Международен екип изследователи успешно произведе за пръв път Бозе-Айнщайнов кондензат в космоса, съобщава phys.org
В статията си, публикувана списание Nature, групата описва създаването на малко експериментално устройство, което е изведено с ракета в космоса и експериментите в условия на безтегловност, които се провеждат по време на свободното падане.
Експериментът е наречен MAIUS 1.
Успешното стартиране на MAIUS 1
Първият научен експеримент в "най-студената точка на космоса" се състоя през януари 2017 г., но анализът на резултатите приключи едва сега. Самият опит продължи не повече от шест минути.
Бозе-Айнщайнов кондензат е състояние на материята, настъпващо когато едно вещество се охлади до температура много близка до абсолютната нула, атомите почти спират своето движение и веществото преминава в изключително плътно състояние като проявява квантови свойства в макро мащаб.
Учените от 11 немски изследователски центрове в продължение на няколко години работят, за да миниатюризират технологията за производство на Бозе-Айнщайновия кондензат и да може експерименталното устройство да се побере в модула за полезен товар на ракета с височина около два и половина метра и 50 сантиметра в диаметър, разказва Германският аерокосмически център DLR.
CAD чертежи на ракетата MAIUS 1
Целта на изследователите е да получат Бозе-Айнщайнов кондензат, за да могат да тестват неговите свойства - теоретично се предполага, че би могъл да послужи като основа за много чувствителни сензори за изследване на феномените на физиката като гравитационните вълни.
Производството на Бозе-Айнщайнов кондензат обаче е трудно, защото гравитацията пречи на устройствата за производството и изучаването му. Извършването на тези експерименти в космоса би било много по-добра възможност, благодарение на микрогравитационната среда.
Осъзнавайки потенциала на една космическа платформа изследователите създадоха едно малко устройство, способно да произведе Бозе-Айнщайнов кондензат и да се проведат редица експерименти с него на борда на космическа ракета.
Атомният чип на MAIUS 1
Устройството се състои от чип в капсула, съдържаща атоми на рубидий-87, електроника, няколко лазера и източник на енергия. То се активира, след като ракетата достига надморска височина от 243 км, като произвежда Бозе-Айнщайнов кондензат само за 1,6 секунди. След това са извършени 110 предварително програмирани експеримента за шестте минути, през които ракетата се връща на Земята. Според екипа е постигната температура под един Келвин по време на проучването.
Бозе-Айнщайновият кондензат, произведен от екипа, е първият произведен в космоса и бележи началото на нова ера в изследването на това състояние на материята.
Проектът MAIUS 1 е под ръководството на Университета Лайбниц в Хановер в сътрудничество с Университета Хумболт и Института Фердинанд Браун в Берлин, Университета в Бремен ZARM, Университета Йоханес Гутенберг в Майнц, Университета в Хамбург, Университета на Улм и Техническия университет в Дармщат. Институтът за космически системи на DLR в Бремен и морската ракетна база на DLR (MORABA), която провежда кампанията за стартирането.
Мъглявината Бумеранг. Снимка: ALMA
Традиционно за най-студеното място в космоса се счита мъглявината Бумеранг в съзвездието Кентавър на разстояние 5000 светлинни години от Земята.



















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"