В нощта на 20 февруари 1986 г. (московско време 00:28:23) от Байконур е изстреляна космическата станция "Мир" - първата изследователска станция за продължително обитаване. Тя остава в космоса повече от 15 години - рекорд, който надминат неотдавна от Международната космическа станция.
На 20 февруари в околоземна орбита всъщност е изведен основният модул посредством ракетата "Протон". Станцията е конструирана години наред с добавяне на модулите Квант 1, Квант 2, Кристалл, Спектр и Природа. В тази конфигурация "Мир" просъществува до 23 март 2001 г., когато е свалена от орбита и потопена в Тихия океан.
Орбитална станция Мир е един от най-успешните космически проекти през изминалия век и едно от връхните постижения на СССР. (снимки)
След стъпването на американците на Луната и създаването от тях на кораб за многократни полети, строителството на на орбитална станция от руснаците се превръща в основно поле на космическото съперничество между двете държави. За станцията настоява Сергей Корольов.
Любопитни факти:
Първоначалната дължина на "Мир" е 13,13 метра, диаметъра - 4,35 метра, полезният обем - 76 кубични метра, масата - 20,9 тона, максималният екипаж - 6 души.
До 1995 г. "Мир" продължава да се достроява, като се увеличава няколко пъти. Общото тегло на шестте допълнителни модула стига почти 93 тона.
Първатат в света орбитална станция "Салют 1" е била пусната на 11 октомври 1971 г. и действала общо 175 денонощия, от тях 22 дни с екипаж на борда. Единственото посещение на станцията обаче приключва трагично - при завръщане на Земята космонавтите Георгий Доброволский, Владислав Волков и Виктор Пацаев загиват заради разхерметизиране на спускаемия апарат.
Първата американска станция Skylab е пусната на 14 май 1973 г., приела е на борда си три експедиции на "Аполо" и изгоряла в атмосферата на 11 юли 1979 г.
Идеята за създаването на "Мир" е дадена през 1976 г. от НПО "Енергия", а практическото изпълнение започва през 1979 г. През 1984 г. програмата за малко да бъде преустановена, за да се освободят средства за създаването на космическата совалка "Буран". "Мир" е спасена от намесата на Григорий Романов - секретар по военната и космическа промишленост на СССР.
"Мир" е изведена в орбита с ракетата "Протон-К", създадена в конструкторското бюро на Владимир Челомей. През 1964 г. "корольовци" и "челомейци" се надпреварват в работата по създаването на ракета-носител от свръхтежък клас, която първоначално се е предвиждала за експедиция до Луната. "Протон" е въведен в експлоатация през 1978 г. след няколко десетки неуспешни изстрелвания. Проектът за ракетно-космически комплекс Н-1, осъществяван под ръководството на Корольов, а след това на приемника му Василий Мишин, бива закрит.
Връзка със станцията се осъществява с корабите "Союз" и "Прогрес". Като цяло на "Мир" са се скачвали 31 кораба "Союз" и 64 "Прогрес".
За доставяне на Земята на научните експерименти са използвани малки безпилотни капсули "Радуга" с товароподемност от 150 кг. Между 1990 и 1994 г. те извършват осем успешни приземявания, като само една от капсулите не бива намерена.
"Мир" е посетена общо от 104 души от 12 държави, в това число 42-ма граждани на СССР и Русия. Но на практика най-много се оказват посетителите от САЩ - общо 44 души. Пристигали са както чрез "Союз", така и чрез американски совалки, които през 90-те години посещават "Мир" седем пъти.
Анатолий Соловьов е летял до "Мир" пет пъти. Рекордът не само по пребиваване на "Мир", но и въобще в космоса (общ 437 дни), принадлежи на лекаря Валерий Поляков. От жените-космонавти най-дълго в орбита е била американският биохимик Шанън Лусид (188 дни).
На станцията са били проведени около 23 000 всевъзможни изследвания.
Единственият сериозен инцидент става на 25 юни 1997 г. когато товарния кораб "Прогресс М-34" при скачване се сблъсква с научния модул "Спектр", което довежда до разхемертизиране на модула и временно поврежда слънчевите панели.
Експлоатацията на "Мир" е коствала, по данни на руските средства за масова информация, 200 милиона долара на година.
През януари 2001 г. руското правителство решава да потопи станцията и това става на 23 март в 08:59:24 московско време в безлюден район на Тихия океан около остров Фиджи.
Масата на станцията по това време е била 137 тона, но до водата достигат само около 12 тона отломки. Всичко останало изгаря, в това число пластмасова елха и костюм на Дядо Мраз, които са се предавали от екипаж на екипаж през годините.
На остроф Фиджи, а така също и в Австралия, Нова Зеландия и Чили падането на "Мир" е можело да бъде видяно с невъоръжено око. Останалото човечество е наблюдавало събитието по телевизията и в интернет с помощта на компютърни графики.
По непотвърдени данни, президентът на Иран Мохамад Хатами по време на посещението си в Москва на 13 март 2001 г. е изразил желание да купи станция "Мир".
В момента в орбита работят две станции - Международната космическа станция и китайската "Тянгун-1". На последната, заради малките ѝ размери, космонавти не могат да пребивават повече от 20 дни.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
1
03.03 2020 в 05:08
Не е истина, колко са ми противни русофобите в тия теми. А американофоби няма.
Последни коментари