Доказаха, че има черни дупки с междинна маса

НаукаOFFNews Последна промяна на 20 юни 2018 в 00:42 8642 0

Данни от космическия телескоп "Хъбъл" на НАСА / ЕКА (жълто-бяло) и рентгеновата обсерватория на НАСА Chandra (лилаво). Лилаво-белият източник в долния ляв ъгъл показва излъчване на рентгенови лъчи от останките на звезда, която е разкъсана, защото пада към черна дупка с междинна маса. Галактиката на черната дупка се намира в средата на изображението. Кредит: X-ray: NASA/CXC/UNH/D.Lin et al, Optical: NASA/ESA/STScI

Орбиталните телескопи XMM-Newton, Chandra и Swift забелязаха мощно високоенергийно излъчване в покрайнините на отдалечена галактика. Такива събития представляват индикация на проявата на смъртта на звезда в близост до черна дупка с междинна маса - един от най-неуловимите обекти във Вселената.

Изследването с резултатите е публикувано в списание Nature Astronomy.

Наличието на така наречените черни дупки с междинни маси (Intermediate-mass black hole - IMBH), черни дупки с маса между звездните черни дупки (няколко десетки пъти масата на Слънцето) и свръхмасивните черни дупки (няколко милиона до милиарди пъти масата от слънцето), винаги е било несигурно. Но при тези наблюдения с откриването на събитие на приливно разрушение (tidal disruption event - TDE) във външните части на далечна галактика астрономи откриват силни индикации за съществуването на такава черна дупка. А астрономите от Университета в Ню Хемпшир изчисляват, че черната дупка има маса десетки хиляди пъти тази на Слънцето, съобщава phys.org.

"Това е невероятно вълнуващо - този тип черни дупки никога не е бил записван толкова ясно досега", коментира водещият автор Дачен Лин (Dacheng Lin) от Университета в Ню Хемпшир.

Източникът на рентгенови лъчи 3XMM J215022.4-055108, видян с рентгеновата космическа обсерватория на Европейската космическа агенция XMM-Newton през 2006 г. (ляво) и 2009 (вдясно). Това е най-добрият кандидат за един много рядък и неуловим тип космически феномен - т.  нар. черна дупка с междинна маса в процеса на разкъсване и поглъщане на близка звезда. Черната дупка има маса от около 50 000 пъти по-голяма от тази на Слънцето и се намира в огромен звезден куп в покрайнините на галактика на около 740 милиона светлинни години. Сравнението между тези две изображения показва как енергията, освободена от това мощно събитие, постепенно намалява през годините. Кредит: European Space Agency

Тъй като черни дупки не излъчват нищо, освен излъчването на Хокинг, което е изключително слабо за големите обекти, те се търсят по тяхното влияние върху околните тела. Черните дупки с междинни маси най-вероятно се намират в центровете на кълбовидни звездни клъстери, но когато събират голяма маса не остава газ, който би могъл да разкрие наличието на масивен обект - в този случай - черна дупка. Единствената надежда за астрономите остава много малко вероятно събитие - ако една звезда мине близо до един от тези обекти и се разрушава в резултат на това. Но дори и в най-плътните звездни системи това се случва много рядко.

Подобни събития на приливно разрушение на звезда са наблюдавани и по-рано, но само в случаи на свръхмасивни черни дупки в центровете на галактиките и никога в покрайнините им. Авторите на новото изследване са имали късмет да открият точно такова събитие през 2005 г., след което го наблюдават в продължение на много години в различни диапазони с различни телескопи, за да определят естеството на този феномен. Според констатациите светлината от началото на унищожението на звездата достига Земята през октомври 2003 г., но никой не я забелязва. След това, в продължение на около десет години, докато останките на звездата потъват в гравитационната пропаст, светлината постепенно отслабна. Благодарение на това е възможно да се изчисли масата на дупката, която възлиза на около 50 000 слънчеви маси.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !