Международен екип изследователи успешно произведе за пръв път Бозе-Айнщайнов кондензат в космоса, съобщава phys.org
В статията си, публикувана списание Nature, групата описва създаването на малко експериментално устройство, което е изведено с ракета в космоса и експериментите в условия на безтегловност, които се провеждат по време на свободното падане.
Експериментът е наречен MAIUS 1.
Успешното стартиране на MAIUS 1
Първият научен експеримент в "най-студената точка на космоса" се състоя през януари 2017 г., но анализът на резултатите приключи едва сега. Самият опит продължи не повече от шест минути.
Бозе-Айнщайнов кондензат е състояние на материята, настъпващо когато едно вещество се охлади до температура много близка до абсолютната нула, атомите почти спират своето движение и веществото преминава в изключително плътно състояние като проявява квантови свойства в макро мащаб.
Учените от 11 немски изследователски центрове в продължение на няколко години работят, за да миниатюризират технологията за производство на Бозе-Айнщайновия кондензат и да може експерименталното устройство да се побере в модула за полезен товар на ракета с височина около два и половина метра и 50 сантиметра в диаметър, разказва Германският аерокосмически център DLR.
CAD чертежи на ракетата MAIUS 1
Целта на изследователите е да получат Бозе-Айнщайнов кондензат, за да могат да тестват неговите свойства - теоретично се предполага, че би могъл да послужи като основа за много чувствителни сензори за изследване на феномените на физиката като гравитационните вълни.
Производството на Бозе-Айнщайнов кондензат обаче е трудно, защото гравитацията пречи на устройствата за производството и изучаването му. Извършването на тези експерименти в космоса би било много по-добра възможност, благодарение на микрогравитационната среда.
Осъзнавайки потенциала на една космическа платформа изследователите създадоха едно малко устройство, способно да произведе Бозе-Айнщайнов кондензат и да се проведат редица експерименти с него на борда на космическа ракета.
Атомният чип на MAIUS 1
Устройството се състои от чип в капсула, съдържаща атоми на рубидий-87, електроника, няколко лазера и източник на енергия. То се активира, след като ракетата достига надморска височина от 243 км, като произвежда Бозе-Айнщайнов кондензат само за 1,6 секунди. След това са извършени 110 предварително програмирани експеримента за шестте минути, през които ракетата се връща на Земята. Според екипа е постигната температура под един Келвин по време на проучването.
Бозе-Айнщайновият кондензат, произведен от екипа, е първият произведен в космоса и бележи началото на нова ера в изследването на това състояние на материята.
Проектът MAIUS 1 е под ръководството на Университета Лайбниц в Хановер в сътрудничество с Университета Хумболт и Института Фердинанд Браун в Берлин, Университета в Бремен ZARM, Университета Йоханес Гутенберг в Майнц, Университета в Хамбург, Университета на Улм и Техническия университет в Дармщат. Институтът за космически системи на DLR в Бремен и морската ракетна база на DLR (MORABA), която провежда кампанията за стартирането.
Мъглявината Бумеранг. Снимка: ALMA
Традиционно за най-студеното място в космоса се счита мъглявината Бумеранг в съзвездието Кентавър на разстояние 5000 светлинни години от Земята.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари