Метеор направи 90-секундно светлинно шоу преди да избяга обратно в космоса

Ваня Милева Последна промяна на 17 декември 2019 в 00:00 12571 0

Изображения с удължена експозиция на събитието DN170707_01. Събитието продължи над 90 секунди и обхвана четири експозиции от 30 секунди (A, B, C, D). Огнената топка първо бе наблюдавана на 85 км надморска височина, достигна 58 км, а след това бе видима на 86 км, преди да излезе от земната атмосфера. Първоначалната скорост е 16,1 km/s, а скоростта на излизане след преминаването през земната атмосфера е около 14,6 km/s. Изображенията са ориентирани така, че огнената топка се движи отляво надясно (от запад на изток). Кредит: arXiv: 1912.01895 [astro-ph.EP]

Метеороид премина през атмосферата на Земята с повече от 56 000 км/час, преди да отлети обратно в космоса - рядък пример за „прелитаща огнена топка“.

Дълготрайната огнена пътека с дължина 1300 км, образувана от космическата скала, изгаряща в атмосферата, е забелязана над Австралия през юли 2017 г.

Екип изследователи от Университета Къртин в Австралия описва своите наблюдения и констатации за събитието в статия, публикувана на сървъра за предпринти arXiv.

Метеороидът от 2017 г., който проникна в атмосферата над Австралия, е забележителен с времетраенето си - продължи около минута и половина. Изследователите са установили, че обектът е бил метеор само за кратък период от време - никога не е ударил Земята. Вместо това обектът е продължил обратно в космоса.

Такива метеори са известни като прелитащи огнени топки, защото те само прелитат през земната атмосфера, а не се гмуркат през нея. Това е възможно поради ъгъла, под който навлизат в нея. Подобно на камъче, което отскача от повърхността на езеро, вместо да потъне, метеороидът може само да докосне атмосферата, ако ъгълът му е много малък.

Изследователите са използвали данни от австралийската мрежа пустинни огнени топки (Desert Fireball Network) - група космически ентусиасти, които снимат видео на космически обекти. Мрежата е фокусирана върху проучването на космическите обекти, които изгарят в земната атмосфера. Това е най-голямата мрежа за проследяване на метеороиди в света, която обхваща 2,5 милиона квадратни километра или една трета от австралийското небе - със своя набор от 50 автономни камери.

Изследователите съобщават, че метеороидът през 2017 г. оставя огнена следа за повече от 90 секунди и достига минимална височина от 58,5 км, преди да се върне в междупланетното пространство. Той е преминал с 56 000 км/час приблизително 1300 км през атмосферата и се е забавил с приблизително 1.5 км/час за времето, прекарано в нашата атмосфера, преди да получи ускорение от „гравитационната прашка“, която го изстрелва далеч от Земята.

Същото явление използват инженерите на НАСА, за да дадат тласък на космическите сонди, прелитайкио покрай планетите в нашата Слънчева система. 

Благодарение на това ускорение скалата, която се смята, че е възникнала в Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер - сега ще излезе далеч до него.

Изследователите смятат, че космическият обект вероятно ще остане на орбита около Слънцето приблизително 200 000 години, преди да бъде изхвърлен от Слънчевата система.

Според изчисленията на авторите космическата скала е имала диаметър приблизително 30 см и е тежала около 60 килограма. Те отбелязват, че изгарянето, претърпяно от обекта, е достатъчно, за да накара да се откъснат от нея парчета по време на огненото й пътуване.

Известни прелитащи метеори

Тъй като прелитащите метеори са много рядко явление, до 2008 г. само 4 случая са коректно регистрирани и описани. Най-известните примери са Големият болид от 1860 г. и Големият дневен болид от 1972 г.

На тази картина от Фредерик Едуин Чърч е изобразен метеороидът от 1860 г. Кредит: Wikimedia Commons

Големият болид от 1860 г.

На 20 юли 1860 г., вечерта в небето над Съединените щати на много е наблюдавано разпадане на астероид. Американският живописец-пейзажист Фредерик Чърч е отразил събитието в картина, а поетът Уолт Уитман - в поемата "Година на метеорите" (Year of Meteors). 150 години по-късно, през 2010 г., е установено, че този метеор е бил от типа на "прелитащите", тоест това е първото записано наблюдение на такъв обект.

