12 юни в историята на науката и технологиите

На 12 юни 1806 г. се ражда немско-американският строителен инженер Йохан (Джон) Рьоблинг, известен с проектирането на прочутия Бруклински мост в Ню Йорк. Преди това прави цяло състояние, разработвайки метод за тъкане на стоманен кабел (кабелите му се използват и при изграждането на мостовете му).

Щатът Ню Йорк му възлага строителството на мост с отвор 486 метра над Ийст Ривър и свързва районите на Ню Йорк Бруклин и Манхатън.

Интересното е, че Рьоблинг е убит от творението си.

При заключителните измервания на строежа ферибот, който забива пилони в основата на моста, удря лодката на Рьоблинг и го наранява. Вследствие от удара му е ампутирано стъпалото и 3 седмици по-късно умира от тетанус.

Строителството на Бруклинския мост е завършено от неговия първороден син Уошингтън Огъстъс Рьоблинг. По-късно синът му Карл основава град Рьоблинг в щата Ню Джърси.

На 12 юни 1843 г. се ражда шотландският астроном Дейвид Гил, един от пионерите на астрофотографията.

Той направи първите снимки на Голямата комета 1882 г., най-ярката за 19-ти век. Използва фотографските наблюдения на звезди, за да състави звездни каталози. През 1885–1889 г. той извършва фотографско проучване на част от небето на Южното полукълбо, резултатите от което са в основата на каталог, който съдържа над 400 000 звезди до 12-та величина. През 1880 г. той определя паралакса на Слънцето от наблюденията на Марс по време на голямата конфронтация от 1877 г. При противостояние планетата пресича небесния меридиан в полунощ, разполага се най-близо до Земята и има максимален блясък – ъгловите размери на планетата в небето по това време са най-големи през годината, а и нощната видимост продължава най-дълго.

Гил прави измервания на много звездни паралакси, изчислява масата на Юпитер. Той подобри използването на хелиометъра и организира наблюдения на малки планети, използвайки хелиометри, за да определи паралакса на Слънцето.

В областта на геодезията организира геодезически измервания по 30-ия меридиан от Южна Африка до Норвегия, свързвайки дължините на Берлин, Малта, Александрия, Суец, Аден.

На 12 юни 1897 г. Карл Елзенер, собственик на компания за медицинско оборудване, подава заявка за патент за сега класическия швейцарски армейски нож. По-късно компанията му започва да се нарича Victorinox.

Въпреки че се нарича „армейски нож“, швейцарското ножче не е оръжие, а помощен инструмент, който се полага на всички военнослужещи от швейцарската армия. Освен за военния, фирмите произвеждат и за цивилния пазар. През 130-годишната история на швейцарското ножче са произвеждани над 500 различни модела.