Вирусът Ебола и прилепите са водили молекулярна битка за оцеляване, която може да е започнала преди поне 25 милиона години, според изследване, проведено от учени от Колежа по Медицина Алберт Айнщайн, Университета на Колорадо в Болдър и Американския Военно-медицински институт по Инфекциозни заболявания (USAMRIID), които са публикували своите резултати наскоро в списанието eLife.
Техните открития хвърлят светлина върху биологичната фактори, които определят кой вид прилеп може да подслони вируса между епидемиите при хора и как прилепите могат да предават вируса на хора.
"Знаехме от предишни наши изследвания, че вирусът Ебола инфектира клетките на гостоприемника като се прикрепя повърхностния си гликопротеин към рецептор по повърхността на клетката наречен NPC1," обяснява един от ръководителите на изследването Картик Чандран (Kartik Chandran), доцент по микробиология и имунология в Колежа по Медицина Албърт Айнщайн. "В случая показахме как прилепите са еволюирали да се борят с инфекцията с Ебола и как, в отговор на това, вирусът може да еволюира, за да преодолее тази устойчивост."
Смята се, че епидемиите от Ебола сред хора започват, когато човек влезе в контакт с диво животно, което пренася вируса (член на семейството на филовирусите). "За разлика от ХИВ или инфлуенца вирусите, вирусът ебола се крие във все още неизвестен резeрвоар между отделните епидемии," разказва д-р Дай (Dye) от USAMRIID. Предишните изследвания сочат някои видове прилепи като вероятен резервоар за вируса, но прекалено малко се знае за това как вируса Ебола контактува с предполагаемите си резервоарни гостоприемници.
За да разберат повече, д-р Чандран и неговите колеги изложили клетки от четири африкански вида прилепи (два от които преди са свързвани с Ебола) на няколко филовируса, включително вируса Ебола. Само клетките от един от прилепите показали устойчивост към инфекцията с вируса Ебола: африканския светложълт плодояден прилеп, който често е обект на лов за месо ("bushmeat") в Западна Африка и мигрира на големи разстояния.
Африканския светложълт плодояден прилеп. Снимка: Zoological Garden Berlin
"Свързахме тази устойчивост с промяната на една аминокиселина в гена за NPC1 при този прилеп," разказва д-р Чандран. "Тази малка промяна предотвратява свързването на Ебола с NPC1 рецептора." Така африканския светложълт плодояден прилеп - подозиран като резервоар на вируса Ебола при голямата епидемия в Западна Африка - вероятно не е виновен.
Но това е само част от историята. Учените показали, че промяна само в една аминокиселина в повърхностния гликопротеин на Ебола вируса може да му позволи да преодолее устойчивостта към инфекция на клетките на африканския светложълт плодояден прилеп. Тези открития намекват за наличието на начин, по който филовирусите могат да еволюират, за да заразяват по-добре гостоприемници, които имат рецептори малко по-различни от оптималния. "Изглежда това представлява малка пречка за вируса Ебола да се размножава в клетките на този прилеп," коментира д-р Соуяр (Sawyer) от Университета на Колорадо в Болдър. "Логично беше да се запитаме защо се наблюдава това?"
Интересното е, че някои други филовируси можели да инфектират клетките от всички тествани видове прилепи, включително тези от африканския светложълт плодояден прилеп. "Тези вируси вече имаха промяната в аминокиселинната последователност, която позволява на мутиралия Ебола вирус да инфектира клетките от африканския светложълт плодояден прилеп и затова нямаха никакви проблеми да се свържат с различните NPC1 рецептори," разказва Чандран. Авторите на изследването предполагат, че тази генетична промяна в последователността на гликопротеина при някои филовируси може да се е развила в отговор на промените на последователността на NPC1 на техните гостоприемници прилепи.
Тогава учените от изследователския екип анализирали NPC1 при 13 вида прилепи. Те установили, че частта от рецептора NPC1, където се прикрепя вируса Ебола е еволюирала много бързо при прилепите - много по-бързо отколкото при хора и други примати. Учените са заключили, че тази бърза еволюция вероятно се дължи на дълготрайна еволюционна надпревара между прилепите и филовирусите. Колко дълга? "Ние открихме, че генетичен сегмент получен от филовирус е успял да проникне в генома на прилеп преди поне 25 млн. години," съобщава Чандран. Това е почти два пъти над очаквания период на съжителство на прилепите с филовирусите.
"Разкриването на потенциалните животински резервоарни гостоприемници за вируса Ебола ще осигури важна отправна точка за подобряване дейността на програмите за превенция и отговор на обществените здравни организации," смята Дай.
Източник: Phys.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари