17 октомври 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

BepiColombo засне вълнуващи изображения на Меркурий по време на близкото си прелитане

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 03 октомври 2021 в 18:01 35190
Илюстрация на BepiColombo, летящ към Меркурий. Кредит: ESA / ATG medialab

Мисията BepiColombo на ESA и JAXA (съответно европейската и японската космическа агенция) засне първите снимки на своята цел -  планетата Меркурий - докато прелетя ниско над нея.

Най-близкият подход е извършен в 23:34 UTC на 1 октомври 2021 г. (02:34 ч. на 2 октомври българско време), на височина от 199 км от повърхността на планетата. По време на прелитането са събрани изображения от камерите за наблюдение на космическия кораб, заедно с научни данни от редица инструменти. Изображенията вече са изтеглени в събота сутринта и тук е представена селекция от първите снимки.

Здравей Меркурий. BepiColombo засне този изглед на Меркурий на 1 октомври 2021 г., когато космическият кораб прелита покрай планетата за гравитационна маневра. Изображението е направено в 23:44:12 UTC от камерата за наблюдение 2 на Mercury Transfer Module, когато космическият кораб е бил на около 2418 км от Меркурий. Кредит: ESA/BepiColombo/MTM, CC BY-SA 3.0 IGO

„Прелитането бе безупречно от гледна точка на космическия кораб и е невероятно най-накрая да видим нашата планетарна цел“, коментира Елза Монтаньон (Elsa Montagnon), оперативен мениджър на космическите кораби за мисията.

Камерите за наблюдение осигуряват черно-бели снимки с разделителна способност 1024 x 1024 пиксела и са разположени на Меркурианският трансферен модул (Mercury Transfer Module) така, че улавят и елементи от конструкцията на космическия кораб, включително антените му и стрелата на магнитометъра.

Изображенията са получени от около пет минути след времето на най-близкия подход и до четири часа по-късно. Тъй като BepiColombo пристига на нощната страна на планетата, условията не са идеални за правене на снимки точно при най-близкия подход, като по този начин най-близкото изображение е заснето от разстояние от около 1000 км.

В много от изображенията е възможно да се идентифицират някои големи ударни кратери.

Първа среща с геологията на Меркурий. BepiColombo засне този изглед на Меркурий на 1 октомври 2021 г., когато космическият кораб прелита покрай планетата за гравитационна маневра.  Това изображение е направено в 23:44:57 UTC от камерата за наблюдение 3 на Mercury Transfer Module, когато космическият кораб е бил на 2687 км от Меркурий. Кредит: ESA/BepiColombo/MTM, CC BY-SA 3.0 IGO

„Беше невероятно чувство да видя тези почти живи снимки на Меркурий“, разказва Валетина Галуци (Valetina Galluzzi), изследовател, отговарящ за системата за изобразяване SIMBIO-SYS на BepiColombo, която ще бъде използвана някога в орбита на Меркурий. „Това истински ме зарадва да срещна планетата, която изучавам от първите години на моята изследователска кариера, и с нетърпение очаквам да работя върху нови изображения на Меркурий в бъдеще“.

„Беше много вълнуващо да видим първите изображения на Меркурий от BepiColombo и да разработим това, което виждаме“, отбелязва Дейвид Ротери (David Rothery) от Открития университет на Великобритания, който ръководи работната група на ESA за повърхността и състава на Меркурий. „Това ме направи още по-ентусиазиран да изучавам най-качествените научни данни, които трябва да получим, когато сме на орбита около Меркурий, защото това е планета, която наистина все още не разбираме напълно“.

Изгрев на Меркурий. BepiColombo засне този изглед на Меркурий на 1 октомври 2021 г., когато космическият кораб прелита покрай планетата за гравитационна маневра. Изображението е направено в 23:40:27 UTC от камерата за наблюдение 3 на Mercury Transfer Module, когато космическият кораб е на 1183 км от Меркурий. Кредит: ESA/BepiColombo/MTM, CC BY-SA 3.0 IGO

Въпреки че покритата с кратери повърхност на пръв поглед да напомня тази на Луната, Меркурий има много различна история.

След като основната научна мисия започне, двата научни орбитални апарата на BepiColombo - Меркурианският планетарен орбитален апарат (Mercury Planetary Orbiter) на ESA и Меркурийният магнитосферичен орбитален апарат (Mercury Magnetospheric Orbiter) на JAXA - ще изследват всички аспекти на загадъчния Меркурий от неговото ядро ​​до повърхностните процеси, магнитното поле и екзосферата, за да разберат по-добре произхода и еволюцията на планетата, най-близо до родителската си звезда. Например мисията ще картографира повърхността на Меркурий и ще анализира състава му, за да научи повече за неговото образуване. Една от теориите е, че планетата може да е започнала като по-голямо тяло, което след това е било лишено от по-голямата част от своите скали в резултат на гигантски удар. Това оставя Меркурий със сравнително голямо железно ядро, където се генерира магнитното му поле, и само тънка скалиста външна обвивка.

Меркурий няма аналог на древните ярки лунни планини - повърхността му е тъмна почти навсякъде и се е образувала от огромни разливи на лава преди милиарди години. Тези потоци от лава носят на себе си белезите от кратери, образувани от астероиди и комети, които се разбиват на повърхността му със скорост от десетки километри в час. Дъното на някои от по-старите и по-големите кратери е наводнено от по-млади потоци лава, а има и повече от сто места, където вулканичните експлозии са разкъсали повърхността.

BepiColombo среща Меркурий. BepiColombo засне този изглед на Меркурий на 1 октомври 2021 г., когато космическият кораб прелита покрай планетата за гравитационна маневра.  Изображението е направено в 23:41:12 UTC от камерата за наблюдение 2 на Mercury Transfer Module, когато космическият кораб е на 1410 км от Меркурий. Кредит: ESA/BepiColombo/MTM, CC BY-SA 3.0 IGO

BepiColombo ще изследва тези теми, за да ни помогне да разберем по-пълно тази загадъчна планета като се основава на данните, събрани от мисията Messenger на НАСА. Новата мисия ще се занимава с въпроси като: Какви са летливите вещества, които се превръщат в газ и задвижват вулканичните експлозии? Как Меркурий е запазил тези летливи вещества, ако по-голямата част от него му е била отстранена? Колко дълго е съществувала вулканичната активност? Колко бързо се променя магнитното поле на Меркурий?

„Освен изображенията, получени от камерите за наблюдение, ние използвахме и няколко научни инструмента на орбиталните апарати Mercury Planetary Orbiter и Mercury Magnetospheric Orbiter“, добавя Йоханес Бенхоф (Johannes Benkhoff), учен по проекта BepiColombo на ESA. „Наистина очаквам с нетърпение да видя тези резултати. Беше фантастична нощна смяна с приказна работа в екип и с много щастливи лица”.

Основната научна мисия на BepiColombo ще започне в началото на 2026 г. Ще се използват общо девет близки прелитания-гравитационни маневри, за да се вкара BepiColombo в правилната му орбита: една около Земята (която вече е осъществена), две около Венера (вече са направени) и шест около Меркурий. Следващото му прелитане на Меркурий ще се състои на 23 юни 2022 г.

Източник: BepiColombo Captures Stunning Mercury Images During Close Gravity Assist Flyby
EUROPEAN SPACE AGENCY (ESA)


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.