Седем пъти се е забавяло и ускорявало разширяването на Вселената

Процесът на разширяване на нашата Вселена е ставал на вълни - в някои периоди темпът на "раздуване" на Вселената е растял, а в други периоди е спадал и това вече се е случвало най-малко седем пъти, твърдят учени в доклад, публикуван в Astronomical Journal.

През 1929 г. астрономът Едуин Хъбъл доказал, че нашата Вселена не е статична, а постепенно се разширява, наблюдавайки движението на далечните галактиките. В края на 20 век, астрофизиците откриват чрез наблюдаване свръхнови от първи тип, че Вселената не се разширява с постоянна скорост, а ускорено.

Астрофизиците не се съмняват в този факт, но спорят кога е започнало това ускорение. Отместванията в спектъра на много отдалечени свръхнови от първия тип, показват, че Вселената не е започнала да се разширява веднага, разказва сайтът phys.org.

Стандартния модел на разширяващата се Вселена.

След първоначалното бързото разрастване в първите мигове след Големия взрив, в първите 4-5 млрд години става обратният процес - тя се свивала, смятат Лорънс Мийд (Lawrence Mead) и Хари Рингермахер (Harry Ringermacher) от университета на Южен Мисисипи в Гетисбърг (САЩ). След това, благодарение на съществуването на мистериозната тъмна енергия, за свойствата на която не знаем нищо, Вселената започва да се разширява с все по-висока скорост.

Опитвайки се да определят сравнително точното начало на това ускорение, наблюдавайки експлозиите на свръхнови и движението на клъстери от тъмна материя в древните галактики, които са съществували на границата между епохите на сгъстяване и разширение, Мийд и Рингермахер се натъкнали на нещо необичайно. Когато съставили диаграми на размерите на Вселената за периодите, в които са съществували тези галактики, те забелязали, че стойностите на ускорението за всяка от тях са много странни.

Като ги комбинирали на една линия, физици получили не права линия, както очаквали, а синусоида, чийто вълни постепенно затихват с наближаване на съвременната епоха. Учените наричат ​​тази синусоида "вълна на Вселената", или на шега "звън на вселенската чаша".

Това означава, че ускоряването на Вселената периодично се забавя и ускорява, не един път, както се смяташе досега, а няколко пъти. Според изчисленията на Мийд и Рингермахер, Вселената е преминала през най-малко седем такива цикли за 13,8 милиарда години, изминали след Големия взрив.

Какви са причините за тези цикли на ускорение и забавяне на растежа на Вселената? Засега на този въпрос няма ясен отговор, но авторите смятат, че те възникват защото енергийното поле генериращо тъмната енергия се подчинява на този "звън". В една позиция, която физиците наричат "минус едно", то ускорява разширяването, а на втора, в "плюс едно", го забавя.

Това е само хипотеза като надежда за потвърждаването й са данните, събрани от орбиталния телескоп "Планк", в които физиците се надяват да намерят по-категоричн и неопровержими доказателства за "звъна" на Вселената.

Още по темата

02/05/2015

Физика

Холограма ли е Вселената?

28/04/2015

Космос

Вижте най-пълната досега 3D карта на Вселената (видео)

13/04/2015

Космос

Скоростта на разширяване на Вселената е може би по-малка, според ново проучване

02/04/2015

Космос

Вселената ще колапсира по-рано, отколкото се смяташе