Изследователска група от испански учени работи по разгадаването с помощта на данни от Хъбъл на една от последните марсиански тайни - причините и характера на мистериозен "облак" на Червената планета. Резултатите от проучването им наскоро са публикувани в онлайн изданието на сп. Nature.
Феноменът е открит за първи път от любители астрономи на 12 март 2012 г. на Марс и по-точно над марсианската равнина наречена Асидалия (Acidalia). Става въпрос за подобие на облак, широк над 1000 километра, който е далеч по-голям, отколкото който и да е преди това наблюдаван на Марс, според доклада в списание Nature .
Явлението е забелязано на ръба на планетата на границата между деня и нощта, около 200 - 250 километра над областта Terra Cemmeria в източната част на южното полукълбо.
"За пръв път го забелязах при обработката на данни с изображения от сеанса и видях нещо, което изглеждаше като артефакт," разказва любителят астроном от Флорида Уейн Йешке (Wayne Jaeschke), който е един от авторите на изследването.
"След обработката на данните, аз анимирах някои кадри и се установи, че има реален процес, който обаче, не можех да обясня!"
Явлението продължава най-малко 11 дни, бързо променяйки формата си.
Йешке изпраща анимацията до по-широк кръг от любители и професионални астрономи.
На 6 април 2012 г. се наблюдава втори подобен облак в същата област, но на други височини с продължителност около 10 дни.
Откритието става повод за преразглеждане на повече от 3500 снимки на Марс, както от телескопа Хъбъл, така и любителски бази данни с изображения.
Авторите намират и други изображения, показващи наличието на случайни облаци, но нито един не е толкова масивен като тези от 2012 г. с изключение на подобен необичаен феномен, заснет от Хъбъл на 17 май 1997г.
Анимация на W. Jaeschke
Марсианско "северно сияние"
Изследователският екип разглежда редица възможни обяснения за необичайните облаци, включително възможността да е марсианско "северно сияние".
Висока концентрация и локални участъци на емисии, генерирани от аномалии на марсианското магнитното поле са били наблюдавани по-рано на височина от 130 километра, в същия район.
"Мисля, че все още има поле за дискусии по повод магнитното поле като фактор заради силните слънчеви ветрове в момента", казва Йешке. "Ние видяхме този процес, тъй като се случиха няколко големи слънчеви коронарни масови изригвания покрай Марс."
Но авторите са изчислили, че интензивността на всяка полярна активност е била много по-малка от степента на яркост, която се вижда на засечените аномалии.
Прах и лед
Облаци от ледени кристали на въглероден диоксид и вода често са наблюдавани в атмосферата на Марс, но винаги под 100 километра височина.
Учените, също така, са откривали марсиански прах на височина до 60 км по време на големи прашни бури.
Авторите сравняват свойствата на мистериозните облаци с известните свойства както на ледените кристали от въглероден диоксид и водните ледени кристали, така и на марсианските прашни частици.
Те бързо установили, че марсианският прах е малко вероятно да е причината за облаците от 2012 и 1997г. За получаването на прахови облаци на голяма височина ще изисква необикновено силни подемен поток, който е по-вероятно да се случи, когато температурите са високи около обяд, а не на разсъмване, когато са забелязани облаците.
Изследователите открили, че или водни ледени кристали, или ледени частици въглероден диоксид, най-добре подхождат като обяснение и за двете събития през 1997 и 2012г.
"Най-вероятно причината е спад в температурата в слоя 100-200 км над повърхността, по неизвестни динамични причини," заяви водещият автор на проучването д-р Агустин Санчес-Лавега (Agustin Sánchez-Lavega) от Университета дел Паис Васко, Испания.
Той каза, че ще бъдат необходими продължителни наблюдения преди тази последна марсианска мистерия да бъде разгадана.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари