Д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Университета в Берн, Швейцария, разказва, че немският министър на здравеопазването Йенс Шпан е обявил Германия да премине по най-бързия начин към кръстосано ваксиниране, т.е. да се приложи за втора доза при ваксинираните с първа доза на Астра Зенека една от двете РНК ваксини.
Това решение няма нищо общо с твърде обсъжданата безопасност на Оксфордската ваксина, а с това, че изчакането от 8-10 седмици за втора доза на ваксината на Астра Зенека е прекалено дълго, при кръстосано ваксиниране този период може да се скъси на 4 седмици, отбелязва д-р Аспарух Илиев.
"Причината за това бързане е разпалващата се вълна с Делта варианта в много страни. Ваксинирането помага за забавянето, но с повече от 30% неваксинирани все още има огромен риск. За сравнение България има над 85% неваксинирани. В момента в Германия се обсъжда по какъв начин да се стимулират гражданите да се ваксинират - с ваканция, пари и пр."
Ситуацията в някои държави с горещ летен климат като Бангладеш, Кения, Тунис e много тревожна, интензивните им отделения са претоварени, защото въпреки благоприятното на пръв поглед време, делта вариантът е една степен по-заразен. В Тунис за седмица дневният брой заразени се е утроил.
Причините са няколко, обяснява д-р Аспарух Илиев. При делта варианта заразата изисква много по-кратък контакт (от 15 минути при оригиналния вариант до 10-15 секунди при делта варианта). Размножаването на вируса в дихателните пътища е ускорено, прилепва по-силно към клетките. Клинично протича сходно с оригиналния вариант, но рискът от постъпване в болница се удвоява.
"Проучвания от Public Health Шотландия и UK показват, че рискът от заразяване е намален значително при ваксинираните с две дози (при двойнодозовите ваксини), в периода след 2-3 седмици след втора доза. Това означава, че за един неваксиниран човек периодът до постигането на такава защита е средно 6 до 7 седмици, или почти два месеца", подчертава д-р Аспарух Илиев.
"Притеснителното е, че предвид ваксинацията двойно увеличеният риск да постъпиш в болница вече се наблюдава сред населението на възраст между 40 и 60 години, т.е. при по-младите пациенти протичането е по-тежко".
Особено тежко е протичането, както и при предишните варианти, при пациенти с хронични болести и повече от 5 рискови фактора.
Д-р Аспарух Илиев ги изброява:
- затлъстяване,
- високо кръвно,
- нарушен глюкозен толеранс,
- бъбречна и
- сърдечна недостатъчност.
"Това пък ми напомни за един шофьор на такси в София преди няколко години, който ми обясняваше как бил здрав и нищо му нямало. Задъхваше се и покашляше при по-бързо говорене, имаше отоци по краката, ксантелазми около очите (натрупвания на холестерол) и беше поне 160 килограма. Това е типичен високорисков пациент", споделя д-р Аспарух Илиев.
Той припопомня, че България е на първо място в Европа по сърдечносъдови заболявания и затова трябва много сериозно да се предупреди населението за риска от нова вълна заразени с варианта Делта още преди началото на есента.
Според д-р Аспарух Илиев макар ваксинацията да е необходима, тя сама по себе си няма да помогне в България, заради бавния си ход, "ако не стане чудо, няма да достигне и 30%".
"Това означава само едно - независимо от кабинет и политическа ситуация ние вървим към много нови болни, починали и неизбежен повторен локдаун в рамките на края на лятото и есента".
"Единственият шанс това да се предотврати са драконовски мерки за стимулиране на ваксинирането и подготовка на обществото за нуждата от бързо въвеждане на дистанция, FFP2 маски и ограничения на събирането при растеж на бройките. Разясняване и обучение - рано и адекватно. Дори едно изречение като "Ситуацията с делта варианта е тревожна, не можем да изключим изостряне в рамките на следващите два месеца", колкото и да е неприятна за чуване, е по-добра от "Всичко е шест", заключава д-р Аспарух Илиев.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари