25 март 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Хората не са произнасяли звуците „ф“ и „в“, преди да се развие земеделието (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 март 2019 в 05:1321500
Оран с рогат добитък в Древен Египет. Живопис от погребална камера от. 1200 г. пр. н. е. Снимка: Wikimedia Commons

Човешката реч съдържа повече от 2000 различни звука, от вездесъщите „м“ и „a“ до редките кликания на някои южноафрикански езици.

Но защо някои звуци са по-чести от другите?

Едно новаторско, петгодишно проучване, публикувано наскоро в списание Science, показва, че свързаните с начина на хранене промени в човешката захапка водят до нови речеви звуци, които сега се срещат в половината от езиците на света, съобщава NewScientist

Преди повече от 30 години лингвистът Чарлз Хокет (Charles Hockett) забеляза, че звуците на речта, наречени лабиодентали (labiodentals), като „ф“ и „в“, са по-разпространени сред езиците на обществата, които ядат по-меки храни. Сега екип от изследователи, ръководен от Дамиан Блази (Damián Blasi) от Университета в Цюрих, Швейцария, посочи как и защо се е появила тази тенденция.

Те откриват, че горните и долните резци на древните хора са подравнени, което прави трудно да се произнасят лабиоденталите, които се образуват чрез докосване на долната устна към горните зъби. По-късно челюстите ни се променят към такава структура на захапката, която улеснява произнасянето на такива звуци.

Екипът показа, че тази промяна в захапката е свързана с развитието на селското стопанство в неолита. Храната става по-лесна за дъвчене в този момент, което довежда до промени в човешките челюсти и зъби. Например, тъй като е нужен по-малко натиск за дъвчене на по-меките, обработени храни, челюстните кости не трябва да извършват толкова много работа и така не е необходимо да са толкова големи.

Биомеханичното моделиране показва, че лабиоденталните звуци като “ф” са по-лесни за произнасяне (и случайно възникване) при захапка, при която горните зъби са пред долните (А), отколкото когато зъбите са подравнени от край до край (В), както е било преди неолита (С). Структурата на захапката от тип А се запазва само когато са използват по-меки храни, които стават характерни за земеделието (D срещу E) и по-скоро с интензивна обработка на храни (F). И двете въведения водят до разпространение на лабиоденталните звуци.

Анализите на езиковата база данни също потвърдиха, че е имало глобална промяна в звуците на световните езици след епохата на неолита, като използването на „ф“ и „в“ нараства драматично през последните хилядолетия. Тези звуци все още не се срещат на езиците на много  ловци-събирачи днес.

Това изследване опровергава преобладаващото мнение, че всички човешки звуци на речта присъстват, още когато Хомо сапиенс еволюира преди около 300 000 години.

"Наборът от звуци на речта, които използваме, не е задължително да остава един и същ от появата на нашия вид, а по-скоро огромното разнообразие от звуци на речта, които намираме днес, е продукт на сложни взаимодействия на фактори, включващи биологична промяна и културна еволюция", заяви членът на екипа Стивън Моран (Steven Moran), лингвист в Университета в Цюрих, на брифинг за това проучване.

Този нов подход към изучаването на езиковата еволюция променя представите, коментира Шон Робъртс (Sean Roberts) от Университета в Бристол, Великобритания. 

„За първи път можем да разгледаме моделите в глобалните данни и да открием нови връзки между начина, по който говорим, и начина, по който живеем”, отбелязва изследователят. "Вълнуващо време да бъдеш лингвист".


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.