"Витлеемската звезда" била светлината на рядко подравняване на планети, твърди изследовател

Професор по теоретична астрофизика и космология Грант Матюс (Grant Mathews) от Университета на Нотр Дам в САЩ разтълкува загадката на "звездата", довела влъхвите до Витлеем, където се ражда Христос, съобщава phys.org.

В продължение на векове учени и теолози са размишлявали за произхода на "Витлеемската звезда" - мистериозен библейски символ, който ръководи мъдреците до новородения Исус. Грант Матюс се е занимавал с този въпрос повече от десетилетие. Новото му проучване на историческите, астрономически и библейски записи му подсказва, че това събитие е ознаменувано не от звезда, а от изключително рядко планетарно подравняване, което се е случило през 6 г. пр.н.е.

Тогава пролетното равноденствие е било в знака Овен. Според летописите, на които се опира Матюс, по това време Слънцето, Юпитер, Луната и Сатурн са били в знака Овен, докато Венера е в Риби, а Меркурий и Марс са били от другата страна, в Телец. Според неговите изчисления тази ситуация може да се повтори само след 500 хиляди години.

Влъхвите, зороастрийските жреци от древен Вавилон и Месопотамия са известни с познанията си за небесните тела, като са влагали скрит астрологичен смисъл на космическите явления. За тях това положение в Овен на Юпитер и Луната е било знамение за раждането на владетел със специална съдба, а Сатурн е символ на раждането, според Матюс.

Още версии

По различно време учените са представяли различни хипотези, че библейското знамение е представено от Халеевата комета, подравняване на Юпитер и Сатурн, Сатурн и Марс, избухвания на нови и свръхнови.

^{На картината "Поклонението на влъхвите" Витлеемската звезда е показана като комета. Художникът Джото е видял Халеевата комета през 1301 г.}

През Средновековието се е смятало, че най-важните промени се предвещават от съвпада на Юпитер и Сатурн. Такъв съвпад е имало в съзвездието Риби през 7 г. пр.н.е. През следващата година към тях се присъединява и Марс. Изчислявайки положението на тези планети, немският астроном Йохан Кеплер прави извод, че Исус е роден през 6 г. пр.н.е.

През 70-те години на XX век английските астрономи Д. Кларк, Дж. Паркинсън и Ф. Стивънсън представят друга версия. Авторите изследвали данни от древни китайски и корейски хроники за необичайни небесни явления в периода от 10 г. пр.н.е. до 13 г. след н.е. Тези източници описват избухване на ярка нова звезда през пролетта на 5 г. пр. н.е. в непосредствена близост до звездата бета в съзвездието Козирог. Тази свръхнова можела да се види на изток в небето преди изгрев слънце в продължение на 70 дни. Затова британските астрономи са склонни да вярват, че тази свръхнова е "Витлеемската звезда".

Тази хипотеза също не е удовлетворяваща - "звездата", за която говори Матей, се е движела по небето, а китайските източници не посочват сведения за някакво движение на свръхновата от 5 г. пр.н.е.

Има и друга версия на "Витлеемската звезда": тя се отъждествява с Халеевата комета, чието преминаване през втората половина през 12 г. пр.н.е. също е записано от китайските астрономи.

Още италианският художник Джото рисува през 1301 г. "Витлеемската звезда" като комета на картина, посветена на раждането на Христос, известна като "Поклонение на влъхвите". През 1907 г. немският астроном A. Щенцел от Хамбург предполага, че "Витлеемската звезда" е Халеевата комета.

Китайският астроном Ма Туан Лин посочва, че кометата първо е забелязана в небето на 26 август 12 пр.н.е. в източната част на съзвездието Близнаци и се е премествала бавно до границата на съзвездията Лъв и Дева. Първоначално кометата се е наблюдавала само сутрин на изток, но на 13-ия ден след появата ù на хоризонта се е виждала и вечер в западната част на съзвездието Лъв. Тя е в съзвездието Лъв за много кратък период: от началото на септември до 7 септември на 12 пр.н.е.

Според Матей "звездата, която бяха видели (влъхвите) на изток, вървеше пред тях", т.е. се е движела от север на юг. Съдейки по описанието на Ма Туан Лин, Халеевата комета през 12 г. пр. н.е. се е движела от север на юг в продължение на няколко дни и следователно едва ли е възможно да се установи кога точно в кой ден влъхвите пристигат във Витлеем.