На днешната дата, 13 юни, през 1966 г. е роден един от най-големите математици на нашето време - Григорий Перелман. Той се прославя с решението на една от седемте "Задачи на хилядолетието" - доказателството на хипотезата на Поанкаре.
Хипотезата гласи: "Всяко тримерно затворено едносвързано многообразие е xомеоморфно на 3-мерна сфера". Наука ОFFNews вече представи в какво се състои задачата на Поанкаре, обяснена просто и подробно (доколкото е възможно) - "Хипотезата на Поанкаре - последната решена нерешима задача".
Институтът Клей раздава по 1 милион долара за решаване на всяка от "Задачите на хилядолетието", но Перелман отказва наградата. Малко по-късно Международният математически съюз присъжда на Перелман медала Фийлдс, който мнозина наричат еквивалент на Нобелова награда по математика, а също и награда от 15 000 канадски долара, но математикът отказва и тази награда.
Перелман става известен на широката публика с нестандартния си вид и поведение. Той води уединен живот и не дава интервюта, а жълтите медии пишат, че живее с възрастната си майка в тясна квартира в стар блок.
Перелман работи върху доказателството на хипотезата почти девет години при най-висока концентрация, без да знае как ще приключи всичко.
На 11 ноември 2002 г. в arXiv излиза статията, озаглавена "Формула на ентропията за потока на Ричи и нейните геометрични приложения" (The Entropy Formula for the Ricci Flow and Its Geometric Applications), която доведе до световно признание на учения.
Григорий Перелман излага своето доказателство на хипотезата на Поанкаре на семинар в Принстънския университет, април 2003 г.
След публикуването на статията Перелман е поканен да чете едномесечен курс лекции в няколко университета, включително MIT и Принстън. Перелман се съгласява. На лекците му присъстват Джон Бол (председател на Световния съюз на математиците), Андрю Уайлс (автор на доказателството на теоремата на Ферма), Джон Наш младши (син на математика Джон Наш, прототип на героя от филма "Красив ум"), Джон Конуей (автор на играта "живот").
Математикът Франк Куин (Frank Quinn) от Университета на Вирджиния, описва чувствата си по този начин: "Човекът доказа една от най-големите математическите теореми - и нито веднъж не я спомена ... Това затвърди репутацията му. Ако той бе започнал да се бие в гърдите и да крещи "Аз я реших!", публиката нямаше да го приеме".
Преди публикуването в arXiv Перелман не обсъжда своите резултати с никого. Когато го питат защо е постъпил така, Перелман реагира равнодушно: "Мислех, че ако бях направил някъде грешка, някой друг ще може да представи валидно доказателство въз основа на резултатите ми - това само би ме зарадвало. Никога не съм си поставял за цел сам да реша задачата на Поанкаре".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари