Хлебарки от вида германска хлебарка (Blattella germanica) възстановяват популациите си след обработка с няколко различни класа инсектициди и дори могат да развият обща резистентност към такива, с които дори не са били в контакт, се съобщава в ново проучване, публикувано в списанието Scientific Reports.
Учени от Университета Пърдю провеждат експеримент, за да оценят как хлебарките развиват инсектицидна резистентност в поредни поколения, с надеждата да открият оптимален метод за изтребване.
"Ако имате възможност да изследвате хлебарките и да изберете инсектицид, към който те имат ниска резистентност, шансовете се увеличават", споделя ентомологът Майкъл Шарф (Michael Scharf). "Но дори тогава има проблем с контрола на популациите".
Шарф и колегите му събират видове в ниски жилищни сгради в Денвил, щата Илинойс и Индианаполис, щата Индиана. Те използват бурканчета от детска храна, заложени като примамка с хляб и бира, и попадат на разновидности на B. germanica. След това ги разделят в лабораторията на две отделни популации и изследват тяхната резистентност. В самите апартаменти са приложени по един от три вида третиране, веднъж месечно, за период от шест месеца.
Първият метод включва индивидуално прилагане на един от три различни класа инсектициди с месечна смяна. При втория, смес от два класа се прилага през целия период. При третия метод, екипът избира инсектицид, отговарящ на най-ниската резистентност, открита в лабораторията.
Оказва се, че използването на произволна смес от няколко препарата е лоша идея. Вторият метод не е ефективен, а популациите на хлебарките продължават да се увеличават през целия период на обработката.
Смяната на няколко инсектицида не изтребва напълно хлебарките, но поддържа популацията по-малка, поне докато пръскането продължава системно.
Екипът открива, че при апартаментите в Индианаполис, използването на инсектицид, наречен абамектин, почти печели битката срещу хлебарките.
В Денвил обаче, екипът не постига такъв успех. Учените изчисляват, че целевата популация има 16% резистентност към препарата, така че обработката с един инсектицид не дава резултат.
В лабораторията, наблюденията на двете популации дават обяснението на това, което учените забелязват на терена. Изследвайки инсектицидите, екипът открива колко време отнема на поколенията да се размножат до началния си брой и този период съвсем не е дълъг.
Ако дори малка част от резистентните хлебарки оцелее първото третиране с един или няколко инсектицида, тяхното поколение си възвръща териториите и се развива нормално. Смяната на препаратите забавя леко този процес, но резистентността винаги побеждава.
Най-интересното откритие е, че развивайки устойчивост към един клас инсектициди, хлебарките имат по-добър шанс да оцелеят при употребата на друг. Насекомите, събрани от терена и третирани месечно само с абамектин, стават по-устойчиви и на другите два препарата, използвани в проучването.
"Наблюдаваме четири до шест пъти увеличение на резистентността само в едно поколение", обяснява Шарф. "Нямахме представа, че е възможно нещо подобно да се случи толкова бързо".
Още не е ясно по какъв начин се случва това. Биохимичните механизми на устойчивост на хлебарките никога досега не са били подробно изследвани.
Затова е важно да се обръща навреме внимание на контрола на вредителите и да се взимат стратегически мерки. Възможно е да се открият нови инсектициди и може би тогава ще успеем да спрем еволюцията на хлебарките.
Източник: Science alert - Cockroaches Are So Tough They Develop Resistance to Pesticides They Haven't Even Met
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари