Червената планета има ултравиолетови сияния, които се дължат на взаимодействието на слънчевия вятър и остатъците от някогашното й магнитно поле.
Полярните сияния на Марс не се появяват само при полюсите, както е на нашата планета, а на широки площи на южното полукълбо, които достигат почти до марсианския екватор, съобщава Европейската космическа агенция.
Както НАСА ни съобщи на последната си пресконференция, изчезването на глобалното магнитно поле на Червената планета е дало възможност на слънчевия вятър да "отвее" някога атмосферата й. Но на Марс са останали слаби, подобни на чадър, магнитни полета, останки от древното глобално поле, което се е разпаднало преди 3.7 милиарди години.
Полярните сияния на Земята са невероятно вълнуващо светлинно шоу, което се случва в северните и южните високи географски ширини. Те се дължат на взаимодействието на високоенергийни частици, идващи от Слънцето и магнитното поле на нашата планета. Както е добре известно, заредените частици от слънчевия вятър, се движат по силовите линии и се сблъскват с различни атоми и молекули в нашата атмосфера, което води до цветните сияния обикновено в зелено, червено, понякога в синьо или лилаво.
Подобни сияния се наблюдават и на други планети, такива, които имат силно поле като Юпитер и Сатурн. Но могат да се появят и на планети без магнитно поле като Венера или Марс.
Такива слаби магнитни полета могат да предизвикат сияния. Космическите сонди, работещи в орбитата около Марс, многократно са потвърдили тази хипотеза. Те са наблюдавали през нощта ултравиолетови емисии в планинските райони на южното полукълбо.
Тези марсиански сияния в атмосферата се появяват, защото връхлитащите електрони на слънчеви вятър се ускоряват по протежение на линиите на магнитното поле и взаимодействат с молекулите въглероден двуокис, което води до сиянието, наблюдавано от орбиталните апарати.
Показани са места на 19 сияния (белите кръгове), открити от апарата SPICAM на Mars Express по време 113 нощни орбити между 2004 г. и 2014 г., свързани с остатъчния магнетизъм на кората на планетата. Данните са насложени върху структурата на магнитното поле по данни от апарата на НАСА Mars Global Surveyor). Затворените линии на магнитното поле са в червено, степенувани през жълто, зелено и синьо до отворените силови линии в лилаво. Сиянията са много краткотрайни и не са виждани да се повтарят на едни и същи места. Освен това настъпват само в близост до границата между отворени и затворени линии на магнитното поле.
В отсъствието на глобално магнитно поле, частиците на слънчевия вятър може директно да бомбардират атмосферата на планетата, което също ще доведе до появата на полярни сияния. Марса няма глобално поле, но остатъчното намагнитване на кората му, особено в планините на южното полукълбо, е регистрирано от космическите апарати.
Оказва се, че това явление на Марс е много рядко и краткотрайно - само няколко секунди. Измерена е яркостта и продължителността им, а наблюденията под ъгъл дават данни за височината им. Нейната средна стойност е около 137 км.
Освен това, откритото неочаквано отместване между мястото на влизане на частиците слънчев вятър в атмосферата и полярното сияние показва, че линиите на полето, по които се движат електроните се отклоняват от вертикалата. Също така е установено, че формата на сиянието е свързана с формата на локалното магнитно поле и много често е под формата на чадър.
Полярните сияния, свързани с магнитните аномалии в кората на Марс са редки и краткотрайни събития, които варират във времето и пространството. Те са много различни от сиянията, наблюдавани на други планети.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12.11 2015 в 12:29
11.11 2015 в 19:50
Последни коментари