Министърът на финансите Владислав Горанов не веднъж е изразявал мнението си, че науката трябва да има практическо приложение. "На мен отдавна ми се губи връзката между фундаменталната наука и бизнеса, и нейната добавена стойност за обществото", заяви министърът.

Защо наистина учените не се занимават само с неща, които веднага ще влязат в употреба? Какво човъркат и само мъчат лабораторни животни, вместо да изобретят лекарство срещу рака, например? Защо трябва да даваме пари за нещо, от което няма незабавно полза? 

„Амбициите на държавата са, когато стартират нови проекти, били те в сферата на инфраструктурата или в сферата на превъоръжаването на армията, научните институти на БАН, които имат експертиза в тези области, да бъдат въвлечени в тях“ – допълва вицепремиерът Томислав Дончев.

Всъщност това са представи как работи науката от времената, когато e прохождала. Архимед открива законите на лоста и веднага тези знания са използвани от военните и строителите. 

Но по онова време са поставени основите, "фундамента" на науката и отдавна вече фундаментална и приложна наука са две различни дейности.

Фундаменталната наука не преследва цели, освен откриване на фундаменталните закони на битието и натрупването на фундаментални познания. Тя е "чиста" наука, наука за науката.

Фундаменталната наука е насочена само към опознаване на природата, независимо от това какво приложение ще имат нейните открития - завладяване на космоса или лекарство срещу рака. Но за да стигнем до приложенията, трябва да знаем принципите, как и защо се случват нещата. Затова тя е "базова",  върху нейните резултати стъпва приложната наука, която е предназначена за получаване на конкретни научни резултати, които могат незабавно или потенциално да бъдат използвани и тя отговоря на частните или обществени нужди.

Връзката между фундаментални и приложни науки

Концепции и законите на фундаменталните теории служат за обосновка на съществуването и избора на направлението на приложните изследователски проучвания.

Фундаменталната наука и приложната наука имат различни методи и предмет на изследване, различни подходи и място в социалната реалност. Всяка от тях има свои собствени критерии за качество, методология, своя собствена история и дори своя собствена субкултура. 

Колко от резултатите на фундаменталната наука стигат до практиката?

В самото начало, в древни времена, разстоянието между фундаменталната и приложната наука е било незначително и почти всичко открито в областта на фундаменталните науки, незабавно или в рамките на кратък период от време намира приложение в практиката.

Разстоянието постепенно нараства и днес достига своя максимум.

Физикът Фриймън Дайсън (Freeman Dyson) отбелязва:

"Обикновено са нужни от 50 до 100 години, за да се превърнат фундаменталните научни открития в широко разпространени технологични приложения, които могат сериозно да променят живота на хората. Често ще чуете, че технологичната революция в наше време напредва по-бързо, отколкото в миналото. Но очевидно ускорение на технологичното развитие е по-скоро илюзия, заради времевата гледна точка. Всичко, което се случва сега, виждаме с по-големи подробности, отколкото събитията от преди един век и заради липсата на детайли ни изглежда, че в миналото, технологични промени са се случвали по-бавно."

"... Интервалът от време между извеждането на уравненията на Максуел и мащабната електрификация на градовете, - се обосновава Дайсън, - не е било по-голямо от това между откриването на електрона от Томсън и разпространението на телевизията по света или между откриването на микробите от Пастьор и широкото използване на антибиотиците. Въпреки високия темп на на нашия живот, са нужни две или три поколения, за да може да доведе една нова научна идея до революционни промени в социалната сфера"

А астрофизикът Нийл де Грас Тайсън, който получи миналата година най-престижната награда за наука от Американската академия на науките, реагира още по-емоционално, запитан за ползата от фундаментална наука: 

Аз съм готов да побеснея, когато чуя как хората казват "Защо да се харчат пари за космоса, когато имаме толкова проблеми на Земята"

Хората не схващат, че има период от време между най-прогресивните научни изследвания и това как те ще изменят живота ни по-късно.

Всички искат тримесечен отчет на получените ползи, това е толкова късогледо и това е началото на края на нашата цивилизация."

"И вие ме питате защо харчим пари за космоса, а не за Земята?! Ако са ви нужни и тези трохи, които отиват за наука, за да решите проблемите си, то вие ще получите много повече проблеми.

Ясно ли е?"

Още по темата

31/12/2015

Космос

Астрофизикът Нийл де Грас Тайсън за ползата от "безполезната" наука (видео)