Петър Гайдаров или какво е да си гений на 18 години

В началото на февруари 2015 година обезсърчаващо проучване за начина на живот на младите хора в страната стана част от дневния ред. Според него се оказва, че 67% от българите на възраст между 15 и 29 години нито работят, нито учат. 63% не спортуват, а 69% не четат редовно. В обект на обществени дискусии се превърна потенциалът на подрастващото поколение или по-точно липсата на такъв, а сякаш отново на заден план останаха онези млади българи, които попадат извън мрачната статистика. Онези, за които не искаме да чуваме, за да не разваляме негативната си представа и предпочитаме да отричаме съществуването им. Младежите, които преследват мечтите си и не спират да заразяват околните с примера си. Будните, целеустремените и успешните. Не, това не е история, която ще Ви разкажем с излишен патос и романтика. Това е обикновената история на един млад българин, който чрез талант и упоритост постига всяка една своя цел.

Ще ви разкажем за Петър Гайдаров – 18-годишен ученик от Пловдив. Кой е Петър накратко? Влиза в топ 10 математици на света. Представя България в конкурса на Европейския съюз за млади учени (EUCYS) в Полша, където печели второ място за всички науки и първо по математика. По това, което виждаме, смело можем да определим събеседника си за истински гений, но далеч от клишето за такъв. Разбирайте, че Петър е приветлив, енергичен и най-важното – преобръща представата ни за пословичната липса на чувство за хумор у хората на науката. На опита ни за въпрос от рода на иска ли да пожелае нещо на хората директно ни отнема ентусиазма с: „Борете се за световен мир и бъдете Мис Свят. И красотата ще спаси света. Не съм си подготвил някаква реч.”

Петър живее в Пловдив и идването му до София е свързано с интервю за програма в САЩ (програмата Research Science Institute в Масачузетс). Страхотен шанс за български ученици, които се развиват в областта на математиката и информатиката. Миналата година Петър е спечелил тази програма и е заминал на стаж в Америка. Тази година е в журито и искрено се надява учениците да постигнат успехи подобни на неговите и на съотборника му.

Петър в момента е в 12-ти клас и му предстои кандидатстване. Двоуми се между Америка и Англия. Там вижда, че може да разгърне изцяло потенциала си. Досега има отговор само от Кеймбридж. Говори спокойно за успеха си, а ние сме убедени, че ще издържи приемните изпити и ще учи там, където си пожелае. Не заради някаква прекалена амбиция или нещо подобно, а просто изглежда, че младежът прави всичко с една особена лекота. На въпроса как е разбрал, че математиката е „неговото нещо“, ни казва, че още от малък е обичал да решава задачи. След влизането му в Математическата гимназия в Пловдив започва да ходи по състезания. Още на първото си национално състезание се оказва на шесто място. Нали Ви казваме – лекота!

Подготовката за състезание протича по следния начин: всяка сутрин се прави контролно, тъй като повечето състезания се провеждат в ранен час и трябва да са свиква с това. Следобед има лекции, изнасяни от преподаватели по математика, които подготвят отбора. Също така самите участници изнасят доклади, лекции на другите съотборници с цел да добият опит. Това е практиката, но понеже е от скоро, Петър предпочита да се подготвя самостоятелно.

Чудим се дали е възможно с упоритост и решаване на задачи да можем да спечелим някое състезание или ще ни е нужен и известен талант. Според Петър е комбинация от двете. Има много хора, които са талантливи, но не успяват да направят това, което е нужно, за да бъдат по-успешни. Преди гимназията е проявявал интерес и към химията и физиката. Ходел е по състезания, но после математиката е взела превес. Решаваме да го хванем натясно и го питаме дали литературата му върви. Оказва се, че майка му е завършила английска и българска филология и преди класно му казва какво трябва да знае. Петър отива и изкарва шестица. Питаме събеседника си как успява да бъде мотивиран и дисциплиниран, да е в кондиция и да си върши задължителнията. Казва, че всичките му задължения са обвързани с тези на други хора. Осъзнава, че те зависят от него и той не може да се провали.

Проектната математика, с която се занимава Петър, е свързана с правенето на разработки по отворен проблем. Представянето на разработката е съществено. Когато я презентираш пред голяма кръг от хора трябва да елиминираш притеснението. Според Петър, дар словото се учи. И се тренира. Ако си притеснен по време на презентацията просто не те харесват. „Трябва да покажеш, че си доволен от това, върху което си работил. При положение, че най-вероятно не всички са специалисти в твоята област е важно да можеш да боравиш достатъчно добре с метафори, да им обясниш по скоро цялата идея, не детайлите.” Според него същото се отнася за всички науки, важно е да се разбере какво е приложението и каква е идеята.

Според Петър, работата на Ученическия Институт по математика и информатика е добре замислена. Там учениците имат възможност да работят върху множество разработки, да ходят на конкурси, където да бъдат обективно оценявани. По-големият плюс от това е, че на тези места, талантливите математици имат възможност да бъдат забелязани от ментори. Така се е случило с Петър, сегашният му ментор – Константин Делчев е бил жури на конкурс. Менторът му дава насоки, материали, за които смята, че му бъдат полезни за конкурса в Полша. През смях ни казва, че не му влизат съвсем в употреба, но проектът се получил много добре, а впоследствие Петър става най-добре представилия се участник на конкурса.

Говорим си за мечтите и целите му. Казва ни, че ако си достатъчно нахъсан може да си осигуриш шанса за това, което искаш да постигнеш. Финансирането е проблем, но не непреодолим. Има достатъчно варианти и за частно финансиране, различни фондации, които са готови да помогнат. Също така за най-важните състезания пари има, има обективно оценяване. Естествено, когато става дума за презентация няма как да е напълно обективно, но все пак смята, че всичко е на достатъчно добро ниво. Има квоти за определените състезания. Най-често се запълват всички места. Има шансове, има добре разработени канали, по които да се стигне до състезанията. „И ако се справяш достатъчно добре – отиваш на тези състезания.”

Срещата ни е към своя край. Прекарали сме малко повече от час с Петър, а вече знаем достатъчно много за него. Като за финал, няма как да не зададем въпроса, който най-силно ни вълнува – как младежът вижда бъдещето на България и дали е обнадежден за него. Казва, че не знае. Според него, „нещата са зле“, но не прекалено. Надежда има. Съдбата на страната му е силно преплетена и с неговата собствена и точно заради това му задаваме въпроса, който стои пред всеки млад човек у нас, а именно дали ще остане или замине, и ако замине дали ще се върне. Казва, че в Америка хората са му се сторили по-различни, друг свят е. А той е по-консервативен. Предпочита Европа и би искал да се върне в България. В крайна сметка без излишен патос ни казва: „Не мога да си представя да живея 40 години в някаква страна, която няма да е тази, в която съм се родил, тази в която съм израснал.”

Източник: "Българска история"