
За първи път астрономи откриват визуални доказателства, че звезда е умряла, експлодирайки два пъти. Изследвайки древните останки на свръхнова SNR 0509-67.5, използвайки "Много големия телескоп" (VLT - Very Large Telescope) на Европейската южна обсерватория (ESO), те откриват модели, които потвърждават, че звездата е претърпяла две експлозии. Откритието хвърля нова светлина върху някои от най-важните експлозии във Вселената.
Повечето свръхнови са резултат от експлозия на масивни звезди в края на жизнения си цикъл, но един вид има по-скромен източник. Белите джуджета – малките, неактивни ядра, останали след като звезди като нашето слънце са изразходвали ядреното си гориво – могат да произведат свръхнова тип Ia.
Разпределението на калция около остатъка от свръхнова SNR 0509-67.5. Данните са получени от инструмента Multi-Unit Spectroscopic Explorer (MUSE) на VLT. Пунктираните линии показват очертанията на две концентрични обвивки от калций, изхвърлени при две отделни експлозии, когато звездата е достигнала своя край преди стотици години. Кредит: ESO/P. Das et al.
"Експлозиите на бели джуджета играят решаваща роля в астрономията", отбелязва Приям Дас (Priyam Das), докторант в Университета на Нов Южен Уелс в Канбера, Австралия, който ръководи изследването на SNR 0509-67.5, публикувано вчера в Nature Astronomy. Голяма част от познанията ни за разширяването на Вселената се основават на свръхнови тип Ia, които са и основен източник на желязо на нашата планета, включително желязото в кръвта ни.
"Въпреки важността на тези свръхнови, дългогодишният въпрос за точния механизъм, който задейства тяхната експлозия, остава нерешен", добавя Дас.
Всички модели, обясняващи свръхновите от тип Ia, предполагат двойна система, състояща се от бяло джудже и друга звезда, обикалящи една около друга. Ако разстоянието между двете звезди е достатъчно малко, джуджето може да "открадне" материал от своя партньор. Според най-разпространената теория зад тези експлозии, бялото джудже събира материал от своя партньор, докато достигне критична маса и претърпи една експлозия. Но последните проучвания показват, че поне някои свръхнови от тип Ia се обясняват по-добре с двойна експлозия, която се случва преди звездата да достигне критичната си маса.
Астрономите вече са получили ново изображение, което потвърждава това подозрение: поне някои свръхнови от тип Ia избухват не веднъж, а два пъти. В този алтернативен сценарий, около бялото джудже се образува слой от откраднат хелий, който става нестабилен и след това може да се възпламени. Тази първоначална експлозия създава ударна вълна в ядрото на бялото джудже, задействайки евентуалната свръхнова.
Концепция на художник за свръхнова с двойна детонация. Кредит: ESO/M. Kornmesser
Досега нямаше ясни визуални доказателства за бяло джудже, претърпяващо двойна експлозия. Но наскоро астрономите предсказаха, че този процес ще остави характерен модел – пръстов отпечатък – във все още светещите останки на свръхновата, видим дълго след първоначалната експлозия. Изследванията показват, че останките от такава свръхнова биха съдържали две различни калциеви обвивки.
Астрономите вече са открили този специфичен пръстов отпечатък в останките на свръхнова.
Иво Зайтенцал (Ivo Seitenzahl), който ръководи наблюденията от Института за теоретични изследвания в Хайделберг в Германия по време на проучването, заявява, че тези резултати предоставят ясни доказателства, че белите джуджета могат да експлодират много преди да достигнат известната граница на Чандрасекар и че механизмът на "двойна детонация" наистина се среща в природата.
Екипът успява да открие предсказаните калциеви обвивки (показани в сини пръстени на изображението) в остатъка от свръхнова SNR 0509-67.5, използвайки Multi Unit Spectroscopic Explorer (MUSE) на VLT на ESO. Това предостави неопровержими доказателства, че свръхнова тип Ia може да се образува, преди бялото джудже да достигне критичната си маса.
Това изображение показва позицията в небето на остатъка от свръхнова SNR 0509-67.5, разширяващата се обвивка на звезда, която е експлодирала два пъти. Намира се на 160 000 светлинни години в Големия Магеланов облак, малка галактика близо до нашия Млечен път. Кредит: ESO/Вложка: P. Das et al., фонови звезди (Hubble): K. Noll et al.
Свръхновите от тип Ia са от съществено значение за нашето разбиране на Вселената. Те се държат много последователно и предвидимата им яркост – независимо колко далеч са – помага на астрономите да измерват разстоянията във Вселената. Използвайки ги като космически критерии, астрономите са открили ускоряващото се разширяване на Вселената – откритие, което им е спечелило Нобеловата награда за физика за 2011 г. Изучаването на това как те експлодират ни помага да разберем защо са толкова предвидимо ярки.
Дас има още една причина да изучава тези експлозии: "Това осезаемо доказателство за двойна експлозия Дас, визирайки красивата слоеста структура, оставена след свръхнова. За него "разкриването на вътрешните механизми на такава зрелищна космическа експлозия е невероятно удовлетворяващо".
Справка: MUSE observations that affirm the path to detonation of a Type Ia supernova in a supernova remnant; Priyam Daset al. https://www.eso.org/public/archives/releases/sciencepapers/eso2511/eso2511a.pdf
Източник: Double detonation: new image shows remains of star destroyed by pair of explosions, ESO
Още по темата

Космос
Най-сетне е открита двойка бели джуджета, която ще избухне в свръхнова

Космос
Как ще избухне като свръхнова Бетелгейзе и ще ни навреди ли?

Космос
Свръхнови са предизвикали най-малко две масови измирания на Земята според проучване

Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Най-старите "човешки" фосили в Япония, се оказаха нечовешки, твърди ново проучване
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните