Всичко става случайно. Една вечер през 1844 г. зъболекарят Хорас Уелс от град Хартфорд, щата Кънектикът попада на демонстрация на действието на азотен оксид проведена от Гарднър Колтън. По време на сеанса един от зрителите е толкова дрогиран, че не почувствал нищо, когато си удря лошо крака в стола. Така на Уелс хрумва идеята да използва азотен оксид като анестетик.
Демонстрацията така впечатлява стоматолога, че на сутринта отива в хотела при гастролиращия лектор и му предлага да пробва действието на "веселия газ" на пациент, на който да извади зъб. Поради липса на други доброволци решава да подложи сам себе си на експеримента.
Всичко минава добре - упойката действа и неговият колега, доктор Ригз, премахва на Уелс абсолютно здрав зъб.
"Започна нова ера във ваденето на зъбите" - с ентусиазъм възкликва събудилият се без зъб стоматолог.
Зъболекарят започва да използва азотен оксид при лечението на пациентите си и извършва петнадесет успешни операции, но не се опитва да патентова откритието, тъй като смята, че анестезията трябва да бъде "свободна като въздуха".
Зъболекарят решава да покаже ефекта на анестезията пред реномирани лекари в болницата в Бостън през 1845 г. по покана на хирурга Уорън. Уелс обаче прави грешка в пропорциите на веществото и пациентът изпищява от болка. Аудиторията (включително студентите) се подиграват на младия зъболекар. Заради този инцидент Уелс е дискредитиран в очите на представителите на медицинската общност (въпреки че по-късно някои от наблюдавалите демонстрацията признават постиженията му).
Този провал в крайна сметка довежда до самоубийството на обещаващия учен.
Лекарят се пристрастява към трихлорметан (хлороформ). По това време, ефектите от вдишването на това вещество не са известни, а по-късно той става популярен анестетик. През януари 1848 г. Уелс цял месец провежда експерименти с хлороформ и става практически невменяем. Веднъж, в делириум, изтича на улицата и излива сярна киселина върху дрехите на две проститутки.
Уелс е арестуван и поставен в скандалния затвор "Гробниците" в Ню Йорк. След като ефектът на хлороформа отминава лекарят осъзнава какво е свършил и се ужасява. Отчаян, Уелс моли стражите да го придружат до вкъщи, твърдейки, че ще вземе комплекта си за бръснене. В собствения си дом той се самоубива като вдишва анестетична доза хлороформ и разрязва артерия на крака си.
Уелс е погребан в гробището Сидър Хил в Хартфорд, Кънектикът.
Американската стоматологична асоциация признава Уелс за пионер на съвременната анестезия. Неговото постижение бе признато и от Американската медицинска асоциация през 1870 г. В Place des États-Unis, Париж, както и в парка Bushnell (Хартфорд, Кънектикът) са поставени паметници на Хорас Уелс.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари