Нашата галактика е дом на огромно разнообразие от юпитероподобни светове - горещи, студени, гигантски версии на нашия собствен гигант или малки по размер.
Астрономите твърдят, че само в нашата галактика има над милиард такива подобни на Юпитер планети на орбита около звезди, различни от нашето Слънце. И ние можем да ги използваме, за да изучим по-добре нашата Слънчева система и нашата галактическа среда, включително перспективите за намиране на живот, пише НАСА.
Оказва се, обратното също е вярно - ние можем да обърнем нашите инструменти и сонди към нашия собствен двор, и да видим Юпитер сякаш е една екзопланета, за да научим повече за тези далечни светове. Най-добрата възможност е да го направим сега с Juno, сондата на НАСА с размерите на баскетболно игрище, която пристигна до Юпитер през юли, за да започне поредица от дълги, оплетени орбити около най-голямата планета в нашата Слънчева система. От Juno се очаква да улови най-детайлните изображения на газовия гигант, виждани някога. И с комплекта си от научни инструменти Juno да проникне в тайните под мътна атмосфера на Юпитер.
Ще мине много дълго време, докато учените получат възможност да изучават екзопланетите - планетите на орбита около други звезди - да наблюдават междузвездна сонда на орбита около някой екзо-Юпитер на десетки или стотици светлинни години.
"Единственият начин някога да можем да разберем това, което виждаме на тези екзопланети, е да разберем наистина нашата система, нашият Юпитер", заяви Дейвид Чарди (David Ciardi), астроном, специалист по екзопланети от Научния институт на НАСА (NExSci) в Калтек.
Но не всички Юпитери са еднакви
Източник: exoplanets.nasa.gov
Прегледът на потвърдените екзопланети досега включва стотици сходни на Юпитер по размер, както и много други, които са по-големи или по-малки.
Така наречените горещи Юпитери са придобили името си, защото обикалят по тесни орбити около своите звезди, които ги загряват, правейки пълна обиколка - една година за планетата - само за няколко земни дни.
Но защо в нашата Слънчева система липсват такива "горещи Юпитери" или може би такава е съдбата на нашия собствен Юпитер след милиарди години? Възможно е постепенно по спирала да се движи към Слънцето или Слънцето да се разшири, за да го погълне?
"Това е невероятно," - казва Чарди - "такива планетарни миграции се появят в началото на живота на една слънчева система".
"Самият Юпитер може би вече е мигрирал от по-далечни краища на Слънчевата система, но никой не знае", - отбелязва астрономът.
Как Juno ще ни помогне да разберем по-добре Слънчевата система и далечните, подобни на Юпитер планети
Измерванията на Juno биха могли да ни отведат далече по пътя към разбирането на влиянието на Юпитер върху формирането на Земята - и в по-широк смисъл, формирането на другите "земи", пръснати сред звездите.
Водата
"Juno ще измерва водната пара в атмосферата на Юпитер", разказва Елиза Кинтана, изследовател в Ames Research Center на НАСА.
Мисията ще измери и наличието на кислород на планетата. Кислородът се смята, че е свързан с първоначалната позиция, от която идва газовият гигант.
Ако образуването на Юпитер е започна с огромни парчета лед на сегашната му позиция, в него ще има много воден лед, заедно с по-тежки елементи, които ние откриваме на Юпитер.
Но ако Юпитер се е образувал по-далече в Слънчевата система, след това е мигрирал навътре, може да се е образувал от много по-студен лед, който ще пренасе наблюдаваните тежки елементи с по-малко количество вода. Ако Юпитер се е формирал по-близо до Слънчевия диск, без ледени парчета в началото, след това трябва да съдържа по-малко вода. Измерването на водата е ключова стъпка в разбирането на това как и къде се е образувал Юпитер.
Ето как микровълновият радиометър на борда на Juno, който ще измерва водната пара, може да разкрие древната история на планетата.
"Ако Juno открие изобилие от кислород, то би могло да се предположи, че планетата се е формирала по-далеч", отбеляза Кинтана.
Когато космическият кораб Galileo на НАСА спусна първата сонда в атмосферата на планетата през 1995 г. установи силни ветрове и турбуленция, но не намери вода. Учените считат, че просто се е случило да падне в суха област от атмосферата, но Juno ще изследва цялата планета от орбита.
Магнитното поле
Картирането на магнитното поле на Юпитер също може да помогне разберем доколко са правдоподобни предложените сценарии за извънземен живот извън нашата Слънчева система.
Магнитното поле на Земята се смята за важно за съществуването на живота, защото то действа като щит, отвеждащ потенциално вредните заредени частици и космически лъчи.
"Ако подобна на Юпитер планета обикаля около звездата си на разстояние, където може да съществува вода в течно състояние, на самата екзопланета може да няма живот, но тя може да има луни, които потенциално биха могли да пазят живот", обяснява Кинтана.
Един екзо-Юпитер с интензивно магнитно поле може да защитава такива форми на живот, казва той.
Това внушава представи за Пандора, луната от филма "Аватар", обитавана от 10-метрови хуманоиди, които яздят огромни летящи птици през екзотична извънземна екосистема.
Констатациите на Juno ще бъдат важни не само, за да се разберем как екзо-Юпитерите могат да повлияят на формирането на други обитаеми планети. Те също така ще бъдат от съществено значение за следващото поколение космически телескопи, които ще търсят извънземни светове.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари