22 октомври 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Бабите са полезни за вашето здраве... поне до един момент

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 12 февруари 2019 в 10:4325780

Бабите са страхотни, когато говорим за ежедневието ни. Влизат в ролите на детегледачки, на готвачки и извор на (не)желани съвети. Но от еволюционна гледна точка все още е интригуващо защо жените живеят толкова дълго след детеродната си възраст. 

Според две нови проучвания, едното от Финландия, а другото от Канада, публикувани в списание Current Biology (1, 2), възрастта на бабите, както и разстоянието, на което те живеят от внуците си, може да повлияе на преживяемостта на поколението им. Едното проучване доказва, че при финландските семейства в периода 1700-1800г., преживяемостта на децата е 30% по-висока, когато бабите по майчина линия са живели наблизо и са били на възраст между 50 и 75 години. Второто проучване разглежда дали ползотворното влияние при преживяемостта се запазва, когато бабата живее далече. (С една дума - не).

Тези проучвания са част от по-мащабен опит да се обясни съществуването на менопаузата, която е рядкост за животинското царство. Така наречената "хипотеза за бабата" твърди, че от еволюционна гледна точка дълголетието на жените се дължи на приноса им към преживяването на внуците им, като така се удължава и собственият им живот.

Във финландското проучване, учените искат да открият дали с напредването на възрастта приносът на бабите става по-малък. Екипът разглежда църковните архиви на родените между 1731г. и 1895г., включително 5 815 деца. По онова време жените са имали големи семейства, със средно по около 6 деца, като една трета от тях не доживяват 5-годишна възраст.

Учените откриват, че когато бабите по майчина линия живеят наблизо и са на възраст между 50 и 75 години, внуците им между 2 и 5-годишна възраст имат около 30% по-добър шанс за оцеляване, в сравнение с децата, чиито баби са починали. Бабите по бащина линия между 50 и 75 години, както и тези по майчина над 75 години, не оказват влияние върху способността за оцеляване на децата. Но при сравнение на две групи баби по бащина линия - на възраст над 75 години и починали, се оказва, че вероятността децата да не доживеят до 2 години са 37% по-високи за тези с живи възрастни баби.

"В началото на изследването си казахме на шега - баби-убийци, няма ли да е страхотна история? След това го открихме", си спомня Саймън Чапман (Simon Chapman), еволюционен биолог от университета в Турку, Финландия.

Дейвид Коул (David Coall), биологичен антрополог в университета Едит Коуан в Джондалуп, Австралия, подозира, че тъй като майката на мъжа обикновено живее със семейството му, родителите се разкъсват между грижите за боледуващите родители и плачещите деца. "Това, което наблюдаваме тук е вероятно историческата версия на Сандвич поколение", казва Коул, който не е взел участие в проучването.

Във второто проучване, учените искат да разберат дали благотворното влияние на бабите продължава и когато семействата живеят отдалечени едно от друго. Екипът използва данни между 1608 и 1799 година, обхващайки 3 382 баби по майчина линия и 56 767 внуци в Сейнт Лоурънс Вали, (St. Lawrence Valley), Канада. Както при финландското население, тези ранни заселници от френски произход имат големи семейства с висока детска смъртност, но също често сменят и местоживеенето си. 

Учените откриват, че за всеки 100 километра разстояние между майките и дъщерите, дъщерите имат по 0,5 деца по-малко. По-възрастните сестри, чиито майки са били живи, когато те започват да раждат деца имат повече деца и шансовете на тези деца да доживеят до 15 години са по-големи, в сравнение с по-младите сестри, започнали да раждат след смъртта на майките си. 

Описано математически, когато бабата се премества да живее по-далече, процентът на оцеляване и възпроизводство започват да приличат на тези при по-младите сестри с починали майки. Когато бабата се премести на 350 километра или повече, нейното благотворно въздействие спира, твърди съавтора на проучването Патрик Бержерон (Patrick Bergeron), еволюционен биолог в университета Бишъп'с (Bishop’s University) в Шербруук, Канада.

Тези открития може и да обясняват еволюционно причината за менопаузата, но е възможно да не са актуални в модерния свят, когато хората имат по-малко деца и живеят по-далече от вкъщи. Според Чапман е интересно да се изследва дали присъствието на бабите намалява психологическите и душевни проблеми, които засягат децата в наши дни.

И двете изследвания дават интересен поглед върху живота на тези северноамерикански и европейски общности според Мелиса Мелби (Melissa Melby), медицински антрополог в университета в Делауеър, (University of Delaware) Нюарк. Но тя остава скептична по отношение на хипотезата на бабата, защото менопаузата може също така да дойде случайно. Тя казва, че може би жените надживяват детеродната си възраст, защото еволюцията е благоприятствала мъжете да се възпроизвеждат до по-зряла възраст, а те на свой ред предават гените на дълголетието си на своите синове и дъщери.

Мелби отбелязва и че в канадското изследване, жените продължават да раждат до 40-годишна възраст или повече. Така че може би тези баби са оцелели, защото все още са се грижили за своите собствени деца. След-репродуктивния живот често се дефинира като началото на менопаузата, но тя казва "Не е въпрос просто да родиш бебето. След това трябва да го отглеждаш".

Източници: 

S. Chapman et al. Limits to fitness benefits of prolonged postreproductive lifespan in women.

S. Engelhardt et al.Using geographic distance as a potential proxy for help in the assessment of the grandmother hypothesis.

Evolutionarily, grandmas are good for grandkids — up to a point


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.