Началото на сътрудничеството в космоса се поставя преди повече от 40 години с програмата "Союз-Аполо", благодарение на което днес приемаме за нормално американски астронавти и руски космонавти да живеят и работят заедно в околоземна орбита.
На 15-ти юли 1975 стартират "Союз-19" от космодрума Байконур и "Аполо" от Кейп Канаверал, два дни по-късно, на 17 юли корабите се скачват, превръщайки се в прототип на бъдещата Международна космическа станция.
Споменът на НАСА
По време на Студената война, когато съперниците са първи път се срещнаха в орбита през 1975 г., сегашното партньорство изглеждаше малко вероятно.
Първият "Спутник" подаде сигнал в орбита през 1957 г. за ожесточена космическа надпревара на суперсилите САЩ и тогавашния Съветски съюз, в която основното била конкуренцията, а не сътрудничеството.
Когато президентът Кенеди призова за пилотирани кацане на Луната през 1961 г., той говори за "битка, която сега се случва по целия свят между свободата и тиранията". Но от средата на 70-те години нещата се променят. САЩ са "спечелени" надпреварата за Луната, с шест кацания на Аполо между 1969 г. и 1972 г.
Двете държави стартират космически станции, руската Салют и американската Скайлаб. Космическата совалка работи от няколко години, а дипломатическият хлад започва да се размразява. Настъпва време за съвместна мисия.
Източник: spacecenter.org
Тестовият проект Союз-Аполо предвижда да се изпратят астронавтите на НАСА Том Стафорд, Дийк Слейтън и Ванс Бранд като екипаж на Аполо за да посрещнат руските космонавти Алексей Леонов и Валери Кубасов в капсулата на Союз. A съвместно проектираният модул за скачване изпълни основната техническа цел на мисията, като показа, че две различни технологии може да се скачат в орбита.
Но човешката страна на мисията отиде далече отвъд техническата.
Астронавтът Доналд К. Слейтън и космонавтът Алексей Леонов се прегръщат в космически кораб Союз. Източник: НАСА
Една от задачите на мисията бе два екипажа да съборят културните и езикови бариери. Както разказва Бранд в интервю от 2000 г. на фона на напрежението на Студената война "ние мислехме, че те са доста агресивни хора, а ... те вероятно, че сме чудовища. Така че много бързо стигнахме до това, че когато хората се занимават с една и съща работа, когато сте заедно, дори и за кратко време, ще откриете, че те също са човешки същества."
През 1997 в интервю Стафорд описва езиковите проблеми. "Всеки екипаж говореше своя език, а другият трябваше да го разбере", разказа той. Но това просто не работеше, докато Стафорд и руският командир не им хрумва всеки да говори езика на другия. Така диалогът потръгва забавно и с лекота.
На 17 юли 1975 г., пет изследователи и двата апарата, стартирали преди два дни, се приближават един към друг за скачване. Стафорд ръководи операцията за Аполо, а за Союз командир е Леонов. В САЩ по Източното крайбрежие телевизиите предават на живо как двата кораба накрая се срещат. "Союз и Аполо си стиснаха ръцете" - предава коментаторът. Няколко часа по-късно членовете на екипажа, вече наистина си стискат ръцете, прегръщат се, обменят и церемониални подаръци.
Екипажът на Аполо-Союз, от ляво: Американските астронавти "Дийк" Слейтън, Том Стафорд, Ванс Бранд, руските космонавти Алексей Леонов, Валери Кубасов. Източник: НАСА
"Това е страхотно преживяване. Не мисля, че може някой по някакъв начин да изрази колко красиво е тук", споделя 51-годишният тогава Слейтън.
Командирът на Аполо Стафорд прави още еднa поредна уникална културна размяна с космонавтите. Той получил от кънтри звездата Conway Twitty запис на "Привет Радост", руска версия на хита си "Hello, Darlin'". Около час преди двата кораба да се скачат, песента е звучала от орбита и целият свят я е слушал. От командрането на полета се шегували, че "звучеше като че ли идва далече от Западна Оклахома, някъде около Киев."
Екипажът на Аполо се завръща на Земята на 19 юли, руските им колеги - два дни по-късно. Двете страни отново си партнира след две десетилетия в програмата "Шатъл-Мир" (Shuttle-Mir), но началото на доброто сътрудничество е поставено. Както казва Бранд: "Аз наистина считам, че ние бяхме нещо като пример ... за държавите. Ние бяхме малка искра или стъпка, от която започнаха по-добрите връзки."
Винетка от 1975г. по случай скачването "Союз-Аполо".
Поздравлението на руския екипаж на МКС
Екипажът на Международната космическа станция поздрави всички, които са съпричастни с 40-годишнината на легендарното космическо събитие - мисията "Союз-Аполо", отбелязвайки специално приноса на това събитие за развитие на отношенията между двете страни.
"Това е своеобразно ръкостискане в космоса, начало на ерата на глобалното затопляне след дългата Студена война. Този полет е символ на приятелството в космоса и важен етап на техническото сътрудничество", - заяви Геннадий Падалка, командирът на действащата експедиция на Международната космическа станция (МКС), наскоро поставил нов рекорд за престой в орбита.
Според руския борден инженер Михаил Корниенко, който също работи в МКС, благодарение на уникалния експеримент "Союз-Аполо" били решени проблеми, които пречат на съвместните космически проекти.
"Преди 40 години, Съединените щати и Русия са направили едно от най-значимите постижения в историята на човешкото изследване на космоса - скачването на американския космически кораб "Apollo" с руския "Союз". Това събитие, някога абсолютно невъзможно по политически, културни и езикови причини, стана благодарение на общочовешкото и общо за нашите две страни желание да се изследва. Скачването ... бе началото на бъдещото сътрудничество в изследването на космоса, създало и тази Международната космическа станция, невероятната лаборатория, в която живеем и работим в момента" - каза астронавтът на НАСА Скот Кели.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари