Предстои да се проведе първият опит за редактиране на гени на клетки в човешкото тяло. Методът, който ще бъде тестван, има за цел да излекува хемофилия тип B, заболяване свързано с нарушаване на кръвосъсирването, което може да доведе до спонтанни вътрешни кръвоизливи.
Проучването беше обявено във Вашингтон тази седмица на Международната среща на върха свързана с редактирането на човешки гени (International Summit on Human Gene Editing). По-голямата част от срещата ще се фокусира върху революционната генно-инженерна техника наречена CRISPR/Cas9 - и по специално приложенията при хора.
CRISPR може да отстранява, добавя или изменя ДНК на точно определени места в генома. Евтина, лесна и сравнително прецизна, тази технология има потенциала да лекува множество заболявания и вече е била използвана при случаи на левкемия и ХИВ инфекция - въпреки че в тези случаи третираните клетки първо са извадени от тялото, за да може да се извърши процеса по редакция на гените им.
Предстоящото изпитване ще използва метод за рязане на ДНК наречен "zinc finger" нуклеаза, която ще бъде инжектирана директно в кръвния поток, където трябва да свърши своята работа.
Хемофилия В се предизвиква от мутация на ген, който инструктира черния дроб да произвежда важен за кръвосъсирването протеин наречен фактор IX. Хора с тази мутация не произвеждат достатъчно фактор IX и трябва да избягват дейности, които могат да доведат до порязвания или физически травми, включително повечето типове контактен спорт. Вливането на фактор IX, което се прави регулярно или от време на време, помага при поддържането на състоянието, но при това много хора може да получат усложнения, като например болки в ставите и имат повишен риск от развитие на други заболявания.
Доставяне чрез вирус
Как може да се внесе правилната версия на мутантния ген в генома, използвайки zinc finger нуклеазата създадена от Майкъл Холмс (Michael Holmes) и Томас Уечслър (Thomas Wechsler) от Sangamo - биофармацевтична компания базирана в Ричмънд, щата Калифорния? Те вече са използвали безобиден вирус, за да доставят нуклеазите до черния дроб на мишки и примати, при които липсвал генът за фактор IX.
Учените са разработили методика за вмъкване на гена за фактор IX в близост до промотор за ген, кодиращ албумин - най-често срещаният протеин в кръвта. Промоторите действат като потенциометри, като регулират активността на гените разположени в близост до тях. Поставянето на гена за фактор IX в близост до този промотор означава, че черният дроб ще започне да произвежда големи количества от този кръвосъсирващ протеин.
Третираните мишки и примати започнали да произвеждат нормални количества на фактора, което нормализирало процесът на съсирване на кръвта им. Учените сега възнамеряват да изпитат технологията при възрастни хора с хемофилия В. "Нашата мечта, след като извършим изпитването при възрастни, е да приложим техниката в педиатрията," споделя Фьодор Урнов, също от Sangamo.
Точен прицел
Едно от основните притеснения с всички типове генно редактиране са ефектите свързани с погрешно действие: иначе казано, възможността ензимът, срязващ ДНК, да извърши срязвания на нежелани места. Тази седмица видяхме публикация посветена на техника за намаляване на погрешните ефекти на CRISPR, разработена на Фенг Цанг (Feng Zhang) от Масачузетцкия технологичен институт (Science, DOI: 10.1126/science.aad5227).
Матю Портъс (Matthew Porteus), основателя на биотехнологичната компания CRISPR Therapeutics базирана в Кембридж, щата Масачузетс, смята, че "има много сериозни опасения" за потенциалните странични ефекти в предстоящото изпитване при хемофилия, тъй като ефекта от него е постоянен. "Производството на нуклеаза в продължение на години в черния дроб не ми звучи като особено добра идея. С течение на времето, всяка нуклеза в крайна сметка се свързва и прерязва друго място освен целевото си."
Урмов коментира, че срязващият ензим на Sangamo има само една странична мишена и това е генът наречен Smchd1, който произвежда протеин, който може да включва или изключва други гени (транскрипционен фактор). Уечслър смята, че екипът им е извършил доста подробни анализи в съответствие с исканията на американската FDA, за да докажат, че процедурата им задоволява изискванията за безопасност.
"Всеки учен е притеснен," коментира Уечслър. "Ако не си притеснен значи не би трябвало да си учен. Тази тревога ни кара да използваме най-добрите възможни компоненти."
Ако техния подход се окаже ефективен, Урнов смята, че ще могат да го използват като лечение и на други състояния свързани с липсващ или дефектен протеин. Уечслър вече работи по насочване на метода към заболявания свързани с дефектни функции на лизозомите, редки наследствени заболявания, при които пациентите не произвеждат част от ензимите необходими за разграждане на различни вещества в клетките. Повечето деца с такова заболяване умират на много ранна възраст.
Източник: New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
04.12 2015 в 15:04
Последни коментари