Учени откриват квазилуна, която е до Земята през последните 60 години и не е единствената

Ваня Милева Последна промяна на 11 септември 2025 в 10:59 310 0

Орбитата на Земята около Слънцето с тази на една от седемте ѝ квазилуни, 469219 Камо'оалева

Кредит NASA / JPL-Caltech
Орбитата на Земята около Слънцето (в синьо) контрастира с тази на една от седемте ѝ квазилуни, 469219 Камо'оалева (показана в жълто и обозначена с предварителното си име 2016 HO3). Сега, откриването на 2025 PN7 може би е увеличило броя на квазиспътниците на Земята до осем. Тези обекти обикалят около Слънцето, но по начин, който ги кара да изглеждат сякаш придружават Земята. Големият жълт кръг проследява орбитата на Камо'оалева около Слънцето; в много орбити обаче обектът също така проследява серията от цикли около Земята, показани вдясно.

Всеки, живял някога на Земята, добре познава Луната, но се оказва, че Земята има често и временни спътници. Тези "квазилуни" са малки астероиди, които влизат в своеобразен резонанс със земната орбита, въпреки че технически не обикалят около Земята. През август към тази малка група астероиди, наречени Арджуни, се присъединява още един спътник.

Минилуните обаче се различават от квазилуните като 2025 PN7, тъй като минилуните временно обикалят около Земята, а квазилуните само привидно го правят. В момента има шест други известни квазилуни: 164207 Кардея (2004 GU9), 469219 Камо'оалева (2016 HO3), 277810 (2006 FV35), 2013 LX28, 2014 OL339 и 2023 FW13.

Астрономи от обсерваторията Pan-STARRS в Хавай откриват новата квазилуна, наречена "2025 PN7", на 2 август 2025 г. Изследването им е публикувано наскоро в Research Notes of the AAS. Използвайки системата Horizons на JPL и инструментите на Python, те са анализирали орбиталните данни и ги сравняват с други Арджуни и квазиспътници.

Екипът установява, че 2025 PN7 е била в квазиорбита вече около 60 години и вероятно ще бъде наблизо още около 60 години, преди да се отдалечи. В сравнение с други квазилуни, този период е сравнително кратък. Квазилуната Камо'оалева има очаквана околоземна орбита от около 381 години, докато общото време за 2025 PN7 е 128 години.

Учените са наясно с тези квазиспътници от 1991 г., когато за първи път откриват 1991 VG – за който някои по онова време са смятали, че е междузвездна сонда.

Осцилиращата траектория на квазилуната 469219 Камоалева, гледана от Земята, докато обикаля около Слънцето. Проследената траектория на Камоалева я прави да изглежда като постоянен спътник на Земята. Кредит: NASA / JPL-Caltech

Авторите на изследването обясняват:

"Повече от три десетилетия по-късно вече е широко прието, че подобни обекти са естествени и представляват вторичен астероиден пояс, който заема региона, в който системата Земя-Луна обикаля около Слънцето, определяйки динамичния клас Арджуна. Арджуните с най-подобни на Земята орбити могат да претърпят временни залавяния като минилуни на нашата планета."

Панелът картографира известните квази-спътници в динамичния контекст на астероидния пояс Арджуна: Кардея (златна точка), Камо'оалева (червено), 277810 (оранжево), 2013 LX 28 (жълто), 2014 OL 339 (виолетово), 2023 FW 13 (розово) и 2025 PN 7 (лайм). Медианната стойност на λr в годишния интервал (2000, 2050) е показана като λr∗, еквивалентната стойност за голямата полуос е a * . Research Notes of the AAS (2025). DOI: 10.3847/2515-5172/ae028fПанелът картографира известните квази-спътници в динамичния контекст на астероидния пояс Арджуна: Кардея (златна точка), Камо'оалева (червено), 277810 (оранжево), 2013 LX 28 (жълто), 2014 OL 339 (виолетово), 2023 FW 13 (розово) и 2025 PN 7 (лайм). Медианната стойност на λr в годишния интервал (2000, 2050) е показана като λr∗, еквивалентната стойност за голямата полуос е a*. Research Notes of the AAS (2025). DOI: 10.3847/2515-5172/ae028f


Квазилуните не са уникални за Земята. Други планети, луни и дори астероиди могат да имат квазилуни. Например, Венера, Юпитер, Сатурн, Нептун, Плутон и астероидът Церера имат поне по една известна квазилуна. Първата открита квазилуна, Зоозве, обикаля около Венера. Тя е получила уникалното си име поради историческо неправилно тълкуване на оригиналния ѝ идентификатор, 2002 VE68.

Минилуни: Кратки посетители на Земята

Минилуните се различават от квазилуните по това, че те наистина обикалят около Земята, но само за кратко време.

Пътят на симулирана минилуна, временно заснет от Земята. Кредит:The Atlas ProjectПътят на симулирана минилуна, временно заснет от Земята. Кредит:The Atlas Project

Обикновено съществуват по-малко от година, тези обекти са малки и трудни за откриване. Досега са открити само четири и нито един не е останал в орбита. Някои предполагаеми мини-луни се оказаха космически отломки, като например космическия кораб "Гая" (Gaia) или ракетни степени от мисиите "Чан'ъе 2" (Chang’e 2) и "Лунар Проспектор" (Lunar Prospector).

Орбитите на квазилуната Круитн и Земята в течение на една година (от септември 2007 г. до август 2008 г.). Местоположението на Круитн е обозначено с червената кутия, тъй като е твърде малък, за да се види от това разстояние. Земята е бялата точка, движеща се по синия кръг. Бледожълтият кръг в центъра е нашето Слънце. Синият кръг представлява пътя на Земята, докато се върти обратно на часовниковата стрелка около Слънцето. „Камерата“ се върти заедно със Земята, така че изглежда, че Земята не се движи. Червената пътека представлява пътя, който Круитн поема, докато се върти около Слънцето. Тъй като камерата се върти заедно със Земята, Круитн изглежда се движи по път с форма на боб. Тази илюзия е известна като орбита на подкова. Когато се наблюдава от Земята, квазилуната Круитн следва жълтата пътека, която изглежда не обикаля около Слънцето. Орбитите на квазилуната Круитн и Земята в течение на една година (от септември 2007 г. до август 2008 г.). Местоположението на Круитн е обозначено с червената кутия, тъй като е твърде малък, за да се види от това разстояние. Земята е бялата точка, движеща се по синия кръг. Бледожълтият кръг в центъра е нашето Слънце. Синият кръг представлява пътя на Земята, докато се върти обратно на часовниковата стрелка около Слънцето. „Камерата“ се върти заедно със Земята, така че изглежда, че Земята не се движи. Червената пътека представлява пътя, който Круитн поема, докато се върти около Слънцето. Тъй като камерата се върти заедно със Земята, Круитн изглежда се движи по път с форма на боб. Тази илюзия е известна като орбита на подкова. Кредит: Jecowa/Wikimedia Commons

Призрачни луни: мит или реалност?

Призрачните луни, ако съществуват, са облаци прах, които споделят земната орбита, оставайки напред или назад, докато пътуваме около Слънцето. Известни като "облаци на Кордилевски", тези потенциални призрачни луни са съобщени за първи път през 60-те години на миналия век и предварително потвърдени през 2018 г.

Художествено изображение на облака на Кордилевски в нощното небе (със значително подобрена яркост) по време на наблюденията. Кредит: Royal Astronomical Society

Художествено изображение на облака на Кордилевски в нощното небе (със значително подобрена яркост) по време на наблюденията. Кредит: Royal Astronomical Society

Въпреки това, няма консенсус относно тяхното съществуване и те могат да се появяват и изчезват въз основа на влиянието на Слънцето и други планети.

Рискове от сблъсък

Първоначално учените смятали, че някои квазилуни представляват значителен риск от сблъсък със Земята. За щастие, това вече не е така. Сегашните квазилуни, с размери от 10 до 300 метра , биха могли да причинят регионални щети, ако се сблъскат със Земята. Въпреки това, нито една известна квазилуна не е на път към сблъсък със Земята в обозримо бъдеще. Техните орбити са достатъчно добре проучени, така че всеки потенциален удар би бил предсказан много преди да се случи.

Минилуните, от друга страна, понякога са удряли Земята. Около 1% от всички минилуни в крайна сметка навлизат в нашата атмосфера, но повечето са малки и изгарят, преди да достигнат повърхността. Вероятността опасно голяма минилуна, с диаметър около 1 километър, да удари Земята е изключително ниска, като се смята, че се случва веднъж на милиард години.

Квазилуните и минилуните дават ценна информация за нашия космически квартал. Тези космически тела могат да произхождат от Главния астероиден пояс, от удари върху Луната или от разпадане на по-големи обекти с подобни орбити. Изучаването им може да помогне на учените да разберат природата на астероидите и да оценят потенциалните заплахи, които те представляват за Земята.

Квазилуните, поради своята близост и размер, са идеални цели за изследване и изучаване. Те са по-лесни за посещение и потенциално пренасочване в сравнение с други астероиди. Например, китайската мисия Tianwen-2, планирана за изстрелване през 2025 г., има за цел да посети квазилуната 469219 Камоалева. Мисията ще събира проби и ще анализира повърхността на астероида. В бъдеще квазилуните, обикалящи около други светове, биха могли да служат като платформи за научни наблюдения, предоставяйки уникална гледна точка за изучаване на телата, около които обикалят.

Бъдещи изследвания биха могли да разкрият още квазиспътници или минилуни. Проследяването на тези обекти близо до Земята може да е важно за планетарната защита и бъдещи космически мисии - вероятно дори за минен добив на астероиди в по-далечно бъдеще.

Справка: Carlos de la Fuente Marcos et al, Meet Arjuna 2025 PN7, the Newest Quasi-satellite of Earth, Research Notes of the AAS (2025). DOI: 10.3847/2515-5172/ae028f

Източници:

Scientists find quasi-moon orbiting the Earth for the last 60 years—and it's not the first one, Krystal Kasal, Phys.org

Earth has 7 strange quasi-moons, minimoons, and two ghost moons, Brighter Side of News

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !