11 август 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Какво може да се чака от фундаменталната наука

Фундаментална срещу приложна наука

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 03 ноември 2016 в 07:27 170613

Министърът на финансите Владислав Горанов не веднъж е изразявал мнението си, че науката трябва да има практическо приложение. "На мен отдавна ми се губи връзката между фундаменталната наука и бизнеса, и нейната добавена стойност за обществото", заяви министърът.

Защо наистина учените не се занимават само с неща, които веднага ще влязат в употреба? Какво човъркат и само мъчат лабораторни животни, вместо да изобретят лекарство срещу рака, например? Защо трябва да даваме пари за нещо, от което няма незабавно полза? 

„Амбициите на държавата са, когато стартират нови проекти, били те в сферата на инфраструктурата или в сферата на превъоръжаването на армията, научните институти на БАН, които имат експертиза в тези области, да бъдат въвлечени в тях“ – допълва вицепремиерът Томислав Дончев.

Всъщност това са представи как работи науката от времената, когато e прохождала. Архимед открива законите на лоста и веднага тези знания са използвани от военните и строителите. 

Но по онова време са поставени основите, "фундамента" на науката и отдавна вече фундаментална и приложна наука са две различни дейности.

Фундаменталната наука не преследва цели, освен откриване на фундаменталните закони на битието и натрупването на фундаментални познания. Тя е "чиста" наука, наука за науката.

Фундаменталната наука е насочена само към опознаване на природата, независимо от това какво приложение ще имат нейните открития - завладяване на космоса или лекарство срещу рака. Но за да стигнем до приложенията, трябва да знаем принципите, как и защо се случват нещата. Затова тя е "базова",  върху нейните резултати стъпва приложната наука, която е предназначена за получаване на конкретни научни резултати, които могат незабавно или потенциално да бъдат използвани и тя отговоря на частните или обществени нужди.

Връзката между фундаментални и приложни науки

Концепции и законите на фундаменталните теории служат за обосновка на съществуването и избора на направлението на приложните изследователски проучвания.

Наука
фундаментална приложна
Биология
ботаника растениевъдство
зоология животновъдство
генетика селекция, клониране
антропология медицина
Химия
неорганична химия металургия
органична химия технология на пластмасите
колоидна химия химия на оцветителите
Физика
теоретична механика инженерно дело
оптика техническа оптика
електродинамика електроника
атомна физика атомна енергетика
Математика
кибернетика програмиране
теория на информацията информатика
теория на вероятностите статистика

Фундаменталната наука и приложната наука имат различни методи и предмет на изследване, различни подходи и място в социалната реалност. Всяка от тях има свои собствени критерии за качество, методология, своя собствена история и дори своя собствена субкултура. 

Колко от резултатите на фундаменталната наука стигат до практиката?

В самото начало, в древни времена, разстоянието между фундаменталната и приложната наука е било незначително и почти всичко открито в областта на фундаменталните науки, незабавно или в рамките на кратък период от време намира приложение в практиката.

Разстоянието постепенно нараства и днес достига своя максимум.

Физикът Фриймън Дайсън (Freeman Dyson) отбелязва:

"Обикновено са нужни от 50 до 100 години, за да се превърнат фундаменталните научни открития в широко разпространени технологични приложения, които могат сериозно да променят живота на хората. Често ще чуете, че технологичната революция в наше време напредва по-бързо, отколкото в миналото. Но очевидно ускорение на технологичното развитие е по-скоро илюзия, заради времевата гледна точка. Всичко, което се случва сега, виждаме с по-големи подробности, отколкото събитията от преди един век и заради липсата на детайли ни изглежда, че в миналото, технологични промени са се случвали по-бавно."

"... Интервалът от време между извеждането на уравненията на Максуел и мащабната електрификация на градовете, - се обосновава Дайсън, - не е било по-голямо от това между откриването на електрона от Томсън и разпространението на телевизията по света или между откриването на микробите от Пастьор и широкото използване на антибиотиците. Въпреки високия темп на на нашия живот, са нужни две или три поколения, за да може да доведе една нова научна идея до революционни промени в социалната сфера"

А астрофизикът Нийл де Грас Тайсън, който получи миналата година най-престижната награда за наука от Американската академия на науките, реагира още по-емоционално, запитан за ползата от фундаментална наука: 

Аз съм готов да побеснея, когато чуя как хората казват "Защо да се харчат пари за космоса, когато имаме толкова проблеми на Земята"

Хората не схващат, че има период от време между най-прогресивните научни изследвания и това как те ще изменят живота ни по-късно.

Всички искат тримесечен отчет на получените ползи, това е толкова късогледо и това е началото на края на нашата цивилизация."

"И вие ме питате защо харчим пари за космоса, а не за Земята?! Ако са ви нужни и тези трохи, които отиват за наука, за да решите проблемите си, то вие ще получите много повече проблеми.

Ясно ли е?"


Препоръчани материали
+ 3
- 0
Срамно е и тъжно един министър в 21. век да задава такъв въпрос. Дали този министър заслужава поста си, питам се аз? Всъщност деленето на науката на фундаментална и друга е условно и ненаучно дори. Научнoтo понятиe e природни науки. Всъщност няма инженерна наука, която да не е минала в исторически план през природните науки. Откривателите на транзистора и по късно в цялата елеткроника някога са били физици - т.е. онези които днешният министър би уволнил. Днес цялата електроника почива на една фундаментална наука - физика на твърдото тяло. А съвременното GPS навигиране без теорията на Айнщайн щеше да е невъзможно. Ако отидем още по далеч, в бъдещето, то ако ние днес не знаем, че Слънцето ще ни топли мирно и тихо още около 900 млн години (след това, ако не и по рано ще настъпят процеси, които ще изтрият живота на земята) не бихме насочили нашите усилия за пътуване в космоса с цел един ден напускане на планетата Земя. Всъщност, аз гласувам с две ръце за уволнението на такъв министър.
PetarD
Рейтинг : 7563
04.11 2016 в 09:44 2
+ 17
- 0
На Горанов дали му е ясно, че навремето хората не са виждали никаква практична полза от електричеството. Дано поне е станал милионер, горкичкия.
+ 34
- 0
Цитат: "На мен отдавна ми се губи връзката между фундаменталната наука и бизнеса..."
На Горанов му се губят и много други връзки, най-вече ментални. Следователно, едва ли е нужно да му обръщаме внимание. Светът върви напред, не заради Горанов и горановците, а въпреки тях. Светът върви напред, благодарение на Нютон и нютоновците. Впрочем, Нютон е разбирал и от пари - за известно време е бил началник на монетния двор. Тоест, нютоновците стават за всичко, включително и за горановци. Горановците обаче, не стават за нищо друго, освен за горановци.
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.