22 юни 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Бъртранд Ръсел - аристократът философ с най-известния чайник

| На този ден 18 май 13370

Роденият на 18 май 1872 г. Бъртранд Ръсел,  3-ти граф Ръсел, е уелски математически логик, философ и писател.

Пълното име на момчето, родено в аристократичното семейство Ръсел на 18 май 1872 г., е Бъртранд Артър Уилям Ръсел. Роден е в Трелек, Монмутшир, в имението Равенскрофт. Дядо му по бащина линия е Джон Ръсел, два пъти министър-председател на Великобритания през Викторианската епоха и лидер на партията виги. Роднините на бъдещия философ се отличават със своето образование и статус в обществото. Либерализмът е в кръвта на Ръсел, който говори открито по въпросите на войната и мира.

Родителите му, виконт и виконтеса Амбърли са били с радикални за времето си възгледи.

Бащата на Ръсел, лорд Амбърли, е един от основателите на пацифизма, чиято теория се формира през 19 век и става популярна през 20 век. Бъртранд става активен пропагандатор на възгледите и идеите на баща си. Майка му също е съмишленица на либерализма и защитава правата на жените.

Родителите на Бъртранд Ръсел умират, когато той е на 2 години. Заедно с двамата си по-големи братя момчето остава на грижите на бабата графиня. Тя осигурява на внуците си отлично образование. Аристократично възпитание, голяма библиотека и надарени учители оформят мирогледа на децата. Бъртранд проявява интерес към математиката и често казва на баба си, че е атеист. През 1889 г., на 17-годишна възраст, Бъртранд става студент в Тринити Колидж, Кеймбридж.

През 1894 г. получава бакалавърска степен по изкуства. Увлечен от аналитичните изявления на Джордж Едуард Мур, Ръсел изследва емпиризма  на Джон Лок и Дейвид Хюм. През 1895 г. Бъртранд става член на научното общество на колежа, а през 1897 г. завършва дисертацията си, озаглавена „За основите на геометрията“.

Ръсел работи за възстановяване на основата на математиката и разработва съвременна формална логика.

Известен е с парадокса на Ръсел (отнасящ се до множеството от множества, които не са членове на себе си), теорията си за типовете и приноса към предикатното смятане от първи ред, известно като предикатна логика - колекция от формални системи, използвани в математиката, философията, лингвистиката и компютърните науки.

Той вярва в логицизма, теорията, че математиката в известния смисъл може да бъде сведена до формална логика. С Алфред Уайтхед е съавтор на Prinicpia Mathematica(1910).

Ръсел е смятан за един от най-важните логици на ХХ век. Участва активно в социални и политически кампании и подкрепя пацифизма и ядреното разоръжаване. Нобеловата награда за литература е присъдена на Ръсел през 1950 г.

Чайникът на Ръсел - пример за нефалшифицируемо твърдение

Чайникът на Ръсел (англ. Russell's Teapot) е аналогия, измислена от Бъртранд Ръсел между съществуването на Бог и съществуването на космически чайник на кръгова орбита около Слънцето между Земята и Марс, който е от абсолютно идеално черен порцелан, толкова малък, че е незабележим и за най-прецизния и мощен телескоп. Чайникът на Ръсел е чудесен пример за нефалшифицируемо твърдение - не съществува метод, който да докаже несъществуването на този чайник.

Бъртранд Ръсел пише в статията си "Има ли Бог":

"Множество вярващи хора говорят така, сякаш е работа на скептиците да опровергават общоприети догми, наместо да е работа на догматиците да ги доказват. ... Но ако кажа, че понеже твърдението ми не може да бъде оборено, би било нетолерантно да се подлага на съмнение с право ще бъда обвинен, че говоря безсмислици. Ако, все пак, съществуването на такъв чайник беше предположено в антични книги, преподавано като свещенна истина всяка неделя и внедрявана в умовете на децата в училище, колебанието в неговото съществуване би било признак на ексцентричност, а на съмняващият се ще бъде предоставен психиатър в просветната ера или инквизитор в по ранни времена"

С други думи, никой се може да настоява, че хипотезата му е вярна само защото не може да бъде опровергана - негова работа е да я докаже. Тъй като няма начин да докажем, че чайникът на Ръсел не съществува, защо трябва да приемем, че този чайник съществува?

Цитати:

"Мисля, че когато умра, ще изгния и нищо от моето „аз” няма да остане. Вече не съм млад и обичам живота. Но смятам, че под моето достойнство е да треперя от страх при мисълта за смъртта. Щастието не престава да бъде щастие, защото е преходно, а мислите и любовта не губят стойността си поради преходността си. Много хора се държаха достойно на ешафода; такава гордост трябва да ни научи да виждаме истинското място на човека в света. Макар вятърът, втурнал се през отворените от науката прозорци, да ни кара нас, свикналите с уютната топлина на традиционните „облагородяващи“ митове, в началото да потреперим, в крайна сметка чистият въздух носи бодрост и сила, а откриващите се пред нас необятни пространства имат свое собствено неповторимо великолепие".

- „В какво вярвам“, 1925

Процесът, който доведе от амебата до появата на човека, за философите вероятно е очевиден прогрес, въпреки че не е известно дали амебата ще се съгласи с това мнение.

- „Мистика и логика“, 1919

Предполагам, че математиката е основният източник на вярата във вечната и точна истина, както и в свръхсетивния интелигентен свят. Геометрията се занимава с точни кръгове, но нито един сетивен обект не е точно кръгъл; и колкото и внимателно да използваме пергела си, кръговете винаги ще бъдат до известна степен несъвършени и неправилни. Това води до предположението, че всяко точно размишление има работа с идеал, противоположен на сетивните обекти. Естествено е да направите още една крачка напред и да докажете, че мисълта е по-благородна от сетивността, а обектите на мисълта са по-реални от обектите на сетивното възприятие. Мистичните доктрини за връзката между времето и вечността също получават подкрепа от чистата математика, тъй като математическите обекти като числата (ако изобщо са реални) са вечни и извън времето. И такива вечни обекти от своя страна могат да се тълкуват като Божии мисли. Оттук и Платоновата доктрина, че Бог е геометър, и идеята на сър Джеймс Джинс, че Бог е аритметик. От времето на Питагор, и особено на Платон, рационалистичната религия, която е противоположна на религията на откровението, е била под пълното влияние на математиката и математическия метод. 

- Книга първа. Глава III. Питагор. - "История на западната философия", 1946


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.