20 януари 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Какви са перспективите за справяне с Ковид-19 в дългосрочен план в света и в България?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 29 октомври 2021 в 12:11 65220

Какви са перспективите за справяне с Ковид-19 в дългосрочен план в света и в България? Това е въпрос, който е буквално жизненоважен. Ето и отговорът на д-р Аспарух Илиев "в малко по-свободен стил, разглеждайки и синтезирайки различни анализи".

 Докато нямаме стерилизираща ваксина или не приложим стратегия за нулев Ковид, няма шанс вирусът да изчезне. Дори и стерилизиращи ваксини, които имаме за други заболявания, не са в състояние да унищожат изцяло носителството на друго вируси, защото винаги ще има процент на неваксинирани носители. Проблемът се увеличава и от боледуващите домашни животни, чиято роля като междинни Ковид носители е известна, но не е добре проучена. Ако всички се обединим около стратегия за нулев Ковид и за 2 месеца сме готови да се затворим по къщите, ще ограничим вируса до почти нула. След това с контрол и ваксинация може да се държи трайно в шах. Практически се опитайте да убедите в смисъла на подобно действие средния руснак, българин, мароканец или афганистанец. Според мен подобна акция по света е неизпълнима, но не отричам научната й стойност. Просто не виждам практически как ще стане.

 Преболедуването също не е истинско решение (но ще стане част от решението в България), защото все повече данни показват, че имунитетът е сравнително краткотраен (около година до година и половина), а трайните увреждания и смъртността не са маловажни. В средносрочен план ще има промени и нарушения в различни органи и системи, най-вече свързани с уморяемост, намалена издържливост, сърдечно-съдови проблеми.

 Цялостна ваксинация на населението - макар ваксините не са стерилизиращи, те намаляват смъртността и предаването на вируса, но не го спират. Засега са най-доброто, което имаме. Трайно решение ли са - и да, и не. Ваксините ще се развиват и се надявам да стигнем до такива, които ще блокират напълно предаването на вируса. В същото време вирусът на Ковид продължава да еволюира и може да ни изненада с различни варианти, по-тежки от сегашните. Това си остава риск. Този риск имаме и при грипните вируси, където не можем да изключим и поява отново на Испанския или друг подобен грип. Включването на ваксинацията срещу Ковид в детските ваксинационни схеми вероятно ще осигури доста по-дълготраен имунитет, отколкото при възрастни, и това ще е от полза за трайното решение на проблема. За възрастните вероятно ще остане варианта на ваксинация веднъж годишно.

√ Лекарства - разработват се огромен брой лекарства, в най-различни посоки. Противовирусните лекарства индивидуално много рядко имат висока ефективност, обикновено ефективни са комбинации от няколко. Не очаквам в областта на лекарствата да има голям пробив, който да се окаже по-ефективен от ваксините.

Перспективата в световен мащаб е комбиниране на ваксиниране, проследяване, индивидуални изолационни мерки и пр. до свеждане на Ковид случаите до много нисък брой, един вид "мек нулев Ковид". Тук дисциплината, контролът и спазването на общи хигиенни мерки е ключов. С тупкане на топката тип българска политика няма да се получи. И не, това не е стъпка назад, подобна ситуация е известна след много пандемии в миналото. Просто сме го позабравили.

България, Източна Европа, Южна Америка, както и държавите от Третия свят вероятно ще имат по-различна вирусна еволюция.

С напредване на ваксинацията не очаквам да преминем 50% ваксинирано население, ще имаме един мишмаш от ваксинирани и преболедували. Всяка зима ще има увеличение на смъртността, на 2 до 3 години вероятно с по-голям пик (тук е нужно точно математическо моделиране) - причината е периодичното отслабане на имунитета от ваксини и след преболедуване. Средната годишна смъртност ще остане трайно повишена, но не толкова, колкото е сега. Ще се увеличи обаче значително Ковид-свързаната заболеваемост (дълъг Ковид и пост-Ковид синдром), което ще промени дългосрочно и демографската структура, и структурата на работната ръка. Подобно на югоизточна Азия, в която има риск от устойчиви на антибиотици туберкулозни инфекции, ние ще сме рискова зона за Ковид. Крайният ефект ще е, че лошото и без това здраве на българина ще се влоши още повече.

Послепис: засега решението е ваксинация, спазване на общи правила за намаляване на заразата при повишен брой болни, и контрол. Така са елиминирани и овладяни до момента всички епидемии, така ще бъде и сега.

Д-р Аспарух Илиев е ръководител на лаборатория в Университета в Берн, Швейцария.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Медицина
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.