Роденият на 14 април 1629 г. холандски физик и астроном Кристиан Хюйгенс е създател на вълновата теория на светлината, открива истинската форма на пръстените на Сатурн и има съществен принос в науката механика - изследването на въздействието на силите върху телата.
Повърхността на Титан, разкрита спектрометърът VIMS на космическия апарат Касини – Хюйгенс. Кредит: Wikimedia Commons
Вдъхновен от откритието на Галилей на четирите най-големи спътника на Юпитер през 1610 г. и неговите подобрения в технологията на телескопите, Кристиан Хюйгенс, с помощта на по-големия си брат Константин Хюйгенс-младши, започва да строи телескопи около 1650 г. и открива на 25 март 1655 г. първата наблюдавана луна, обикаляща около Сатурн с един от построените от тях телескопи. Това е шестата луна, откривана някога, след Луната на Земята и Галилеевите луни на Юпитер и по-късно е наречена Титан.
През 1656 г. той патентова първия часовник с махало, който разработва, за да даде възможност за точно измерване на времето, докато наблюдава небето.
През 1673 г. Хюйгенс публикува класическата си работа по механика "Часовниците с махало" ("Horologium oscillatorium, sive de motu pendulorum an horologia aptato demonstrationes geometrica"). Под това скромно име освен теорията за часовниците този труд съдържа много първокласни открития в областта на анализа и теоретичната механика. Хюйгенс представя там и квадратурите на множество ротационни повърхности и излага теорията си за центробежната сила при кръгово движение, което оказва влияние върху младия Нютон при формулирането на неговия Закон за гравитацията.
Кристиан Хюйгенс също изучава и рисува първите карти на Марс.
На 14 януари 2005г. космическа сонда на НАСА, кръстена на Хюйгенс, кацна на Титан.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари