Бялата кожа, както и способността за преработват кравето мляко, са се появили сравнително наскоро у европейците, са открили американски антрополози. Само преди осем хиляди години, повечето хора в Европа са били тъмнокожи, съобщава Science News цитирайки доклад, представен на 84-ата конференция на Асоциацията по физикална антропология в САЩ.
Учените изследвали гените, преживели естествен подбор през последните осем хиляди години. Чрез сравняване на гените на древните и съвременните европейци (участници в проекта "1000 генома"), Иън Матиъсън (Iain Mathieson) от Харвард идентифициран пет гена, свързани с цвета на кожата и храната.
Учените са открили три гена, които определят светлия цвят на кожата и разкрили една доста сложна история на неговата поява. Първите анатомично съвременни хора, дошли от Африка преди 40 000 години, са имали по-тъмна кожа, по-полезна в топлите географски ширини. Но преди 8500 години, ловците-събирачи, които са живели на територията на съвременна Испания, Люксембург и Унгария, са били все още тъмнокожи. Гените SLC24A5 и SLC45A2, определящи депигментацията на кожата, у тях не са били намерени.
Но в Северна Европа, където слънчевата светлина е много малко, още преди 7700 години, европейците вече имат не само SLC24A5 и SLC45A2, но трети ген (HERC2 / OCA2), който е свързан със сините очи, вероятно с бялата кожа и русата коса. Това се доказва от седемте ловци-събирачи, чиито кости са намерени в южната част на Швеция (Мотала).
Окончателно светлата кожа в Европа е донесена от неолитните земеделци от Близкия изток, които смесвайки се с местните жители, разпространяват гена SLC24A5 по Централна и Южна Европа.
Антрополозите са докладвали, че европейските ловци-събирачи преди осем хиляди години не са можели да усвояват кравето мляко. От тази способност са били лишени и пристигналите в Европа през неолита земеделци от Близкия изток преди 7800 години и скотовъдците, дошли от източните степи преди 4800 години. Генът на толерантност към лактозата LCT се разпространил в Европа само преди 4300 години, през бронзовата епоха.
Антрополозите не са обяснили защо тези гени са определени от естествения подбор като по-добри от други. "Най-вероятно причината е необходимостта от максимално производство на витамин D", казва палеонтолог Нина Яблонски (Nina Jablonski) от Университета на Пенсилвания.
Жителите на северните ширини получават твърде малко ултравиолетова слънчева светлина. Този проблем е намерил две генетични решения: бяла кожа, която позволява по-ефективно усвояване на ултравиолетова светлина и толерантност към лактозата, което подпомага доставката на витамин D от млякото.
В началото на март 2015 г. авторите на доклада, публикуват в списание Nature данни от анализа на ДНК на 83-древни европейци. Населението на тази част на света, според тях, е образувана от сливането на три групи земеделски производители и ловци-събирачи, които са пристигнали там по различно време.
Разпространение на гените на бялата кожа. Схема: anthrogenica.com