Хомеопатията е алтернативна система на медицината, изобретена от немски лекар в началото на деветнадесети век. Научните познания за химия, физика, биология ни казват, че тя не трябва да работи. Подробните изследвания показват, че тя и не работи.
Прозренията на Ханеман
През 1800 г. традиционната медицина е била в катастрофално положение - лекарите тормозели пациентите с кръвопускане и прочистване, отровели ги със живак и други вредни вещества - те повече пациенти убивали, отколкото лекували.
През това време той превеждал книгата "Фармакология" и прочел, че хининова кора - известен лек за малария - има симптоми, подобни на тези на маларията, болест, която хининът е трябвало да лекува.
От това наблюдение той заключил, че ако едно вещество причинява някакъв симптом при здрави хора, то може да се използва за лечение на същия симптом при болни хора. Така формулирал първия закон на хомеопатията, similia similibus curentur - "подобното се лекува с подобно" или "клин клин избива".
Ханеман формулирал и втория закон на хомеопатията, който гласи, че разреждането повишава потентността на лекарството.
Когато забелязал, че препаратите му работят по-добре при домашни посещения, отколкото в кабинета, той го приписал на тръскането в чантата си при пренасяне, така че добавил изискването за "разтръскване" - лекарствата му не трябвало да се бъркат, а да се разклащат енергично.
Процесът на разреждане, на намаляване на концентрацията на изходния материал в хомеопатията се нарича "динамизация" или "потенциране". Ханеман вярва, разреждането, съпроводено с разтръскване (или триене за неразтворими вещества, като например кварц или черупки на стриди) активира "жизнената енергия" на веществата и усилва ("потенцира") лечебните им свойства.
Един научен скандал под крилото на Боарон
През лятото на 1988 гoдина, научният свят е шокиран от една от най-спорните статии публикувани някога в престижното списание Nature.
Според френския учен Жак Бенвенист, чистата вода някак си можела да запомня какво е съдържала преди. Тук трябва да отбележим, че въпросното проучване е финансирано от френския фармацевтичен гигант Боарон, който произвежда едни от най-продаваните хомеопатични лекарства. Другото много важно уточнение, което трябва да се направи е, че нещо такова като чиста вода няма.
Бенвенист започнал да експериментира със субстанция, която причинявала алергична реакция. Той я разредил толкова пъти, докато в пробата не е останало нищо освен вода. Тогава той открил, че „чистата“ вода все още е можела да предизвиква алергична реакция при живи организми. Самото откритие подкрепя хомеопатията, защото тя действа на същия принцип.
Жак Бенвенист
Ако експериментът е верен, това би означавало, че трябва да се пренапишат законите на физиката и химията. За което обаче няма основание.
Редакторът на Nature, Джон Мадокс осъзнал, че тази статия се нуждае от допълнителна проверка и затова добавил кратко опровержение, в което съобщил, че организира независимо разследване, което да повтори опитите.
Самото разследване е ръководено от самия редактор на списанието Nature, Мадокс, който е бил придружен от химика Уолтър Стюарт и илюзиониста Джеймс Ранди, чиято специалност е да разобличава измамници. Проверката е извършена в неутрална среда от неангажирани с предварително мнение специалисти, за да се избегнат пристрастия или плацебо ефект.
За жалост на феновете на екзотичната идея, разследването стига до извода, че лабораторните резултати на Бенвенист са некоректни. Тримата разследващи са публикували доклад, че асистентите на френския учен селективно са интерпретирали данните, а откритието е лишено от обективност и достоверност.
По-късно, от Министерството на отбраната на САЩ е извършен пак контролен експеримент, но резултатът отново е същият: водата няма такива свойства, каквито предполага Бенвенист - нито може "да помни" информация, нито да въздейства без активно вещество в себе си. В резултат на разкритата истина, Бенвенист напуска академичните среди.
Разреждания и концентрации
Хомеопатичните лекарства обикновено се обозначават с Х (D) или С, съответстващо на концентрация на 1:10 и 1:100. 15С означава, че една част от лекарство се разтваря в 100 части вода, една част от получения разтвор се разрежда отново в 100 части вода и процесът се повтаря петнадесет пъти.
Ханеман е починал преди да може да се изчислява числото на Авогадро - т.е. да се пресметнат колко молекули присъстват в даден обем.
1 мол вещество съдържа 6,02214179×1023 молекули. Лесно може да се пресметне, че при разреждане C12 (което е 1024) в един мол "лекарство", в идеални условия, ще останат 0,6 молекули от изходното вещество или 60 молекули на 100 мола, а един мол вода са 18 грама или 18 милилитра при стайна температура и налягане на морското ниво.
Следната таблица представя скалата на разреждане и може сами да си направите справка за концентрацията на предлаганите лекарства.
Легенда: зелено = ниска потенция - възможен токсикологичен или фармакологичен ефект; жълто = химичното въздействие е на границата; розово = високи потенции. Потенциите в тази област надхвърлят реалните химически и физически възможности.
| D | C | Разреждането / смесване | Коментари |
|---|---|---|---|
| O / O | O / O | 1: 1 |
|
| D1 | - | 01:10 01:10 1 |
|
| D2 | C1 | 1: 100 01:10 2 |
|
| D4 | C2 | 1: 10 000 01:10 4 |
|
| D6 | C3 | 1: 1 000 000 01:10 6 |
|
| D8 | C4 | 1: 100 000 000 01:10 8 |
|
| D24 | C12 | 01:10 24 |
|
| D60 | C30 | 01:10 60 |
|
| D1000 | C500 | 01:10 1 000 |
|
| - | C1000 | 01:10 2 000 |
|
Може да се изчисли, че след тринадесетото разреждане (13С) не остават молекули от първоначалното вещество. Ханеман обикновено е използвал 30C за препаратите си. При 30С означава, че в контейнер 30 милиона пъти по-голям от Земята, вероятно ще съдържа една молекула от първоначалната субстанция.
Индексът на разреждане 40C съответства приблизително на 1 молекула в цялата видимата Вселена.
Най-популярното хомеопатично лекарство за простуда и грип на пазара е с концентрация 200C и съответства на 1 молекула на 10 320 Вселени. А има и още по-високи разреждания.
На практика, разреждане с хомеопатичен индекс 12С и по-висок не може да има някакво физическо влияние, но хомеопатите вярват, че ефектът на лекарството при високи разреждания дори се засилва.
Теория на миазмите
По-късно в кариерата си, за да обясни неуспехите на хомеопатията, Ханеман въвежда понятието миазъм, коeто трябва да e причинaтa за много известни заболявания. Миазмът често се определя от хомеопатите като своеобразно болестно разстройство на жизнената сила.
Ханеман стига до идеята, че всички болести се дължат на три миазми: сифилис, сикоза (гонорея) и псората (краста или сърбеж). Причините за хронични заболявания според хомеопатът е някакво предишно заболяване – при пациента или при неговите предци, потиснато и не доизлекувано. Тези болести могат да са наследени или в резултат на инфекция и трябва да бъдат изчистени преди да се прилага хомеопатичното лекарство.
От началото на XIX век, хомеопатията почти не се е променила.
Проблемът на примесите
Проблемът е, че при високи разреждания количеството на примесите в хомеопатично лекарство неизбежно ще бъде по-голям от активната съставка. Това се дължи на факта, че:
- вещество, в което приготвят лекарството (вода, захар), винаги има примеси;
- водата разтваря микроскопични частици, полепнали по епруветката или съда, в който се приготвя лекарството, захарта също улавя при стриване частици от съда;
- по време на разреждането може да попаднат прахови частици, съставът на които практически е непредсказуем;
- не може да се обясни механизма как разтворът "забравя" информацията, съдържаща се в него преди хомеопатичната манипулация.
Как да се излекуваме хомеопатично
Хомеопатите твърдят, че може да се направи лек от всичко. Напримет котешки пърхот срещу алергии от котки, морска вода за морска болест.
За да си направите хомеопатично лекарство, трябва да изпълните следните стъпки:
- Сложете нещо, което мислите, че ви кара да се разболявате в бутилка с вода.
- Изсипвате 90% от водата и след това допълвате бутилката с вода.
- Тази процедура се повтаря 60 пъти (дори 200 пъти).
- Изпивате разтвора.
- Когато лекарството спира "да работи", излейте голяма част от него и го зареждате с повече вода.
Това е абсолютна безсмислица. Това противоречи на всичко, което знаем от фармакология, физиология и медицина. Основните идеи и принципи на хомеопатията са просто псевдонаука.
Нищо отвъд плацебото
Освен това, ефектът на плацебо, а никога не е било доказвано, че хомеопатично лекарство може да действа отвъд него, не е лекарство. Плацебо ефектът е субективно усещане на подобряване на състоянието, не физиологично, обективно установено.
Това е единственият начин, по който хомеопатичните лечения "работят". Без никаква активна съставка, няма шанс за физиологична реакция, такава медицина не може да се счита за ефикасна.
А хомеопатичното лекарство всъщност може да бъде опасно: можете да се почувствате по-добре, без всъщност да сте по-добре. Вашето заболяване ще остане без лечение и с потенциална опасност от усложнения. Разбира се, плацебо ефектът може да ви помогне да превъзмогнете леките симптоми на настинка, но не може да направи нищо за заболявания, нуждаещи се от истинско лечение.
Симптомите за псевдонаука
Хомеопатичната общност последователно настоява тяхната практика да се разглежда като научна, вероятно за да получи доверието, което традиционната медицина получава. По този начин, те са приели много от техниките, използвани в други области на псевдонаука:
- Игнориране на вече ясни въпроси в областта на науката: Вече се знае много за поведението на водата и разтворите, но се полагат много усилия за въвеждането на нова наука, без никакво отношение към цялото съществуващо знание.
- Неправилно прилагане на истинската наука: Квантовата механика безспорно успешно дава описание на света, но в квантови мащаби. Ограниченията на неговата приложимост са известни, но не винаги и за широката общественост. Хомеопатите експлоатират този вид невежество като прилагат научни принципи в неподходящи области.
- Отхвърляне на научни стандарти: През вековете, науката е установила стандарт за доказателства на научните истини. Според основите на научния метод в експериментите е задължително да има предвидимост и повторяемост на резултатите от независимо проведени опити. Ако това не се случва, значи нямаме научен факт. Но тези принципи са представени като слабости, които представят науката като непроницаема за нови идеи, позиция, която често е придружена от ...
- Претенции за потискане: Псевдонауката се отхвърля, защото не отговаря на стандартите на науката. Научната общност се представя като опасен тиран, който отхвърля всички нови идеи, за да увековечи своята задуша
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
15914
8
26.09 2017 в 16:30
Дали помага е второстепенен въпрос (за хомеопатите) ама пари се дават и вземат, което е важното в съвременния свят.
20.02 2016 в 20:28
09.01 2016 в 19:42
09.01 2016 в 16:02
19.04 2015 в 18:01
20.03 2015 в 12:52
За други неща нямаше ефект.
Интересно ми е да разбера повече за плацебо и за силата на самовнушението. Алергиите също са доста слабо проучени от медицината и лечението им е преди всичко симптоматично. Обяснете ми как спрях да кашрям, кихам, да ми сълзят очите, да ми се подува носната лигавица и да ми текат секрети като реки?
Това наистина е молба, не е опит за спор :)
13.03 2015 в 17:35
Последни коментари