Има много красиви видеоклипове и снимки, както и хубави анимации на космоса и обектите в космоса.

В тях може да е включена научна информация, но това не ги прави по-малко красиви.

Най-поразителният факт за Вселената

Астрофизикът Нийл Деграс Тайсън бе помолен да сподели най-удивителния факт, който знае за Вселената и това бе неговият отговор:

„Най-поразителният факт е знанието, че атомите, изграждащи живота на Земята, атомите, съставящи човешкото тяло, могат да бъдат проследени до гигантските пещи, синтезиращи леките елементи в тежки елементи в ядрата си при екстремни температури и налягания. Тези звезди, по-тежките от тях, са ставали нестабилни в последните си години. Те са се свили и след това избухнали, разпръсквайки своите обогатени вътрешности сред галактиката. Вътрешности, съставени от въглерод, азот, кислород и всички основни съставки на живота. Тези съставки станали част от облака газ, който се кондензирал, свил, формирал следващото поколение слънчеви системи, звезди и заобикалящи ги планети. А планетите сега имали съставните части, нужни за живота.

Тъй че като погледна към нощното небе и знам, че да, ние сме част от Вселената, ние сме във Вселената, но може би по-важното от тези два факта е, че тя е вътре в нас. Когато разсъждавам върху това, поглеждам нагоре – много хора се чувстват малки, защото са малки, а Вселената е голяма. Аз обаче се чувствам голям, защото моите атоми са дошли от онези звезди. Усеща се взаимовръзката.

Точно това искаш от живота, искаш да се чувстваш свързан, значим, участник в това, което се случва, в действията и събитията около теб. Точно това сме ние, просто като сме живи…"

Познатата Вселена

Един филм на Американския природонаучен музей (AMNH), който повежда зрителите от Хималаите през нашата атмосфера и мастилено черното на космоса до сиянието на Големия взрив. Всяка звезда, планета и квазар, които се виждат във филма, са реални, защото са част от най-пълната в света четириизмерна карта на Вселената - Дигиталният атлас на Вселената, който се поддържа и актуализира от астрофизиците в Американския музей по естествена история. 

Хъбъл: Галактики в пространството и времето 

Този спечелил награди късометражен филм трансформира изображенията и данните от космическия телескоп "Хъбъл" в пътуване, което пренася зрителите далече във Вселената и обратно в космическата история.

Филмът започва с надвисналите образи на две галактики, които са сравнително близо до Земята, и след това се прелива през живата и разнообразна панорама на хиляди галактики в изображение от Great Observatories Origins Deep Survey.. Последващото 3D пътуване през тези галактики осигурява повече от просто една нова перспектива в пространствот - тя също така отвежда аудиторията назад във времето. Тъй като за светлината е нужно време, за да измине разстоянията в пространството, галактиките, отдалечени от Земята, показват и космическата история. Виртуалното пътуване разкрива галактики, появили се преди милиарди години, когато все още са били в процес на формиране.

Филмът е издаден от IMAX и е обявен за "Най-добър късометражен филм" за 2004 г. от Large Format Cinema Association.

Най-подробното изображение на Вселената

Най-подробното изображение на Вселената досега съдържа повече от 256 хиляди галактики, включително някои от най-старите, които са на 13,3 милиарда години. Видеото е сглобено от почти 7,5 хиляди изображения от телескопа "Хъбъл", направени през 16-годишната му работа. Според НАСА е невъзможно да се получи по-подробна снимка преди стартирането на нови космически телескопи.

Макар това да е най-детайлната снимка засега, тя ни показва само половин градус от нощното небе (или половината ширина на показалеца на една ръка разстояние). Приблизително същото пространство се заема от пълната луна в небето.

Небесни фойерверки в звездния куп Westerlund 2

Мъглявината Gum 29 е зона на звездообразуване на около 20 000 светлинни години в съзвездието Карина. В сърцевината на мъглявината има клъстер от няколко хиляди звезди, наречен Westerlund 2. Тези новородени звезди са на около 2 милиона години и тяхната светлина осветява, загрява и ерозира околния газ. Изображението на "Хъбъл", за което за използвани наблюдения както във видима, така и в инфрачервена светлина, бе пуснато в чест на 25-годишнината на телескопа.

Тази визуализация осигурява триизмерна перспектива на мъглявината и звездния куп. Полетът пресича звездите на преден план и се приближава до долния ляв край на мъглявината. Преминавайки през тъмните облаци на близката страна, пътуването разкрива ярък газ, осветен от интензивната радиация на новосформирания звезден куп. В рамките на мъглявината няколко колони от тъмен гъст газ се оформят от светлината и силните звездни ветрове от блестящия куп от хиляди звезди. Разстоянията в рамките на модела са значително компресирани.

Танцът на Млечния път с Андромеда

Учените използват наблюденията на космическия телескоп "Хъбъл", за да предскажат бъдещето на галактиките Андромеда и Млечния път и как ще изглежда сблъсъкът им от Земята. Прожектирайки движението на звездите на Андромеда през следващите 8 милиарда години, астрономите вече знаят пътя, който галактиката преминава през пространството. Компютърните симулации, базирани на наблюденията на "Хъбъл", показват как двете галактики ще се слеят заедно за около 4 милиарда години.

Галактиката Андромеда, отдалечена на около 2,2 милиона светлинни години, е най-близката спирална галактика към нашия дом - Млечния път. От около един век астрономите знаят, че тя се движи към нас, но дали двете галактики ще се сблъскат или просто ще се разминат, остава неясно. Сега екип астрономи с помощта на данни от космическия телескоп Хъбъл, хвърли светлина върху този въпрос, изчислявайки движението на звездите в галактиката Андромеда.

Екипът на Хъбъл чупи рекорда за космическо разстояние

Тази анимация показва местоположението на галактиката GN-z11, която е най-отдалечената заснета галактика. Видеото започва със съзвездието Голяма мечка, след това се отдалечава в областта на галактиките GOODS North и завършва с изображението на "Хъбъл" на младата галактика.

GN-z11 е съществувала преди 13,4 милиарда години, само 400 милиона години след Големия взрив, когато Вселената е била само на три процента от сегашната си възраст.

Мъглявината Bubble - ветрове и излъчване от масивна звезда

Тази визуализация на мъглявината Bubble започва с изглед от земята на светещия облак. Високо енергийната радиация от масивната О-тип звезда, BD 60 ° 2522,  йонизира целия регион. Виртуалната камера лети през звездите на преден план и се приближава към централния балон, изобразен от Хъбъл. Масивната звезда непрекъснато изхвърля външните си слоеве във вид на звезден вятър губейки маса, която издухва газ на седем светлинни години. Разстоянията в рамките на модела са значително компресирани.

Небесен светлинен меч - звездни джетове в HH24

Този филм показва триизмерен поглед върху обекта Herbig-Haro, както се вижда от космическия телескоп "Хъбъл". Започва с изглед, обхващащ огромния тъмен облак на молекулярния облак Orion B. Докато виртуалната камера преминава през тъмната мъглявина, звездите прелитат извън екрана и се разкриват детайлите на образуващите се звезди и техните червени джетове.

Централната звезда е скрита, а нейните струи (джетове) подобно на светлинен меч пронизват облаците от газ и прах. Тези струи са издълбали кухина с форма на пясъчен часовник в близката страна на мъглявината. Джетът от друга новородена звезда в тази област е създал цилиндричен тунел през газовете, който се простира наляво. Внимателното изучаване на данните от „Хъбъл“ разкрива, че няколко други джетове загряват и изместват газово-праховите облаци около тях.

Още по темата

24/04/2019

Космос

Какво "Хъбъл" може и не може да види