Редица уважавани астрономи поставят под въпрос някои от най-фундаменталните аспекти на нашето разбиране за Вселената и са готови да представят идеите си на конференция в Кралското общество в Лондон.

Светилата на космологията ще преразгледат някои основни предположения за Вселената – чак до теорията, стара повече от век, че тя се разширява равномерно, съобщава The Guardian.

"Използваме в космологията модел, който бе формулиран за първи път през 1922 г.", коментира пред вестника съорганизаторът и космолог от Оксфорд Субир Саркар (Subir Sarkar), подчертавайки годината, в която руският астроном Александър Фридман очерта възможността за космическо разширение въз основа на Общата теория на Айнщайн на относителността.

"Имаме страхотни данни, но теоретичната база е с изтекъл срок на годност" добавя космологът. "Все повече хора казват същото и това са уважавани астрономи."

Вселената не е изотропна

В крайна сметка вселената може да не е една и съща във всички посоки.

Скоростта на разширяване на Вселената изглежда варира от място на място, съобщава проучване от 2020 г. Това откритие, ако бъде потвърдено, ще принуди астрономите да преоценят колко добре разбират космоса.

"Един от стълбовете на космологията – изследването на историята и съдбата на цялата вселена – е, че Вселената е "изотропна", което означава една и съща във всички посоки", заявява водещият автор на изследването Константинос Мигкас (Konstantinos Migkas) от Университета в Бон, Германия. "Нашата работа показва, че може да има пукнатини в този стълб."

Немалко изследователи са намерили доказателства, че Вселената може да се разширява по-бързо в някои области в сравнение с други, подкрепящи примамливата възможност мегаструктурите да влияят значително на растежа на Вселената.

Саркар и колегите му например предполагат, че Вселената е "изкривена" след изучаване на над един милион квазари, които са активните ядра на галактики, където газово-праховите облаци се поглъщат от свръхмасивна черна дупка.

Екипът установява, че едната небесна полусфера всъщност съдържа малко повече от тези квазари, което предполага, че половината от нощното небе е по-масивна от другата, подкопавайки нашата концепция за тъмна енергия, хипотетична форма на енергия, използвана, за да обясни защо Вселената се разширява с ускорен темп.

"Това би означавало, че две трети от Вселената току-що е изчезнала", отбелязва Саркар пред The ​​Guardian.

 Алексия Лопес (Alexia Lopez), докторант в Университета на Централен Ланкашир, е открила нещо, което изглежда като космически мегаструктури, наречени Голям пръстен и Гигантска дъга. Тези форми, очертани от галактики и галактически клъстери, се появяват в мащаб, отвъд който Вселената би трябвало да е гладка и ефективно хомогенна.

"Когато намираме списък от структури, които надхвърлят този мащаб, оспорват ли те това предположение, което е толкова фундаментално в космологията?" се пита Лопес. "„Може би трябва да има повече критичен анализ на нашия Стандартен модел."

Концепция на художник за това как Големият пръстен (показан в синьо) и Гигантската дъга (показана в червено) биха изглеждали в небето, ако можехме да ги видим. Кредит:  Stellarium/University of Central Lancashire

Космологичната константа всъщност не е постоянна

Други изследователи предполагат, че космологичната константа, която се използва от десетилетия като начин за обозначаване на скоростта на разширяване на Вселената, всъщност варира в пространството, което противори на Стандартния модел на физиката.

Д-р Константинос Мигкас ще сподели на конференцията констатациите, че константата на Хъбъл – скоростта, с която се разширява Вселената – изглежда варира в пространството. "Нашите резултати добавят още едно проблемно парче към пъзела", отбелязва Мигкас. Поне в локален мащаб това предполага, че наблюденията не съвпадат с прогнозите на Стандартния модел. "Не можем да екстраполираме върху цялата вселена, това ще е грешно", добавя астрономът.

Накратко, астрономите са готови да преоценят вековните стъпки, които са следвали, за да разберат по-добре Вселената около нас.

Саркар предполага, че вярата в стандартния модел на космологията е толкова дълбоко вкоренена, че се третира като "религия"."Намирам за много досадно, че този принцип не е проверен", коментира пред британския вестник Саркар.

Професор Джордж Ефстатиу (George Efstathiou), астрофизик от Университета в Кеймбридж, който представя по-скептичната позиция на конференцията, коментира, че не е вярно, че моделът не е бил многократно изпитван. "Хората ме обвиняват, че защитавам модела", споделя астрофизикът. "Но това, което те не осъзнават, е колко време съм прекарал, опитвайки се да го опровергая. Напълно не съм съгласен, че има някакъв консенсус без критични разсъждения."

"Това са дразнещи моменти на различни нива на значимост. Нуждаем се от повече изследвания за това къде, ако изобщо Стандартният модел се разпада", добавя канадско-американският астроном и директор на обсерваториите Карнеги Уенди Фрийдман (Wendy Freedman). "Не мисля, че има очевидно нещо, което да издържи теста на времето."

Източници:

Top Astronomers Gather to Confront Possibility They Were Very Wrong About the Universe, futurism

World’s top cosmologists convene to question conventional view of the universe, The Guardian

Surprise! The universe's expansion rate may vary from place to place, space.com

Още по темата

18/04/2024

Космос

Разширяващата се вселена от гледна точка на термодинамиката

15/01/2024

Космос

Новооткрита космическа мегаструктура оспорва теориите за Вселената

08/08/2022

Космос

Стандартният космологичен модел вече се подлага на стрес тест от "Джеймс Уеб"

04/02/2022

Космос

Вълни, по-големи от видимата Вселена, могат да обяснят напрежението на Хъбъл