Евентуалното присъствие в Слънчевата система на Девета планета се обсъжда от учените не от вчера. Независимо, че само преди няколко месеца група учени съобщиха за откриването й като за свършен факт, присъствието й не доказано, разказва Science.
Деветата планета или Планетата Х бе обявена за открита някъде във външните области на Слънчевата система през януари от астрономите Константин Батигин (Konstantin Batygin) и Майк Браун (Mike Brown) от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена.
Работата на учените e публикуванa в списание Astrophysical Journal Letters.
Сега Батигин е решен повече от всякога да докаже откриването на нова планета в Слънчевата система за пръв път от 100 години насам.
Плутон, Поясът на Кайпер, който сега се считат за край на Слънчевата система, след него е само на Облакът на Оорт. Дори ако съществува Деветата планета, да се открие само чрез пряко наблюдение е много трудно. Най-вероятно, тя е много далеч от Слънцето. Но планетата може да се открие и с помощта на математически изчисления, а не с преки наблюдения, което неведнъж вече е правено от астрономите в миналото, че и сега.
Може би, именно математиката ще помогне да се намери и Деветата планета. Работата е там, че на много обекти в пояса на Кайпер действителната орбита е различна от изчислената. Моделирането показва, че това отклонение може да е причинено от наличието на голяма планета с необичайна орбита, която да оказва значително влияние върху движението и позицията на много обекти в Слънчевата система.
Проучвания, представени миналата седмица на срещата на Американското астрономическо общество в Пасадена, ги насърчават. Открити са още три транснептунни обекта (ТНО), които подобно на първите шест, сочат към съществуването на гиганта и могат да спомогнат за ограничаване на вероятната му орбита. От това също може да се обясни и защо оста на въртене на Слънцето е леко наклонена.
Новите доказателства оставят астронома Скот Шепърд от института Карнеги "убеден на 90%, че подобна планета съществува." Но други смятат, че знаците са редки и неубедителни.
Издирването на Планета 9 започва през 2003 г., когато Браун наблюдава едно от най-отдалечените тела в Слънчевата система - Седна, чиято орбита е 900 астрономически единици или AU (1 AU е разстоянието между Слънцето и Земята). По-важното е, че Седна не се приближава на повече от 76 AU - на дистанция два пъти тази на Нептун. Това я поставя извън гравитационния обсег на последния леден гигант. Нещо друго следва да го придържа към странната му удължена орбита - може би преминаваща звезда или гравитационното въздействие на Млечния път.
Когато Браун и Батягин откриват още пет ТНО-та, любопитно струпани в небето, учените осъзнават чрез продължително моделиране, че гравитацията на гигантска планета би отклонявала преминаващите обекти от техния път, оставяйки орбитите на останалата част събрани в противоположната страна на Слънчевата система.
Деветата планета, този далечен хипотетичен свят е възможно да има 10 пъти по-голяма от земната маса, а обиколката му около Слънцето да трае над 15 000 години. През януари Батигин и Майк Браун съобщават, че съществуването на гиганта би могло да обясни необичайното струпване на орбитите на шест студени тела след Нептун.
Нашата звезда и планети на Слънчевата система са се образували в един и същи процес. Според общоприетата теория, протопланетарният облак от газ и прах започва да се върти, което води до уплътняване на облака в центъра, където се формира Слънцето. От останалия материал се образуват планетите. На теория въртящият се диск от газ и прах би трябвало да предизвика въртенето на Слънцето и всички планети да бъде в една равнина - равнината на диска. В резултат на това, ос на въртене на Слънцето трябва да е перпендикулярна на плоскостта на орбитите на планетите.
Но всъщност това не е така. Оста на въртене на Слънцето не е перпендикулярна на равнината на орбитите на планетите, а има отклонение от 6º. Учените се опитват да намерят отговор на въпроса през последните 50 години. Обясненията са много, но никое от тях не разкрива всички характеристики на поведението на обектите в Слънчевата система.
Сред хипотезите са асиметрия на протопланетарния диск, магнитно взаимодействие между Слънцето и диска, преминаването на друга звезда в близост до Слънчевата система.
Ситуацията, наблюдавана в нашата система не е уникална - това е по-скоро често срещано явление. Но каква е причината?
Според авторите на новата работа разликите между теоретичната и действителната орбита на Слънцето и другите обекти в Слънчевата система може да обясни с влиянието на Деветата планета, а вероятно и на други планети, ако те съществуват.
Удължената орбитата на Планета 9 е разстроила цялата система.
Моделът с включването на тази планета, построен от учени, показва реално наблюдавания наклона на оста на въртене на Слънцето.
Изображение на орбитата на хипотетичната Планета 9 (оранжево). гравитационното влияние Деветата планета може да обясни орбитите на две отделни групи обекти от Пояса на Кайпер (сини и пурпурни). [Caltech / R. Hurt (IP АС)]
Изчисленията, направени от експертите показват възможното съществуване на две орбитални равнини на Деветата планета. Първата възможна равнина е умерено наклонена към еклиптиката, преминавайки близо до средната плоскост на четирите обекти от Пояса на Кайпер, които не се държат както трябва, ако няма външни фактори.
Втората възможна равнина е наклонена под ъгъл от 48 градуса към еклиптиката.
Но поведението на някои обекти в Пояса на Кайпер все още е различно от изчислението и в този случай, така че моделът не е съвършен. Авторите смятат, че Деветата планета може да бъде основният, но не е единственият фактор, който влияе на наклона на оста на въртене на Слънцето и другите обекти в Слънчевата система. За съжаление, тази хипотеза не помага на астрономите да разберат къде трябва да търсят Деветата планета.
Напълно е възможно Деветата планета вече да е записана в изображенията ота някои телескопи, а тези снимки са на разположение за проучване. Но заради слабата осветеност и бавното движение, тази планета да не е забелязана от учените и само предстои да бъде намерена. По-рано, физиците Кристоф Мордасини и Естер Линдер от Университета в Берн, Швейцария представиха предложенията си как може да изглежда Деветата планета. Те направиха груба оценка на радиуса, температурата и яркостта на обекта. Учените смятат, че вероятно Деветата планета се е формирала в рамките на самата Слънчева система. Според авторите тази планета е леко умалено копие на Уран и Нептун и нейната атмосфера се състои от хелий ит водород, а температурата на планетата е -226 градуса по Целзий.
Местоположението на познатите на науката на външни обекти в Слънчевата система (Източник: Wikipedia)
През 2014 г. испански астрономи от Университета на Мадрид предполагат, че отвъд орбитата на Плутон може да съществуват още две големи планети. Това предположение е направено на основа на анализа на динамиката такива транснептунови обекти като (90377) Седна, (148209) 2000 CR105, 2004 VN112, 2007 TG422, 2010 GB174, 2012 VP113, 2013 RF98.
Още по темата
Космос
Как може да изглежда Планетата Х на края на Слънчевата система
Космос
Хипотеза: Слънцето е откраднало Деветата планета от друга звезда
Космос
Астрономите стесниха областта за търсене на новата планета X
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари