Руският президент Владимир Путин обяви в речта от четвъртък, че има разработени и тествани 5 свръхоръжия, сред които междуконтинентална балистична ракета и безпилотна подводница, задвижвана от ядрен двигател, както и хиперзвукови ракети, способни да летят до 20 пъти скоростта на звука. Думите на Путин бяха подкрепени от видео и компютърна графика като доказателство, че оръжията ще направят системите за противоракетна отбрана на САЩ "безполезни".
За Запада перспективата Русия да има и трите нови оръжия е най-малко обезкуражаваща. Но макар че и трите оръжия да са респектиращи, ракетата, която благодарение на ядрен реактор може да остане във въздуха почти безкрайно, е наречена кутията на Пандора.
Това е оръжейна система, която военновъздушните сили на САЩ разработват в разгара на Студената война и по-късно изоставят. И трябва да се отбележи, че това става по времето, когато продължават наземните ядрени опити, когато военните са нехаели за безопасността на гражданското населения, нещо в тази технология е изплашило Пентагона толкова, че да се откаже от нея.
За зловещите паралели между ракетата, работеща с ядрени оръжия на Путин и Проекта Плутон, разказва Scientific American.
1/6 Putin unveils six super weapons during fiery address. Most surprising was a nuclear powered cruise missile concept that would have nearly unlimited range. Read our whole story here: https://t.co/1q41PUOFWl pic.twitter.com/uwiHeDxYUK
— Tyler Rogoway (@Aviation_Intel) March 1, 2018
Студената война имаше много недостатъци за света като цяло, но никога не е имало по-добро време да бъдете луд учен, а правителствата да ви наемат да осъществите лудите си идеи като проекта "Плутон" - ужасяващо въплъщение на мисленето от ерата на Студената война.
Проектът "Плутон" ( pdf ) е инициатива, започнала през 1957 г. с цел разработването на двигатели с ядрено захранване за използване в свръхзвукови ракети с малка надморска височина (Supersonic Low-Altitude Missiles - SLAM). Пентагонът изпитва прототипни двигатели с 500-мегаватови реактори в тестовия полигон в Невада през 1961 и 1964 г., но скоро след това се отказва от проекта.
Изглежда обаче, че причините за приключването на проекта на Пентагона и уроците за опасностите на ядрените оръжия са забравени.
От инженерска гледна точка
От инженерска гледна точка, проектът Плутон със сигурност е бил впечатляващ и авангардно постижение на технологията на своето време.
Именно ядреният правопоточен двигател в сърцето на проекта Плутон прави това оръжие толкова ужасно. Правопоточният двигател има много проста конструкция, която по същество няма движещи се части. Щом ракетата се изстреля с конвенционални ракетни ускорители, скоростта на въздуха, който навлиза във всмукателния отвор, ще бъде достатъчно бърза, за да позволи функционирането на двигателя. Всъщност неекранираният ядрен реактор ще загрее въздуха при влизането му, където ще се разшири и ще бъде изхвърлен през дюзата на двигателя, осигурявайки мощна тяга, но и много радиоактивни материали.
Реакторът, който задвижва ракетата, бе един от най-малките, най-леките, създавани някога, което частично се постига, като се елиминира почти всичко, свързано с такива „екстри” като безопасност. Работните температури на реактора са толкова високи (близо 1400 ° С) , че повечето сплави биха се стопили, което налага използването на компоненти от керамика.
Предимството на "Плутон" е, че ядреното гориво може да се използва продължително, което дава възможност ракетата да се задържи във въздуха дълго време, да избягва отбранителните системи, да маневрира леко и да постига целите си с висока степен на точност, обяснява Едуин Лиман (Edwin Lyman), старши учен в програмата за глобална сигурнос
zuljin 
рашиÑÑ‚ 
Стефан 
