Въпреки че се наричат "космически лъчи", всъщност това не е радиация, а главно частици, високоенергийни частици, които изглежда идват от всички страни на небето и са открити за първи път през 1912 г. Те са електрони и протони, ядра на хелий и по-тежки елементи, но също така и неутрино и високоенергийни фотони (последните са радиация).
Поглеждайки към небето, изглежда, че космическите лъчи идват от всички посоки, но всъщност има само няколко източника на това "лъчение" като пулсари, свръхнови и черни дупки. Високоенергийните частици от тези източници не идват директно на Земята, защото има магнитни полета между източниците и Земята и заредените частици се отклоняват под тяхно влияние и посоката им след това може да бъде във всяка посока, в зависимост от магнитното поле.
Последното сега е измерено за първи път: колко време е нужно, преди колебанията в магнитното поле да отклонят космическите лъчи. И това е измерено от Марк Крумхолц (Mark Krumholz) от Австралийския национален университет и колегите му с помощта на Терзан 5, кълбовиден звезден куп, който понастоящем преминава през нашата галактика с бясна скорост, разположен на около 18 000 светлинни години от нас, в съзвездието Стрелец.
How can a star cluster (Terzan 5) manage to produce gamma-rays at a location 30 light-years away from itself? It's all in the way cosmic rays are scattered, say Krumholz et al.: https://t.co/piV8rUKN70 pic.twitter.com/ChrYyDTtjD
— Nature Astronomy (@NatureAstronomy) August 12, 2024
Преди няколко месеца в този клъстер са открити пулсари, които с интервал десет милисекунди изпращат космически лъчи. По-рано бе открито, че Терзан 5 представлява древни останки от ранните години на нашата галактика и че пресича Млечния път със скорост от няколкостотин км/сек.
Подобно на комета, кълбовидният куп има дълга магнитна опашка зад себе си. Космическите лъчи от милисекундните пулсари навлизат в това магнитно поле и те следват неговите полеви линии, което не е в посоката на Земята.
Някъде в магнитното поле идва момент, в който флуктуациите в полето стават толкова силни, че космическите лъчи започват да се отклоняват и тогава се произвеждат гама лъчи.
Крумхолц и неговият екип успяват да определят, че това се случва след 30 светлинни години. От този момент нататък гама лъчите от космическите лъчи също могат да стигнат до нас и могат да бъдат открити на Земята.
Справка: Mark R. Krumholz et al, Teraelectronvolt gamma-ray emission near globular cluster Terzan 5 as a probe of cosmic ray transport, Nature Astronomy (2024). DOI: 10.1038/s41550-024-02337-1
Източник: A galactic 'comet' called Terzan 5 illuminates a 100-year-old puzzle about cosmic rays, Mark Krumholz, The Conversation
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари