НАСА и научният екип за сондата, изследваща външните граници на Слънчевата система New Horizons са в спор за бъдещето на тази мисия.
Автоматичната сонда New Horizons даде на човечеството първите детайлни изображения на Плутон, Харон и тела от Пояса на Кайпер и продължава пътуването си през покрайнините на Слънчевата система. Научната програма на сондата обаче наскоро се превърна в спорна тема между НАСА и учените.
Нека бързо да видим защо някои искат мисията да премине към изследвания на хелиофизиката, докато други настояват, че е твърде рано да се спрат проучванията на Пояса на Кайпер.
Плутон и неговата сърцевидна част, наречена "Tombaugh Region" в чест на астронома Клайд Томбо, който открива планетата джудже. Кредит: NASA / JHUAPL / SwRI.
Когато през 2015 г. New Horizons изпрати снимки, направени по време на приближаването до Плутон и неговите луни, те станаха сензация. Ледниковото "сърце", простиращо се от екватора до средните ширини, планинските вериги в светлината на залеза на Плутон, каньонът и червената полярна шапка на Харон, първите снимки на Никта, Хидра, Стикс и Цербер. Всичко това планетолозите виждат за първи път. Четири години по-късно сондата предава на първите изображения в близък план на двойната система Арокот, тяло от Пояса на Кайпер, съставено от тела, непокътнати от формирането на Слънчевата система.
Това композитно изображение на първия контактен двоен обект от Пояса на Кайпер 2014 MU69, официално наречен Arrokoth (Арокот), е съставено от данни, получени от космическия кораб на НАСА New Horizons при прелитането му покрай обекта на 1 януари 2019 г. Изображението съчетава подобрени цветни данни (близки до тези, които би видяло човешкото око) с подробни панхроматични снимки с висока резолюция. Кредит: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute/Roman Tkachenko
Сега сондата продължава да изучава Пояса на Кайпер на 55 астрономически единици от Земята - по-далеч от New Horizons от нас са само двата Voyager-а и двата Pioneer-а.
През април 2022 г. НАСА публикува доклад, който оценява производителността и ресурса на мисии, в които космически кораби изследват планетите, техните спътници и малките тела на Слънчевата система (Planetary Mission Senior Review). За New Horizons в този документ се казва, че сондата може да провежда астрофизични, хелиофизични и планетарни наблюдения на външната слънчева система поне още 20-30 години. И се препоръчва текущата програма на мисията да бъде удължена до 2025 г.
Обхватът на задачите за New Horizons е наистина обширен - сондата може да изследва плазмата, праха и електромагнитните полета на околната среда, да регистрира частици от слънчевия вятър и космическите лъчи, да картографира междузвездните облаци около Слънчевата система, да наблюдава космическия оптичен фон, тела в Пояса на Кайпер, Уран, Нептун, звездни системи и дори събития с микролещи, свързани с изолирани черни дупки.
Оказва се, че криовулканичната дейност най-вероятно е създала уникални структури на Плутон, които все още не са наблюдавани никъде другаде в Слънчевата система. Снимка: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute/Isaac Herrera/Kelsi Singer
Но докато сондата получи висока оценка (отлична/много добра) в общата програма, планетарните изследвания неочаквано получават само "четворка" (много добра/добра). НАСА смята, че наблюденията от апарата на обекти от Пояса на Кайпер е малко вероятно да обогатят значително науката. В крайна сметка кривите на светлината на транснептунови обекти могат да бъдат получени и от нови наземни телескопи, като обсерваторията Вера Рубин, и без забавяне на предаването на данни. А Уран и Нептун вече са наблюдавани от Вояджъри и следенето им отдалеч не изглежда особено интересно. Така New Horizons може да се преквалифицира от планетарен апарат в междузвездна сонда, нещо като трети Вояджър, и да се занимава основно с астрофизични и хелиофизични изследвания.
Наскоро НАСА реши да финансира планетарните изследвания на New Horizons не до 2025 г., а до 2024 г., след което да прехвърли сондата на хелиофизиците. През март Дирекцията за научни мисии на НАСА започва да търси нови научни мисии за сондата след 2024 г.
И екипът на New Horizons не хареса това много.
В момента New Horizons изследва Пояса на Кайпер и е само един от петте космически апарата, които ще достигнат отвъд границата от 50 астрономически единици по пътя си извън Слънчевата система и евентуално в междузвездното пространство. Кредит: НАСА/Johns Hopkins APL/Southwest Research Institute
Скандалът избухва на 3 май 2023 г. на среща на OPAG, група на НАСА за определяне на научните приоритети и начини за изследване на външната част на Слънчевата система.
Алън Стърн, ръководител на мисията New Horizons, заяви там, че е озадачен от решението на агенцията и го смята за недалновидно, тъй като сондата ще остане в Пояса на Кайпер поне до 2028 г. и ограничаването на планетарните изследвания ще бъде противно на препоръките на Академията на науките на САЩ, която им дава приоритетно значение в последния си 10-годишен преглед.
Докато планетарните програми на НАСА се борят с проблеми с разходите, всъщност New Horizons заема малка част от общия планетарен бюджет в сравнение с потенциалните нарастващи разходи за марсианската мисия Mars Sample Return. НАСА поиска 9,7 милиона долара за мисията New Horizons в своето бюджетно предложение за фискална 2024 г., по-малко от 0,3% от общия бюджет за планетарна наука от 3,38 милиарда долара.
Ситуацията изглежда странна, защото решението на НАСА не изглежда свързано с желанието да се спестят пари. Екипът на сондата, на който бе предложено да обсъди нови задачи с хелиофизиците, отказа да направи това, тъй като учените се страхуваха, че тяхната „уникална научна програма“ ще се превърне в „инфраструктурна“ хелиофизична мисия и на тяхно място ще дойдат случайни хора.
Според Стърн на 1 октомври 2024 г. (а именно до тази дата НАСА финансира по-нататъшно изследване на тела от Пояса на Кайпер), неговата рожба може да бъде „взета на абордаж“. Сегашната научна група на New Horizons не е готова да се разпръсне толкова скоро.
New Horizons е „национално съкровище“, подчертава Стърн.
Планетолозите настояват, че търсенето на нова цел за близко прелитане покрай тяло в Пояса на Кайпер, макар и трудно, продължава, а наблюденията на обекти от Пояса на Кайпер отдалеч не бива да се подценяват.
На въпросите на Стърн отговаря Кърт Нийбър (Curt Niebur), водещ учен от мисията в Отдела за планетарни изследвания на НАСА, който изяснява, че агенцията не предлага да се прекрати мисията, още по-малко да се изключи сондата в края на 2024 г. Той също така признава, че НАСА е подценила реалните възможности на сондата, така че си струва да се продължи да се търси близък обект от Пояса на Кайпер и ако бъде намерен, агенцията ще се радва да обсъди това.
Няколко дни след демарша на планетолозите те бяха подкрепени и от хелиофизици, работещи с данните от сондата. Те публикуват отворено писмо за предимствата на разнообразието от изследвания на New Horizons, подчертавайки, че извършването на хелиофизични наблюдения по никакъв начин не се конкурира с наблюденията на Пояса на Кайпер, които са много важни.
Все още не се знае как ще завърши тази история. Стърн и колегите му продължават да търсят нова цел за New Horizons, докато корабът се движи през гигантски музей на небесни тела, свидетели на раждането на Слънчевата система.
Източник: Debate rages about future of New Horizons, Jeff Foust, SpaceNews
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари