14 октомври 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Корупцията на държавно ниво поражда нечестност на битово

Корупцията корумпира

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 29 март 2019 в 12:3127001
Снимка: Pixabay

Психологическо проучване, обхващащо 23 страни по света, свързва по-високото ниво на корупция във властта в отделните държави с по-голяма склонност към измама на техните обикновени жители.

Една гнила ябълка разваля всички ябълки в щайгата. Но какво ще стане, ако самата щайга е гнила?

През февруари 2014 г. Европейският съюз публикува първия си доклад за борба с корупцията. От над 41 страници се стигна до заключението, че подкупите, укриването на данъци, тайните връзки, злоупотребите, незаконните присвоявания, политическите мошеничества и други подобни, струват на европейската икономика 120 милиарда евро годишно, което е малко по-малко от годишния бюджет на ЕС.

Корупцията струва скъпо, тя лишава гражданите от пари, които могат да се използват за нещо полезно. Но корупцията отнема не само пари, тя води и до липсата на честни отношения в цялото общество.

Редица проучвания показват, че неетичното поведение на околните се отразява на  нечестността на хората в лабораторните тестове. Това, което е много по-трудно да се изследва, е как този вид влияние въздейства на обществено ниво.

Склонността към измама е заложена във всеки от нас и психологически, и еволюционно. Всеки организъм се стреми да извлече максимална полза с минимум разход на енергия, а тази задача често се осъществява чрез измама. Но когато в една общност количеството на мошениците превиши някаква граница, то е обречено. Затова и нашите предци са измислили морала.

От което можем да заключим: проблемът с корупцията не е толкова в конкретните хора, колкото в стимулите, условията и правилата на играта. С други думи - проблемът е в институциите.

Едно косвено доказателство за това влияние идва от двама изследователи по поведенческа икономика Саймън Гатър (Simon Gächter) от Университета в Нотингам и Джонатан Шулц (Jonathan Schulz) от Университета в Йейл.

През 2016 г. в списание в Nature те публикуват статията „Intrinsic honesty and the prevalence of rule violations across societies” (pdf на свободен достъп). Изводите от проучването показват, че корупцията не само вреди на просперитета на нацията, но и оформя моралното поведение на нейните граждани. А лошите институции (заедно с често съпътстващите ги културни фактори) увеличават вероятността да действаме нечестно и да нарушаваме правилата и нормите за собствен интерес.

Кредит: Unsplash

Изследването

Изследователите разработват мярка за корупция, индексът PRV (Prevalence of Rule Violations - „Разпространение на нарушенията на правилата”), който показва как институционалната среда подтиква към нарушаване на нормите. Компонентите на индекса са индексът на корупцията, размерът на сивата икономика (укриване на данъци) и защитата на политическите права. Този индекс е определен за 159 страни на базата на данни за 2003 г.

"Използваме данните от 2003 г., за да максимизираме разстоянието между измерването на PRV и момента на провеждане на експериментите (най-малко 8 години по-късно), за да се гарантира, че нашите участници не биха могли да повлияят на PRV. PRV през 2003 г. има средна стойност от 0 (1.46) и варира от -3.1 до 2.8 (по-високите стойности показват по-висока честота на нарушенията на правилата)”, обясняват авторите.

За съжаление е, че данните в статията са само за 23 държави, в които липсва България.

Експериментът се провежда с 2568 участници от 23 държави. Участниците са помолени да играят една проста игра с хвърляне на зарове, по време на която участниците имат възможност да мамят в собствен интерес. На базата на този експеримент бе измерена „индивидуалната вътрешна честност“ (individual intrinsic honesty) - иначе казано, нашата склонност към измама.

Доброволците трябва да хвърлят два пъти зарче и да съобщят резултата от първото хвърляне. Участниците получават долар, ако съобщят за единица, два, ако докладват за двойка, и така нататък, шестицата обаче не им носи нищо. Експериментаторите не виждат резултатите и раздават парите единствено въз основа на казаното от доброволците.

"Задачата съдържа много психологическа истина, точно защото е толкова проста", казва Гатър.

Ако всички са честни, средният размер на претенцията им би бил 2,5 долара. Ако всички са максимално нечестни, щеше да е 5 долара. Но между тези черни и бели крайности има много нюанси на сивото. Например, доброволците биха могли да докладват по-високия резултат от двете хвърляния, а не първото. Те пак мамят, но по-скоро прилича на изкривяване на правилата, отколкото на явно игнориране. Това е "оправдана нечестност". Ако го направят, средната печалба е 3,47 долара.

В продължение на пет години Шулц играе тази игра със студенти от 23 страни, от Великобритания до Индонезия до Гватемала до Мароко. Изследователите избират тези нации, за да представят широк спектър от индекса „разпространение на нарушенията на правилата“ PRV.

Шулц констатира, че хора от страни с високи PRV, като Грузия, Танзания и Гватемала, се държат по-малко честно в играта на зарове, отколкото тези от страни с нисък PRV като Австрия, Швеция и Холандия. Първите претендират за средно 3,53 долара, последните искат средно 3.17. Така че нито една страна не е напълно честна или нечестна. Участниците от всяка нация нарушават правилата на играта за лична изгода, но склонността им да го правят варираха в зависимост от нивото на корупция около тях. Те показват, че животът в корумпирана среда корумпира индивида.

"Корупцията и измамите са неща, които се случват в социалната среда постоянно, и разбираемо е, че оформят психологията на хората, че може да им се размине", казва Гатър. "Всичко е наред! Тук го правят всички".

С други думи, корупцията корумпира.

Как може да спрем корупцията? Кредит: Pixabay

Изводи и интерпретации

Тези резултати съответстват на теорията на счупените прозорци, която предполага, че признаците на дребни престъпления, като графити, отпадъци и счупени прозорци, могат да предизвикат по-сериозни престъпления. Проучване от 2008 г. в Нидерландия подкрепи тази идея , показвайки, че такива дребни нарушения могат да породят повече хаос. Гатър и Шулц откриват нещо подобно, макар и в много по-голям мащаб.

Класическата икономическа теория предполага, че хората действат, за да максимизират своите печалби, но констатацията, че те не лъжат безогледно, се съгласуа с теориите, предполагащи, че индивидите имат психологически стимул да гледат на себе си като на честни хора.

"Силите са конкурентни: финансовите стимули и психологическите стимули да запазите добра представа за себе си, която уравновесява", обяснява Шулц. "По-лесно е да запазите добро самочувствие, когато сте корумпирани, ако виждате около себе си много по-голяма корупция".

Критиците могат да кажат, че са открити само корелации.

Вярно е, но Шулц е работил само със студенти, които са твърде млади, за да са замесени в политическа корупция, измами или укриване на данъци. Това значително засилва причинно-следствените заключения на проучването: Много по-вероятно е тези хора да бъдат повлияни от моралния дух на обществото, отколкото обратното.

Причинно-следствената връзка може в крайна сметка да протече и в другата посока. „Ако хората са нечестни или смятат, че е добре да нарушават правилата, би било по-трудно да се борим с корупцията и да накараме институциите да работят“, подчертава Гатър. „В дългосрочен план тези неща се движат заедно”.

Това проучване ни кара да мислим, че няма научни основания да се надяваме, че реформи или че "ако дойдат честни хора на власт, всичко ще бъде наред". 

Но има и положително практическо значение. Вместо да се борим с корупцията, насочвайки се към институциите, би било по-ефективно да се насочим към младите хора.

„Формалната смяна на институциите ще бъде трудна, но институциите разчитат на хората“, отбелязва Шулц. "Ще отнеме много време, но мисля, че това е ефективният начин".

Източници:

Intrinsic Honesty and the Prevalence of Rule Violations across Societies, Simon Gächter and Jonathan F. Schulz

Corruption Corrupts, Ed Yong

National Corruption Breeds Personal Dishonesty, Simon Makin


Препоръчани материали
+ 0
- 0
Дурной пример заразителен...

А иначе:

За целите на борбата за оцеляване на целите общества хората са измислили репутацията, морала, законите и институциите - в този ред. И ако внимава човек в дефинициите, корупцията е незаконна и руши институциите, но тя е дълбоко и неразривно свързана с репутацията и морала. Няма как да се осъществи една корупционна сделка без тези две неща - действащи в конкретния случай по-силно от закона и институциите.
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.