Продължителността на съня през деня се утроява след диагнозата на Алцхаймер, показва ново проучване.
Дрямката през деня при възрастните хора е нормална част от стареенето, но може също да предвещава болестта на Алцхаймер и други деменции. Според ново проучване, след като се диагностицира деменция или нейният обичаен предшественик, леко когнитивно увреждане, честотата и/или продължителността на дрямката се увеличава бързо.
Проучването, водено от Калифорнийския университет, Сан Франциско (UCSF) и медицинския факултет в Харвард, заедно с Brigham and Women's Hospital, се отклонява от теорията, че сънът през деня при възрастните хора служи само за компенсиране на лошия нощен сън.
Новото проучване показва, че деменцията може да засегне невроните, стимулиращи събуждането в ключови области на мозъка, посочват изследователите в своята статия, която наскоро беше публикувана в Alzheimer's and Dementia: The Journal of the Alzheimer's Association.
„Открихме, че връзката между прекомерната сънливост през деня и деменцията остава след коригиране на нощното количество и качество на съня“, подчертава съавторът на изследването д-р Юе Лън (Yue Leng) от катедрата по психиатрия и поведенчески науки на UCSF.
„Това предполага, че ролята на дневния сън е важна сама по себе си и е независима от нощния сън“, отбелязва Лън.
В проучването изследователите са проследили данни от 1401 възрастни хора, които са били проследявани до 14 години от проекта Rush Memory and Aging на Центъра Rush за борба с болестта на Алцхаймер в Чикаго. Участниците, чиято средна възраст е 81 години и от които приблизително три четвърти са жени, носят подобно на часовник устройство, което проследява мобилността им. Всеки продължителен период на неактивност от 9 до 19 ч. се тълкува като дрямка.
Устройството се носи всяка година непрекъснато до 14 дни и веднъж годишно всеки участник се подлага на серия от невропсихологични тестове за оценка на когнитивните способности. В началото на проучването 75,7% от участниците не са имали когнитивно увреждане, докато 19,5% са имали леко когнитивно увреждане и 4,1% са имали болест на Алцхаймер.
За участници, които не са развили когнитивно увреждане, дневното дрямка се увеличава средно с 11 минути годишно. Степента на увеличение се удвоява след диагностициране на леко когнитивно увреждане до общо 24 минути и почти се утроява до общо 68 минути след диагностициране на болестта на Алцхаймер.
Когато изследователите разглеждат 24% от участниците, които са имали нормални когнитивни способности в началото на проучването, но са развили болестта на Алцхаймер шест години по-късно, и ги сравняват с тези, чиито когнитивни способности остават стабилни, те откриват разлики в навиците за сън. Участниците, които са дремвали повече от час на ден, са имали 40% по-висок риск от развитие на Алцхаймер от тези, които са дремвали по-малко от час на ден, а участниците, които са дремвали поне веднъж на ден, са имали 40% по-висок риск от развитие на Алцхаймер от тези, които са дрямали по-малко от веднъж на ден.
Изследването потвърждава резултатите от проучване от 2019 г., на което Лън е водещ автор, което установява, че по-възрастните мъже, които дремват по два часа на ден, имат по-висока вероятност за развитие на когнитивно увреждане от тези, които дремват по-малко от 30 минути на ден. Настоящото проучване се основава на тези констатации, като оценява както дневната дрямка, така и когнитивните способности всяка година, като по този начин се отразяват тенденциите, отбелязва Лън.
Загубата на неврони, стимулиращи събуждането, може да доведе до по-дълги дрямки
Според изследователите увеличаването на продължителността на дрямката може да се обясни с по-предишно проучване от 2019 г. , проведено от други изследователи от UCSF, сравняващо следсмъртните мозъци на хора с болестта на Алцхаймер с такива без когнитивно увреждане. Установено е, че тези с болестта на Алцхаймер имат по-малко неврони, стимулиращи събуждането, в три области на мозъка. Тези невронни промени изглежда са свързани с тау заплитанитания – отличителен белег на болестта на Алцхаймер, характеризиращи се с повишена активност на ензимите, причиняващи неправилно нагъване и слепване на протеините.
„Напълно е вероятно наблюдаваните от нас асоциации между прекомерния сън през деня на изходно ниво и повишения риск от болестта на Алцхаймер по време на проследяването, могат да отразяват ефекта от патологията на болестта на Алцхаймер на предклинични етапи“, отбелязват авторите.
Проучването показва за първи път, че дрямката и болестта на Алцхаймер „изглежда предизвикват взаимни промени помежду си по двупосочен начин“, коментира Лън. „Не мисля, че имаме достатъчно доказателства, за да направим заключения за причинно-следствена връзка, че самата дрямка е причината за когнитивно стареене, но прекомерният сън през деня може да е сигнал за ускорено стареене или процес на когнитивно стареене“, обяснява Лън.
„Би било много интересно бъдещи изследвания да проучат дали намесата в продължителността на съня през деня може да помогне за забавяне на когнитивния спад, свързан с възрастта."
Справка: “Daytime napping and Alzheimer’s dementia: A potential bidirectional relationship” by Peng Li, Lei Gao, Lei Yu, Xi Zheng, Ma Cherrysse Ulsa, Hui-Wen Yang, Arlen Gaba, Kristine Yaffe, David A. Bennett, Aron S. Buchman, Kun Hu and Yue Leng, 17 March 2022, Alzheimer’s & Dementia: The Journal of the Alzheimer’s Association.
DOI: 10.1002/alz.12636
Източник: Daytime Napping in Seniors May Signal Dementia / Alzheimer’s Disease, University of California, San Francisco
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари