За първи път след 60 милиона години във Великобритания цъфна екзотично растение, "жив фосил", разпространено днес само в тропическите райони, и произведе мъжки и женски шишарки на открито. Това е признак на затоплянето на климата, според специалистите.
Две растения от клас саговидните - примитивно дърво, доминирало на Земята през мезозойската ера, преди 280 милиона години, произведоха шишарки в Ботаническата градина Вентнор на остров Уайт.
Произхождащ от Япония, този вид обикновено се среща само на закрито като декоративно растение в Бретан. Независимо от това, едно от растенията на градината е произвело първата женска шишарка на открито, регистрирана във Великобритания.
„За първи път от 60 милиона години във Великобритания имаме мъжки и женски шишарки едновременно“, разказва Крис Кид (Chris Kidd), уредник на ботаническите градини Вентнор. „Това е силен индикатор за промяната на климата, която се показва не от емпирични доказателства на учените, а от растенията“.
Саговидните са виреели на територията на днешна Великобритания преди милиони години в епоха, когато климатът на Земята е имал естествено високи нива на въглероден диоксид. Фосилите на растенията са открити в слоеве скали от периода Юра, простиращи се от остров Уайт до брега на Дорсет.
Мъжки цвят на саговидно растение в Ботаническата градина Вентнор на остров Уайт. Източник: Some botanical highlights in the Gardens in August, Ventnor Botanic Gardenon
Преди седем години растение, отглеждано на открито във Вентор, произведе мъжка шишарка. Но сега различни растения са произвели конусовидните мъжки и женски шишарки, което дава възможност на ботаниците да прехвърлят прашец и да създадат оплодени семена.
Кид твърди, че горещата вълна през лятото и рекордно високите температури са причинили производството на шишарки в растението, а също и промяната към по-меките зими. Архивите, съхранявани в ботаническата градина, показват, че най-високите средни температури за януари преди 100 години са били по-ниски от днешната най-ниска средна стойност за същия месец.
„Това не е краткосрочна аномалия. По-дългосрочното затопляне предизвиква случващото се“, коментира ботаникът.
Cycas rumphii със стари и нови мъжки стробили (шишарки). Wikimedia Commons
Саговидните (цикадните) са древна група семенни растения с дълга фосилна история, които преди са били по-широко разпространени и по-разнообразни, отколкото днес.
Доминирали някога през мезозойската ера, сега се разглеждат в ранг на отдел Саговидни (Cycadophyta), в който влиза един единствен съвременен клас Саговидни (Cycadopsida) и единствен отряд Саговидни (лат. Cycadales, Cycadeae), състоящ се от две семейства.
Cycas circinalis (схема). Wikimedia Commons
Обикновено имат жилав дървесен ствол, дебел, но не висок, рядко достига височина 20 м, цилиндричен, понякога бутилковиден. Повърхността му е покрита с останките на листни дръжки, на края си носи корона от големи, твърди вечнозелени перести листа. При някои видове младите листа се завиват в спирала като папратите. Саговидните обикновено растат много бавно и живеят много дълго, като за някои екземпляри се знае, че са на възраст около 1000 години. Поради повърхностната си прилика понякога са причислявани към палмите или папратите, но не са тясно свързани с никоя от тези групи.
Отделните растения са или само мъжки, или само женски (двудомни).
Репродуктивните им органи, наподобяващи шишарките на съвременните иглолистни, се наричат стробили. Мъжките стробили („цветовете“) се състоят от множество микроспорофили („тичинки“), всеки от които преставлява плоска люспа, на горната повърхност на която се намират множество микроспорангии, съдържащи микроспори, от които след това се развиват поленови зърна - мъжките гаметофити. Женските стробили на саговидните са съставени от отделни мегаспорофили („плодолисти“), които се развиват в края на стъблото в няколко кръга, замествайки обикновените листа. Тези „плодолисти“ са малки (в сравнение с обикновените листа) и нямат зелен цвят, тъй като са обвити в плътно жълто-кафяво мъхесто покритие. В горната си част те са разделени на перести дялове, а в основата се намират плодниците. На следващата година зад „плодолистите“ отново се развива корона от зелени листа. (повече информация за размножаването на растенията - тук)
Мъжка и женска шишарка на Cycas revoluta. Wikimedia Commons
Саговидните се срещат изключително в тропичните и субтропичните зони на двете полукълба. В Америка са разпространени от северно Мексико и Флорида (от около 30 ° с.ш.) до Перу, Боливия и северна Бразилия (до 12 ° Ю.ш.). В Стария свят те живеят в тропическа и южна Африка, на Коморските острови, Мадагаскар, източноиндийския архипелаг, откъдето достигат на север до Южен Китай и Япония, а на юг и изток до Австралия и Фиджи. По-често срещани са Централна Америка и Мексико, а в Австралия са доста редки.
Разпространение на саговидните. Wikimedia Commons
Саговиднитемалко са се променили след Юрския период и затова се считат за „живи вкаменелости“.
Източник: Ancient plants reproduce in the UK as global warming increases, ZMEScience
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари