Слънчевата ни система може да е пълна с малки черни дупки, като някои от тях могат да очертаят красиви модели, наподобяващи рисунки на спирограф, докато обикалят вътре и около Слънцето.
Изглежда, че невидимата тъмна материя съставлява по-голямата част от масата във Вселената, но учените не знаят какво точно представлява тя. Хипотетичните черни дупки, които са се образували малко след Големия взрив, наречени първични черни дупки, са един от кандидатите за тъмна материя. Ако те наистина съществуват, нашата Слънчева система би трябвало да е пълна с тях.
Дейвид Кайзер (David Kaiser) от Масачузетския технологичен институт и колегите му симулират как биха могли да изглеждат орбитите на малки черни дупки около - и в - Слънцето или подобна звезда.
За да могат първичните черни дупки да отчетат ефекта на тъмната материя, всяка от тях трябва да има маса между 100 милиарда и 100 милиона милиарда тона. „Това е масата, характерна за астероидите в нашата Слънчева система, големите грамадни космически скали, но за да се превърнат тези неща в черни дупки, трябва да се притисне тази маса в изключително малък размер, с размерите на атом или дори по-малък“, обяснява Кайзер.
Тъй като Слънцето е най-масивният обект в нашата Слънчева система, то вероятно ще улови някои от тези черни дупки. Малките черни дупки, всяка от които се движи със стотици километри в секунда, биха могли да направят стотици обиколки през Слънцето, преди да се сблъскат с някакво значително количество материя. „Те сякаш си вършат работата, без да им пука за нищо“, уточнява Кайзер.
Всъщност, за да може триенето да завлече първична черна дупка в центъра на слънцето, са необходими милиони до милиарди години. А междувременно изследванията на Кайзер и колегите му показват, че те биха могли да заемат огромен набор от възможни орбити вътре в слънцето - от затворени траектории, които просто очертават почти идеална окръжност, до по-сложни модели (вж. изображението по-горе).
Никога няма да можем да наблюдаваме първични черни дупки вътре в слънцето. Но ако те се крият някъде другаде в Слънчевата система, може би ще успеем да забележим въздействието им върху други обекти. „Ако се постави масата на астероид на траектория през нашата Слънчева система, това ще накара други обекти да се размърдат“, отбелязва Кайзер. „Но не с много. Ако се наблюдават особени движения, то това може да е знак за някой от тези обекти, които профучават през вътрешната част на Слънчевата система.“
Хипотезата, че Слънцето е погълнало малка първична черна дупка, е изказана миналата година от друг научен колектив. Според професор Матю Каплан (Matthew Caplan) и колегите му звездата може да се раздуе в по-хладен и по-червен вариант на обичайните червени звезди-гиганти. Турбуленцията в ядрото също може да повлияе на повърхностната активност на звездата. Черната дупка ще създаде различни модели на конвекция дълбоко във вътрешността на звездата, които потенциално биха могли да бъдат уловени чрез звездна сеизмология. Въз основа на извършените хелиосеизмологични проучвания почти сигурно няма черна дупка в нашето Слънце. Или ако има, трябва да е изключително мъничка. Така че е няма Апокалипсисът ни да дойде от Слънцето. Но може би "някъде там" има звезди на Хокинг, които може да наблюдаваме.
Справка: Orbital motion of primordial black holes crossing Solar-type stars; Vitorio A. De Lorenci, David I. Kaiser, Patrick Peter; https://arxiv.org/abs/2405.08113
Източник: Tiny black holes hiding in the sun could trace out stunning patterns, New Scientist
Още по темата
Космос
Може ли тъмната материя да се състои от ултралеки първични черни дупки?
Космос
"Джеймс Уеб" открива чудовищни черни дупки, покълнали от огромни космически "семена"
Космос
Първата минута на Вселената може да се наблюдава с гравитационни вълни
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари