Един от най-често задаваните въпроси от любителите на конспиративни теории е „защо, вече 50 години след кацането на Луната, никой повече не е ходил до там?“ Отговорът е прост – кацането на нашия естествен спътник бе единствено за „престиж“.
Тогава „Студената война“ бе в разгара си, двете велики сили СССР и САЩ се бореха за превъзходство. САЩ изоставаха в космическата програма. Кацането на Луната беше начин, категорично да се покаже, че единият политически и икономически блок е излязъл с едни гърди напред в надпреварата.
Карл Сейгън много добре описва ситуацията в „Бледа синя точица“:
„Необвързаните нации щяха да се ориентират към Съветския съюз, ако е по-напред с космическите изследвания.
.....
„За изпращането на хора в орбита около Земята ... са нужни ракети – големи, надеждни, мощни ракети. Същите тези ракети могат да се използват за ядрена война. Същата технология, която изпраща хора на Луната, може да отнесе ядрени глави на другия край на света. Същата технология, която поставя астроном и телескоп в орбита около Земята, може да сложи там и лазерна бойна станция“
По-натам Сейгън с горчивина говори, как след като борбата за престиж е отминала, на него и колегите му се налага да се борят за всеки долар за космически изследвания.
Так, че след като Луната излезе извън интереса на политиците и военните, за учените не остана източник на средства, за да продължат изследванията си.
Положението в последните години рязко се промени. Космическите полети вече не са монопол само на държавните агенции. Вече частният бизнес навлиза уверено в тази област и търси нови полета за изява и печалби.
Земната орбита става тясна за частните предприемачи и те насочват интересите си към Луната и Марс.
В нощта на третия ден на Софийския фестивал на науката, д-р Стела Ткачова разказа за тенденциите, намеренията и възможностите за връщане към Луната.
В началото д-р Ткачова разказа за плановете за орбитална станция около Луната „Гейтуей“ и плановете за построяване на лунно градче. Затова, че освен за работа в Лунна орбита, една от целите на начинанието е и тренировка, изследване и създаване на нови технологии, които да помогнат за следваща кампания към Марс.
Интересът към космическите изследвания расте и за по-близки дистанции. Д-р Ткачова разказа за възможността Международната космическа станция изцяло да мине на частна издръжка, след като има повишен интерес за изследвания в много области, както и към космическия туризъм.
Космическият туризъм ще бъде основно перо и в „захранването“ със средства на Лунната програма. Друга цел разбира се ще бъдат суровините, които се намират на Луната.
На Луната има находища на редки метали, които са в минимални количества на Земята, а са необходими за електрониката и съвременните технологии.
Освен добив на суровини от Луната, лунната програма включва и изследване и добив на суровини от астероидите.
Несъмнена печалба от новия поход към земния спътник фирмите ще извлекат и от създаването на нови технологии, което е неизбежно при такова огромно предизвикателство. Да напомня, че програмата „Аполо“ беше изплатена пряко седем пъти от внедряване на технологии, разработени за нея в земната индустрия, а косвените печалби продължават и до днес.
Д-р Ткачова разкри, че вече има хора, готови да печелят от напредъка си в лунните изследвания. Китайската мисия „Чан`ъ 4”, наред със спускаемия апарат и лунохода остави в орбита около Луната комуникационен сателит, с който да се свързва със оборудването си на обратната страна на Луната. Китайската космическа агенция е готова да продава комуникационни честоти на желаещите, които пратят свои апарати на Луната.
Освен Съединените Щати, Европейският съюз и Европейската космическа агенция имат интереси и планове да се включат в космическите изследвания.
Лекторката разказа за интересни технологии за строеж на селища върху лунната повърхност, включително за 3D принтиране на плоскости от лунен пясък, технология, която се изпробва в момента на Земята.
Накрая лекторката се спря на възможностите, които се откриват пред българските учени, да се включат в новата лунна програма.
След лекцията, във времето за въпроси, посетител от Института по космически изследвания обясни, че има български групи, които работят в тази насока, печелили са проект за лунна оранжерия, за лунни роувъри и т.н.
За финал, д-р Ткачова ни напомни думите на сър Артър Кларк, за космическата програма и динозаврите. Макар и казани шеговито, всъщност те са повод за сериозен размисъл:
Още по темата
Физика
Една озадачаваща, неочаквана, комична и еуфорична лекция на д-р Божидар Стефанов
Космос
На разходка до черните дупки с проф. Карол Мъндел
Животът
Иън Джаксън: Алтернативната медицина и бедността водят до бракониерство
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари