Парадоксът на Ферми не е на Ферми и не е парадокс

Ядреният физик - нобелист никога не е изказвал предположението, че извънземните не съществуват

Наука ОFFNews Последна промяна на 09 февруари 2016 в 16:22 25125 10

Кредит hi-news.ru

Две големи идеи често се появяват в дискусиите около търсенето на извънземен разум или SETI.

Едната от тях е уравнението на Дрейк, което предполага, че броят на цивилизациите в нашата галактика, чиито сигнали сме в състояние да открием са потенциално хиляди.

Другата е т.нар. парадокс на Ферми, който се твърди, че вече трябва да сме се срещнали на Земята с интелигентни извънземни, ако съществуват навсякъде, защото те неизбежно ще колонизират Галактиката, а тъй като не виждаме никакви явни признаци за присъствието им тук, търсенето на сигнали от тях е безсмислено.

Уравнението на Дрейк е напълно реално: то е създадено от астрономът и пионер на SETI Франк Дрейк. Парадоксът на Ферми обаче е мит. Той е кръстен на физика Енрико Ферми, но Ферми никога не го е произнасял.

"Бих искал да обясня защо така нареченият парадокс на Ферми е сбъркан на базата на мои задълбочени изследвания по темата, защото тази грешка пречи на търсенето на извънземен разум, което мисля, че е полезно." - споделя Робърт Грей (Robert H. Gray) пред Scientific American.

Сенаторът Уилям Проксмайер (William Proxmire) изтъкна парадокса на Ферми като причина за унищожаването на програмата SETI на НАСА през 1981 г. Програмата се рестартира по настояване на Карл Сейгън, но е бе стопирана отново през 1993 г. от сенатора Ричард Брайън. Оттогава търсенето на извънземен разум не получава държавни средства от САЩ, въпреки хилядите нови планети открити в орбита около звезди, различни от нашето Слънце.

Allen Telescope Array. Снимка: Colby Gutierrez-Kraybill/Flickr under CC BY 3.0 /Wikimedia Commons

Енрико Ферми, нобеловия лауреат, който създаде първия ядрен реактор, никога не е публикувал нито дума по темата за извънземните. Ако се знае нещо за неговите възгледи е благодарение на физика Ерик Джоунс, който е събрал спомените на трима, присъствали през 1950 г. на един обяд в Лос Аламос, от където тръгва т. нар. парадокс на Ферми: Емил Конопински (Emil Konopinski), Едуард Телър (Edward Teller) и Хърбърт Йорк (Herbert York). Ферми е починал през 1954г.

Ако се вярва на тези очевидци, на този обед са обсъждали карикатура на The New Yorker, показваща весели извънземни, излизащи от летяща чиния и бутащи кофи за боклук, откраднати от улиците на Ню Йорк, и тогава Ферми попитал "А къде са всички те?". Всеки разбрал, че е имал предвид факта, че ние никога не сме виждали никакви извънземни космически кораби, и разговорът се насочил към възможността за междузвездни пътешествия. Ето какво разказва Йорк:

"... Той стигна до извода, че след като никой не ни е посещавал, или междузвездните полети са невъзможни, или, ако са възможни, не си струват усилията, или една технологична цивилизация не може да просъществува достатъчно дълго, за да се случи това."

И Йорк, и Телер изглежда са мислели, че Ферми поставя под въпрос възможността за междузвездни пътешествия - никой не е мислел, че се поставя под въпрос евентуалното съществуване на извънземни цивилизации. Така че т.нар парадокс на Ферми, който поставя под въпрос съществуването на извънзвемни - въобще не отразява възгледите на  Ферми. Скептицизмът на Ферми за междузвездните пътешествия не е изненадващ, тъй като през 1950 г. не е имало ракети, достигнали орбита, да не говорим друга планета или звезда.

Ако Ферми не е източникът на тази песимистична представа, откъде идва тя?

Представата "... те не са тук; следователно не съществуват" за първи път се появи в печата през 1975 г., когато астрономът Майкъл Харт заяви, че ако съществуват разумни извънземни, те неизбежно ще колонизират Млечния път. Ако те са навсякъде, те ще бъдат и тук. Тъй като те не са, Харт направи заключението, че хората са може би единственият разумен живот в нашата галактика, така че да се търси разумен живот на друго място е "вероятно загуба на време и пари". Неговият аргумент е оспорван по много причини: може би междузвездните пътувания са невъзможни, или може би никой не е пожелал да колонизира галактиката, или може би сме били посетени отдавна и доказателствата са погребани с динозаврите, но идеята се загнездила в мисленето относно извънземните цивилизации.

През 1980 г. физикът Франк Типлер се усъмнил в аргументите Харт задавайки един очевиден въпрос: от къде някой би успял да намери ресурси, достатъчни за колонизирането на милиарди звезди? Той предложил "самовъзпроизвеждащ се универсален конструктор с интелигентност, сравнима с човешката". Достатъчно е да се изпрати един такъв до съседна звезда и да му се постави задачата да създава копия на себе си с помощта на местни материали и да изпраща копията на други звезди, докато Галактиката се напълни с тях. Типлер твърди, че липсата на такива машинарии на Земята доказва, че нашият разум е единственият в цялата Вселена, а не само на галактиката Млечен път.

Харт и Типлер явно заслужават признание за идеята, която лежи в сърцето на т. нар. парадокс на Ферми. С течение на годините, обаче, тяхната идея е била объркана с оригиналния въпрос на Ферми. Объркването очевидно е започнало през 1977 г., когато физикът Дейвид Г. Стивънсън използва фразата "парадокс на Ферми" в научен труд, позовавайки се на идеята на Харт като един възможен отговор на въпроса на Ферми. Парадоксът на Ферми може да бъде наречен по-точно "аргумент на Харт-Типлер срещу съществуването на технологично развити извънземни цивилизации", които не звучи толкова авторитетно като старото име, но е  по-справедливо.

Парадокс няма

Що се отнася до парадокса, то той не съществува, дори в аргументите на Харт и Типлер. Няма никакво логично противоречие между твърдението "извънземен живот може да съществува другаде" и заявлението  "извънземен живот тук няма", защото никой не знае, дали пътешествията между звездите са възможни по принцип.

Аргументът Харт - Типлер, подкрепен с авторитета на името на Ферми, доведе до това, че някои хора станаха песимисти за шансовете за успех на SETI. Но предположението, че ние не трябва да търсим разумен живот на друго място, защото не виждаме извънземни тук е просто глупаво. Но има някои признаци, че песимизмът си отива, Юри Милнер обеща да вложи $ 100 милиона за десет години в проекта Breakthrough Listen. Но търсенето на сигнали от милиони звезди при неизвестни честоти изисква още ресурси. Нашите търсения обикновено "виждат" място на небето не по-голямо от диска на Луната във всеки един момент, което е само една малка част от небето. Ако искаме да намерим нещо интересно в нашата епоха, може би трябва търсим по-усърдно.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

21272

10

Гароне

02.06 2017 в 22:00



9

13.04 2016 в 13:51

Проба как е ?!

18.02 2016 в 11:32

Който смята, че сме единствения разум във вселената е крайно ограничен, да не кажа тъп. И това, че ние сме още първобитни и не можем да напуснем слънчевата си система със смешните си ракетки и комуникираме с радиовълни, значи че една високо развита цивилизация ще действа по същия начин ли? :D И понеже не сме засекли такива радиовълни, значи няма други цивилизации. Гениални разсъждения. Мравките в Австралия дали знаят за съществуването на мравките в Африка или Европа?

10.02 2016 в 11:29

Все някоя цивилизация е ПЪРВА.
Ами ако точно ние сме ПЪРВИ?
А ?

10.02 2016 в 10:47

@Василев
В статията си пише, че Ферми не се съмнява в съществуването на извънземен живот, а във възможността да се осъществяват междузвездни полети, така както са били показвани по негово време - летящи чинии всеки петък вече отвличат по някой американец и го връщат обратно неделя сутрин със много силно главоболие. И с мирис на спирт, което е доказателство за провежданите с него медицински процедури и процедури.

10.02 2016 в 10:41

@Василев, животът на Земята е възникнал на Земята на базата на много обстоятелства. Да, наивно е да смятаме, че само тук има сложни органични съединения, но НЯМА гаранция, че някъде там съществува и друга развита цивилизация. Някъде там може да има риби, гущери, птици, бозайници, насекоми... но не и разум. Представи си, че НИЕ сме грешка, случайна мутация! Какво правим тогава?

10.02 2016 в 10:38

Все съм се чудил на такива разсъждения от типа - галактиката ни е голяма, значи статистически сигурно има живот на много места, значи статистически сигурно има и разум на много места. Ако приемем, че живота е на Земята от е от поне 3.5 млрд. години, то толкова са му трябвали за да еволюира до "разумни" същества изградили "цивилизация". До колко е сигурно, че на всякъде, където има живот, след 3.5 млрд. години задължително ще се пръкне цивилизация? Ако от 100 или 200 млрд. звезди, 1 млрд. от тях имат планета с живот (много малко вероятно), то вероятността на някоя от тях да има цивилизация ми се вижда безкрайно малка. Може би ние сме от първите, които ще колонизират галактиката.

10.02 2016 в 01:19

Кухи разсъждения. Тайните космически програми имат бази на Луната, Марс, копаят минерали на астероиди...

09.02 2016 в 19:25

Няма как да не съществуват!? Живота все от някъде е дошъл тук, на земята а и е наивно да се смята, че сред стотици милиардите звезди,няма повторение на нашето слънце и система :)

09.02 2016 в 18:01

Малко странна статия. При все, че дори на сайта на SETI терминологията е Fermi Paradox. seti.org/seti-institute/project/details/fermi-paradox