикувано в списание Nature Astronomy.
Наличието на така наречените черни дупки с междинни маси (Intermediate-mass black hole - IMBH), черни дупки с маса между звездните черни дупки (няколко десетки пъти масата на Слънцето) и свръхмасивните черни дупки (няколко милиона до милиарди пъти масата от слънцето), винаги е било несигурно. Но при тези наблюдения с откриването на събитие на приливно разрушение (tidal disruption event - TDE) във външните части на далечна галактика астрономи откриват силни индикации за съществуването на такава черна дупка. А астрономите от Университета в Ню Хемпшир изчисляват, че черната дупка има маса десетки хиляди пъти тази на Слънцето, съобщава phys.org.
"Това е невероятно вълнуващо - този тип черни дупки никога не е бил записван толкова ясно досега", коментира водещият автор Дачен Лин (Dacheng Lin) от Университета в Ню Хемпшир.
Източникът на рентгенови лъчи 3XMM J215022.4-055108, видян с рентгеновата космическа обсерватория на Европейската космическа агенция XMM-Newton през 2006 г. (ляво) и 2009 (вдясно). Това е най-добрият кандидат за един много рядък и неуловим тип космически феномен - т. нар. черна дупка с междинна маса в процеса на разкъсване и поглъщане на близка звезда. Черната дупка има маса от около 50 000 пъти по-голяма от тази на Слънцето и се намира в огромен звезден куп в покрайнините на галактика на около 740 милиона светлинни години. Сравнението между тези две изображения показва как енергията, освободена от това мощно събитие, постепенно намалява през годините. Кредит: European Space Agency
Тъй като черни дупки не излъчват нищо, освен излъчването на Хокинг, което е изключително слабо за големите обекти, те се търсят по тяхното влияние върху околните тела. Черните дупки с междинни маси най-вероятно се намират в центровете на кълбовидни звездни клъстери, но когато събират голяма маса не остава газ, който би могъл да разкрие наличието на масивен обект - в този случай - черна дупка. Единствената надежда за астрономите остава много малко вероятно събитие - ако една звезда мине близо до един от тези обекти и се разрушава в резултат на това. Но дори и в най-плътните звездни системи това се случва много рядко.
Подобни събития на приливно разрушение на звезда са наблюдавани и по-рано, но само в случаи на свръхмасивни черни дупки в центровете на галактиките и никога в покрайнините им. Авторите на новото изследване са имали късмет да открият точно такова събитие през 2005 г., след което го наблюдават в продължение на много години в различни диапазони с различни телескопи, за да определят естеството на този феномен. Според констатациите светлината от началото на унищожението на звездата достига Земята през октомври 2003 г., но никой не я забелязва. След това, в продължение на около десет години, докато останките на звездата потъват в гравитационната пропаст, светлината постепенно отслабна. Благодарение на това е възможно да се изчисли масата на дупката, която възлиза на около 50 000 слънчеви маси.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари