Докато САЩ, Великобритания и някои други държави с развити икономики се колебаеха в първоначалните си реакции на COVID-19, група азиатски страни показаха забележителна решителност и предвидливост. Реакцията им на епидемията дава важни уроци за цялата планета.
Когато новият коронавирус започна да се разпространява извън Китай първо удари близките страни. Тайван, Южна Корея и Виетнам бяха три от най-вероятните места, където вирусът ще се разпространи - така и стана в началото. И все пак след повече от месец и трите държави успяват да потушат огнището и макар че страховете от втора вълна остават както винаги, първоначалният им успех носи ценни уроци.
Общите черти на успеха срещу COVID-19
Ранно идентифициране
И трите страни реагират без никакво колебание за справяне с епидемията. Дори с риск от свръхреакции, властите предприемат мерки за ограничаване в началото - точно това, което препоръчват епидемиолозите - и тези мерки се изплащат със сравнително малък първоначален брой случаи.
„Намирането на случаи и изолирането им, така че да не предават заразата по-нататък - това е изпитаният и истински начин за контрол на епидемия от инфекциозна болест и когато анализирате какво е направено в много азиатски страни, ще откриете в основата точно това“, коментира д-р Амеш Адалджа (Amesh Adalja) от Центъра за здравна сигурност на Джонс Хопкинс в Балтимор.
Докато по-голямата част от света гледаше на ситуацията в Китай с очакване и недоверие, отчасти защото информацията, идваща от Китай, не винаги е надеждна, Виетнам предприе ранни действия.
"Те всъщност започнаха подготовка още на 31 декември. Правиха тестове на 31 декември", разказва в MedicalXpress Равина Кулар (Ravina Kullar), изследовател по инфекциозни болести и епидемиолог в Expert Stewardship Inc. в Нюпорт бийч, Калифорния. „Те бяха проактивни и смятам, че това е ключ за предотвратяването на епидемии. Те бяха прекалено предпазливи и това наистина бе от ползва за страната".
Във всички тези страни високопоставени служители започнаха да изнасят ежедневно информация за последните събития, още от най-ранните дни на епидемията. Това помогна за изпращането на ясно и прозрачно послание, което не оставя място за объркване: това е сериозна ситуация, ето какво правят властите, ето какво трябва да направят хората, за да помогнат.
Това е в пълен контраст например със САЩ и Великобритания. Първите опити на Тръмп да омаловажи епидемията сега имат опасни последици в Съединените щати, които днес са първи в света по регистрирани случаи, а във Великобритания първоначалната погрешна позиция за стадния имунитет загуби ценно време и обърка населението относно тежестта на заплахата.
Тестване, тестване, тестване
Почти всички здравни служители препоръчват масовото тестване не само като начин за диагностициране на заболяването, но и за да имат точна представа за това как се разпространява инфекцията.
В Южна Корея COVID-19 първоначално се разпространи чрез една християнска секта и в началото степента на разпространяване на епидемията бе неизвестна. Заболяването се разпространи сред стотици хора, преди правителството да се усети какво се случва.
Южна Корея не губи време, за да компенсира това, като създава няколко механизма за тестване, включително мрежа за тестване тип „телефонни кабини“, където хората лесно и бързо могат да бъдат тествани за COVID-19.
„Влиза по един човек от едната страна на тази кабина със стъклени стени, те вземат слушалката и се свързват с медински работник, който стои от другата страна на стъклената стена“, разказва Кулар.
Медицинският работник използва чифт гумени ръкавици, вградени в стената, за да всеме проба от пациента, без риск да се изложи на вируса. Този подход ускорява тестовете в национален мащаб и правителството също така осигурява бърза наличност на тестовете. Всеки може да се тества по този начин.
„Болницата е в състояние да съобщи на пациента резултатите му в рамките на седем минути. Ние изобщо нямаме подобно нещо", отбелязва Кулар. „Те бързо се поставиха в повечето болници, за да се тестват пациентите по начин, при който няма директен контакт с медицинския работник“.
Строга карантина
Друг аспект, в който тези държави приложиха, бе установяването на ранна и строга карантина.
Тайван въведе граничен контрол, заповеди за карантина и затваряне на училищата. Във Виетнам, страна, която няма икономически ресурси на Южна Корея и Тайван, еднопартийната държава използва своите големи и добре организирани военни за въвеждането на твърда карантина. Взети са сериозни мерки ако се споделят фалшиви новини и дезинформация има глоби - досега над 800 души са глобени.
Виетнам, страна с почти 100 милиона души, има много ограничени възможности за тестване и за да компенсира това, се фокусира върху строго ограничаване.
Междувременно, докато Южна Корея тества над 10 000 души на ден, по същото време САЩ не разполага общо дори с 10 000 теста. Те имат над 600 тестови пункта за държава (100 хил. км²), която е малко по-малка от България (111 хил. км²). В рамките на две седмици след разработването на собствените си официални диагностични тестове, Южна Корея произвежда 100 000 комплекта на ден. (наскоро разбрахме, че Южна Корея ще доставя за България по 30000 PCR тестове месечно)
Урокът на Южна Корея показва, че балансирането между свободата на личния живот и потискането на пандемията не винаги е възможно. Кредит: Кредит: Steven Roe, Unsplash
Сега тези страни са принудени да преоценят стратегията си, тъй като съществува много реален риск втората вълна да ги помете отново - в края на краищата карантината не може да бъде наложена завинаги и има голяма вероятност от „внос“ на случаи от други държави. Но засега поне първата вълна е спряна, което им дава възможност да спечелят ценно време за подготовка и по-голям шанс да преодолеят епидемията в бъдеще. Кривата е изравнена.
По-тъмната страна на потискането на епидемията
Южна Корея се превърна в „златен стандарт“ в потискането на COVID-19. Без да налага драконовските мерки на Китай, Южна Корея успя да постигне още по-добри резултати.
Южна Корея изравнява кривата и държи под контрол епидемията, дори без да обявява карантина повсеместно и без забрана за пътуване. Те използват комбинация от прозрачно ръководство, бърза реакция, публични известия и високотехнологичен мониторинг. Всичко това заслужава висока оценка.
И все пак това се плаща с цената на гражданските свободи, цена, която други народи може да не искат да платят.
Южна Корея наложи изолация и лечение на пациенти с леки или дори без симптоми - което, от една страна, помогна за овладяване на огнището и минимизиране на болничния щам, но от друга страна, е наложено на населението насила.
Южнокорейската стратегия „TRUST“ (“Transparency, Robust screening and quarantine, Unique but universally applicable testing, Strict control, and Treatment” или „Прозрачност, здрав скрининг и карантина, уникално, но универсално приложимо тестване, строг контрол и лечение“) е наложена насила.
Южна Корея също така преразглежда законите, за да позволи по-агресивно проследяване на контактите, което предизвиква опасения, че законите могат да останат в сила след пандемията. Правителството получи възможност за достъп до записите на кредитните карти на хората, GPS данните от мобилните телефони - един сценарий на Оруел.
Междувременно във Виетнам управляващата комунистическа партия насърчи хората да се шпионират взаимно, използвайки общественото недоверие като оръжие, за да не позволят на хората да нарушат карантината.
Южна Корея безспорно е силна демокрация, която заема 23-то място от 167 страни, две места преди САЩ. Тайван е в същата категория, класирайки се на 33-о място, докато Виетнам по същество не е демокрация, заемайки 136-о място.
Във Виетнам, който е еднопартийна държава, липсата на ресурси се компенсира с решителни действия, а властите малко се безпокоят за обществото недоволство. В Южна Корея и Тайван бе използвана технология от висок клас за много по-ненатрапчиво наблюдение - но наблюдение все пак имаше. Властите подчертават, че мерките са определени само за времето на пандемията, но може ли наистина да се вярва на това твърдение?
Трудно е да си представим, че Южна Корея и Тайван отиват към тоталитаризъм, но има ли гаранция? Нещо повече - в някои други страни вече наблюдаваме този ефект.
В Унгария парламентът гласува за даване на неопределени правомощия на премиера Виктор Орбан за неопределено време, което по същество го прави единствен господар на страната. Това е смразяващо напомняне, че дори в развита държава в Европейския съюз, демокрацията не трябва да се приема за даденост, а надзорът често е само първа стъпка към премахването на демокрацията.
Което ни води до друг важен урок.
Трилемата
Страните са изправени пред това, което понякога се нарича „трилема“: дилема, при която имате 3 възможности, но можете да изберете само 2. В този случай 3-те варианта са:
- фокусиране върху спасяването на живота на хората;
- подкрепа на икономиката;
- гаранция за свободите и неприкосновеността на личността.
Южна Корея, Виетнам и Тайван се фокусират върху първите две. Лесно е да се намери много убедителен аргумент за този избор временно за сметка на третото. Какво е по-важно от спасяването на живота и все още да имаме функциониращо общество?
Южна Корея и Тайван заслужават похвала за прилагането на бърза и ефективна система за реагиране, с достъпни сигнали, базирани на големи данни, и с технологично обосновани решения.
Но ще бъдат ли щастливи например американците да предложат подобни правомощия на президент, който се е хвалил, че ще вкара политическите си съперници в затвора? Дали повечето германци, които се притесняват дори при мисълта за нацисткото минало на страната, биха дори помислили за такова нещо? Трудно е да си представим.
Има решения както за богати, така и за по-бедни страни. Разбира се, богатите държави са в по-добра позиция да се справят с пандемията, но има малко гаранции - просто погледнете САЩ.
Проблемът е в балансирането на решенията по начин, който е ефективен и справедлив.
Компетентните, добронамерени лидери ще търсят начини за балансиране на ситуацията, като дават приоритет на спасяването на човешки животи и използват надзора само като инструмент за картографиране на болестта. Авторитарните лидери ще изместят фокуса от спасяването на животи, като се съсредоточат възможно най-много върху насърчаването на икономиката, било чрез разрушаване на демокрацията и за разширяване на своите правомощия, или чрез отричане или минимизиране на проблема. Това ще бъде тест за нашата демокрация, както и за нашите здравни системи и за нашата икономика.
Това е предизвикателство, различно от всяко друго, с което се е сблъсквало човечеството в мирно време. Няма ясни решения и няма ползи без компромиси. Но това не означава, че решения не съществуват.
Опитът на Тайван и Южна Корея показва, че демокрациите могат да реагират ефективно на епидемия. Има положителни примери и предупреждения, на които трябва да се обърне внимание. Остава да видим какво ще научат другите части на света от тези уроци.
Източник:
These countries showed us how to stop coronavirus. But it’s not easy, ZMEScience
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари