Почти всеки е чувал като дете да го предупреждават родителите му да внимава с ръждясалите пирони, за да не хване тетанус. Този съвет със сигурност е с добри намерения. Но е погрешен.
Това не означава, че тетанусът не е опасен - около 1 на всеки 10 случая е с летален изход. В страни с неадекватна или недостъпна медицинска помощ се смята, че броят им е много по-голям.
Но дори и оцеляването не минава без тежки последици. Наскоро американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в поредицата си „Бележки от полето“ описват случая на неваксинирано 6-годишно момче от Орегон, което се разболява от тетанус, след порязване на челото. След инкубационния период на бактериите в малкото му тяло в продължение на няколко дни, внезапно се проявяват в ужасно свиване на челюстта и мускулни спазми, сърдечна честота, кръвно налягане и нарушения на телесната температура. Оживяло е, но само след 57 дни в болницата и над 800 000 долара медицински сметки.
Противно на предупрежденията за ръждясали пирони, болестта няма нищо общо с железния оксид, химичното съединение, което съставя ръждата. По-скоро тетанусът се предизвиква от бактерията Clostridium tetani, която се среща в среди като почва, прах и изпражнения - с други думи, навсякъде. Може да влезе в тялото ви чрез прободни рани, но също така и чрез повърхностни порязвания, ухапвания от насекоми, хирургични процедури и всякакви други разкъсвания на кожата. Може да проникне и от стъпването върху ръждясал пирон или копане в градината. Ето защо е толкова важно да проследите реимунизацията си - нужно е да се поставят инжекции срещу тетанус на всяко десетилетие, а не само когато се одраскате на ръждясала ограда. Ако изчаквате "класическо нараняване", за да си поставите инжекция, това може и да не ви предпази, а на теория нараняване, което може да бъде последвано от тетанус, може да бъде всичко.
Ако бактериите нахлуят в тялото ви и не сте ваксиниран, малките нашественици започват да се размножават бързо. Този инкубационен период, който продължава между три и 21 дни, според CDC, е без симптоми. Но когато бактериите започнат да умират във вас, те образуват невротоксин, който атакува нервната система. По-конкретно, той инхибира химичното вещество GABA, което регулира мускулните контракции. Резултатът е напрежение в цялото тяло, от челюстта на лицето до неконтролируеми спазми в гърба до непрекъснато извити пръсти.
Не е ясно защо ръждясалите пирони толкова тясно се свързват с тетануса. Железният оксид е безвреден за човешкия организъм - милиони хора пият вода, транспортирана по ръждясали железни тръби без никакви последици за здравето. Може би това е някаква легенда. Или, както твърди Естер Инглис-Аркел (Esther Inglis-Arkell) на сайта i09, има нещо общо с анаеробната среда, в която процъфтяват причиняващите тетанус бактерии Clostridium tetani. Докато желязото се окислява, то поглъща атмосферния кислород, създавайки среда с ниско съдържание на кислород, подходяща за растежа на бактериите. Макар ръждата да не причинява тетанус, те имат символична връзка.
В продължение на хиляди години тетанусът е измъчвал човечеството. Хипократ, древногръцкият лекар, споменава болестта в своите произведения. Но през 1884 г. учените откриват как действа болестта и само 40 години по-късно те разработват ваксина. Днес три инжекции и една бустерна (допълнително подкрепяща имунитета) на всеки 10 години са на практика 100 процента ефективни за предотвратяване на тетануса, независимо дали е получен от привидно чист кухненски нож, смяна на пелена или ръждясал пирон.
А хубавото е, че не е късно да се имунизирате или реимунизирате!
Източник: Everything you thought you knew about tetanus is wrong, Popular Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари