Почти всеки е чувал като дете да го предупреждават родителите му да внимава с ръждясалите пирони, за да не хване тетанус. Този съвет със сигурност е с добри намерения. Но е погрешен.
Това не означава, че тетанусът не е опасен - около 1 на всеки 10 случая е с летален изход. В страни с неадекватна или недостъпна медицинска помощ се смята, че броят им е много по-голям.
Но дори и оцеляването не минава без тежки последици. Наскоро американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в поредицата си „Бележки от полето“ описват случая на неваксинирано 6-годишно момче от Орегон, което се разболява от тетанус, след порязване на челото. След инкубационния период на бактериите в малкото му тяло в продължение на няколко дни, внезапно се проявяват в ужасно свиване на челюстта и мускулни спазми, сърдечна честота, кръвно налягане и нарушения на телесната температура. Оживяло е, но само след 57 дни в болницата и над 800 000 долара медицински сметки.
Противно на предупрежденията за ръждясали пирони, болестта няма нищо общо с железния оксид, химичното съединение, което съставя ръждата. По-скоро тетанусът се предизвиква от бактерията Clostridium tetani, която се среща в среди като почва, прах и изпражнения - с други думи, навсякъде. Може да влезе в тялото ви чрез прободни рани, но също така и чрез повърхностни порязвания, ухапвания от насекоми, хирургични процедури и всякакви други разкъсвания на кожата. Може да проникне и от стъпването върху ръждясал пирон или копане в градината. Ето защо е толкова важно да проследите реимунизацията си - нужно е да се поставят инжекции срещу тетанус на всяко десетилетие, а не само когато се одраскате на ръждясала ограда. Ако изчаквате "класическо нараняване", за да си поставите инжекция, това може и да не ви предпази, а на теория нараняване, което може да бъде последвано от тетанус, може да бъде всичко.
Ако бактериите нахлуят в тялото ви и не сте ваксиниран, малките нашественици започват да се размножават бързо. Този инкубационен период, който продължава между три и 21 дни, според CDC, е без симптоми. Но когато бактериите започнат да умират във вас, те образуват невротоксин, който атакува нервната система. По-конкретно, той инхибира химичното вещество GABA, което регулира мускулните контракции. Резултатът е напрежение в цялото тяло, от челюстта на лицето до неконтролируеми спазми в гърба до непрекъснато извити пръсти.
Не е ясно защо ръждясалите пирони толкова тясно се свързват с тетануса. Железният оксид е безвреден за човешкия организъм - милиони хора пият вода, транспортирана по ръждясали железни тръби без никакви последици за здравето. Може би това е някаква легенда. Или, както твърди Естер Инглис-Аркел (Esther Inglis-Arkell) на сайта i09, има нещо общо с анаеробната среда, в която процъфтяват причиняващите тетанус бактерии Clostridium tetani. Докато желязото се окислява, то поглъща атмосферния кислород, създавайки среда с ниско съдържание на кислород, подходяща за растежа на бактериите. Макар ръждата да не причинява тетанус, те имат символична връзка.
В продължение на хиляди години тетанусът е измъчвал човечеството. Хипократ, древногръцкият лекар, споменава болестта в своите произведения. Но през 1884 г. учените откриват как действа болестта и само 40 години по-късно те разработват ваксина. Днес три инжекции и една бустерна (допълнително подкрепяща имунитета) на всеки 10 години са на практика 100 процента ефективни за предотвратяване на тетануса, независимо дали е получен от привидно чист кухненски нож, смяна на пелена или ръждясал пирон.
А хубавото е, че не е късно да се имунизирате или реимунизирате!
Източник: Everything you thought you knew about tetanus is wrong, Popular Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"