Великото шествие на метеорите 1913 г.

Метеорният поток от 9 февруари 1913г. Картина на Густав Хан (1866-1962)

На 9 февруари 1913 г. над Северна Америка е наблюдаван поток от ярки огнени топки, бавно пресичащи небето една след друга в няколко групи. Въз основа на тяхната скорост и посока на движение е изказана хипотеза, че са останки от малък естествен спътник на Земята - астероид или група от метеороиди, които са били на околоземна орбита и заради някаква промяна в траекторията им са потънали в атмосферата.

Големият дневен болид 1972 г.

Най-известното преминаване на метеор през атмосферата е на 10 август 1972 г. В 14:29 ч. местно време  астероидът US19720810 пресича небето над Съединените щати и Канада със скорост 15 км/сек, преодолявайки 57 километра. Размерът му е изчислен между 3 и 14 метра, а след излизане от земната атмосфера може да е намалял с една трета или дори наполовина. Болидът е бил толкова ярък, че се е виждал ясно в небето през деня, заради което е наречен така.

Метеорът от 1990 г.

На 13 октомври 1990 г. астероидът EN131090 с маса от 44 кг прелита над Чехословакия и Полша със скорост от 41,74 км/с. Това събитие е интересно с това, че благодарение на наличието на няколко наблюдателни точки е станало възможно да се намери точната височина на полета (около 100 км), яркостта на астероида (-6 звездна величина), точното му тегло, координати и дори параметрите на орбитата му преди и след навлизането му в атмосферата

2006 г.

На 29 март 2006 г. в небето над Япония метеор със скорост 18,8 км/сек изминава 71,4 километра в земната атмосфера.

2007 г.

На 7 август 2007 г. астероидът EN070807 преминава през земната атмосфера в небето над Европа. Принадлежи към рядка група малки околоземни астероиди, наречена атони, чиито орбити пресичат орбитата на Земята в перихелия на нашата планета.

2012 г.

На 10 юни 2012 г. над Испания е видян метеор, който изминава 510 км. Това е най-бледият прелитащ метеор в историята на наблюденията, както и първият, който се свързва с метеорен поток. (Дневни ζ-Персеиди).

Коледен метеор 2014  г.

На 24 декември 2014 г. е забелязан бавно летящ коледен метеор. SPMN241214 преминава около 1200 км над Северна Африка, Испания и Португалия.

Какви са различните видове космически скали?

Астероидът представлява голям къс скала, останал от началото на Слънчевата система или образуван от сблъсъци на космически тела. Повечето са разположени между Марс и Юпитер в Главния астероиден пояс.

Кометата е подобна на астероид, покрита е с лед от въглероден диоксид, метан и вода и други съединения. Описва се често като мръсна снежна топка. Орбитите на кометите са силно сплеснати, простиращи се между Слънцето и отвъд орбитата на Нептун, Пояса на Кайпер, дори Облака на Оорт.

Метеори астрономите наричат проблясъка на светлина в атмосферата, когато изгарят космически отломки.

Самият отломък се нарича метеороид. Повечето са толкова малки, че се изпаряват напълно в атмосферата.

Ако някой метеороид стигне до Земята, се нарича метеорит.

Метеорите, метеороидите и метеоритите обикновено произхождат от астероиди и комети. Например, ако Земята преминава през опашката на комета, голяма част от отломките изгарят в атмосферата, образувайки метеорен поток.

Справка: Where Did They Come From, Where Did They Go. Grazing Fireballs, arXiv:1912.01895 [astro-ph.EP] arxiv.org/abs/1912.01895

Източник: 

Grazing fireball’ skimmed Earth's atmosphere then went back to space, NewScientist

2017 meteor was a 'grazing fireball', Phys.org

Meteoroid that skimmed Earth's atmosphere at 35,000 miles per hour and flew back into space is a rare example of a 'grazing fireball', scientists claim

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !