Преди около два милиона години през Слънчевата система е преминала опашката на облак от студен междузвезден газ според изчисленията на астрофизици от Университета в Бостън. Този облак все още е не е твърде далеч от нас и днес.
В резултат на това хелиосферата се е свила значително, което позволява на галактическите лъчи свободно да облъчват всички планети на системата. Това също би причинило сериозни климатични проблеми, когато по Земята са бродили ранните човешки предци.
Учените предполагат, че ледниковите периоди възникват поради редица причини, включително наклона и въртенето на планетата, изместването на тектониката на плочите, вулканичните изригвания и нивата на въглероден диоксид в атмосферата.
Но е възможно тези драстични промени да са не само резултат от процеси в околната среда на Земята, но и от местоположението на Слънцето в галактиката, се предполага в нова статия, публикувана в Nature Astronomy.
Водещият автор и астрофизик Мерав Офер (Merav Opher), професор по астрономия в Бостънския университет и сътрудник в Харвардския институт Радклиф, открива доказателства, че преди около два милиона години слънчевата система се е натъкнала на междузвезден облак, толкова плътен, че е повлиял на слънчевия вятър на нашата звезда. Това показва, че местоположението на слънцето в космоса може да оформи историята на Земята повече, отколкото предполагахме.
Хелиосферен балон в центъра. Преди около два милиона години според учените той се е бил свил около 500 пъти. Кредит: Wikimedia Commons
Цялата ни Слънчева система е обвита в защитен балон, наречен хелиосферата. Тя се образува от плазмата на слънчевия вятър, който се изстрелва от Слънцето със свръхзвукова скорост. Този постоянен поток от заредени частици се простира доста отвъд Плутон, обгръщайки планетите.
Той ни предпазва от радиация и галактическите лъчи, които биха могли да повредят нашата ДНК, и учените смятат, че е част от причината животът да еволюира на Земята.
Според статията студеният междузвезден облак е компресирал хелиосферата като за кратко Земята и другите планети в Слънчевата система са били без защитата на хелиосферата.
"Тази статия е първата, която количествено показва, че е имало среща между Слънцето и нещо извън слънчевата система, което би повлияло на климата на Земята", коментира Офер.
Офер и нейните сътрудници, използвайки сложни компютърни модели, анализират траекторията на Слънчевата система, за да визуализират къде е било разположено слънцето преди два милиона години. Те също така начертаха пътя на системата Local Ribbon of Cold Clouds, поредица от големи, плътни, много студени облаци, съставени предимно от водородни атоми.
Симулациите на Офер и нейните сътрудници показват, че един от облаците, наречен Local Lynx of Cold Cloud, може да се е сблъскал с хелиосферата.
Ако това се е случило, обяснява Офер, Земята е била напълно изложена на междузвездната среда, където газът и прахът се смесват с остатъчните атомни елементи от експлодирали звезди, включително желязо и плутоний.
Обикновено хелиосферата филтрира повечето от тези радиоактивни частици. Но без защита те лесно могат да достигнат Земята. Според статията това е в съответствие с геоложки доказателства, които показват повишени нива на изотопите 60 Fe (желязо 60) и 244 Pu (плутоний 244) в океана, на Луната, антарктически сняг и ледени ядра от същия период от време. Времето също съвпада с температурните записи, които показват период на застудяване.
"Рядко нашето космическо съседство извън Слънчевата система засяга живота на Земята“, отбелязва Ави Льоб (Avi Loeb), директор на Института за теория и изчисления към Центъра за астрофизика на Харвардския университет и съавтор на доклада.
"Вълнуващо е да открием, че нашето преминаване през гъсти облаци преди няколко милиона години би могло да изложи Земята на много по-голям поток от космически лъчи и водородни атоми. Нашите резултати отварят нов прозорец към връзката между еволюцията на живота на Земята и нашия космически квартал."
Външният натиск от студения облак може да е блокирал хелиосферата за период от няколкостотин години до милион години в зависимост от размера на облака, посочва Офер. "Но веднага щом Земята се отдалечи от студения облак, хелиосферата поглъща всички планети, включително Земята“, разказва тя. И така е до днес.
Кредит bfatphoto (CC BY-NC-ND 2.0)
Интересно е, че само преди два милиона години на нашата планета започна продължителна поредица от застудявания и средните температури падат за дълго време. Допреди този период те не са били по-ниски от плюс 17 градуса по Целзий. За сравнение, същото количество се прогнозира през 22-ри век заради глобалното затопляне. А преди антропогенното затопляне през последните 10 хиляди години те са били +14 градуса по Целзий.
Ледниковият период превръща Африка, прародината на човечеството, значително по-малко подходящо място за обитаване. Например преди около 20 хиляди години, в максимума на последното заледяване, Нил понякога е изчезвал напълно и пустините са заемали повече от 50% от континента.
Учените смятат, че подобни температурни колебания са причината за бързата еволюция на хората в Африка и появата оттам на поне два вида Homo.
Невъзможно е да се знае точният ефект, който студените облаци са имали върху Земята, те като че ли биха могли да предизвикат ледников период. Но има няколко други студени облака в междузвездната среда, които слънцето вероятно е срещало през милиардите години, откакто се е родило, коментира Офер. И вероятно ще се натъкне на повече след още около милион години.
Справка: A possible direct exposure of the Earth to the cold dense interstellar medium 2–3 Myr ago, Nature Astronomy (2024). DOI: 10.1038/s41550-024-02279-8
Източници:
Astrophysicists calculate the likelihood that Earth was exposed to cold harsh interstellar clouds 2 million years ago, Boston University
Solar System Passed Through Cold Interstellar Cloud About 2 Million Years Ago, Study Suggests, Sci.News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари